Нова спирка "Ейдиндрил"

Рано сутринта преди останалите да се събудят Скал, отиде до раницата на Артър, която Рик носеше и взе един камък. И момчето си нямаше идея за какво. " Отдалечисе от останалите" казваше му някакъв вътрешен глас. Не можейки да се пребори с любопитството си момчето послуша гласът.

- Каквооо - каза Кейлън леко сънена виждайки Скал да се отдалечава.
Стана и го последва. Бяха се отдалечила на маного голяма разтояние, когато белокосото момче спря. Извади един камък от джоба си и го хвърли на земята. Камакът се уголеми и Скал беше започнал да казва нещо. След като видя какво се появи Кейлън залитна назад, но се хвана за едно дърво. Там беше душата на Артър!

- Крайно време беше - отвърна Артър гледайки Скал.
- Кой си ти и какво е всичко това? Защо нямам спомени и какво се случи вчера. Всички мислят, че непомня, но аз си спомням всичко няма как да забравя - извика момчето и се строполи на земята в ридания.
- Спокойно спокойно. Няма страшно. Беше трудно да дойда, но съм тук да ти помогна. Сажелявам за начина, но помниш ли сънищата в началото? Те са нещо като ограничители на яроста ти. Може да се каже, че в тях освобождаваш кръвожадноста си. Оригинално са мой спомени, но заради чувствата в теб много от тях са променени. Ако искаш това да не се повтаря ще се наложи да виждаш тези видения.
- Добре, н....
- Няма "НО"! Сега относно другия въпрос за спомените. Ами ти си аз.
- Какво?
- Много просто, използвах заклинание, но пазителя беше намисил нещо и бях отделен от тялото си, което впрочем е твоето. За да го спра създадох теб, когато разбра веднага пробва да те превърне в своя марионетка затова сложих умението да отпушваш всичката си кръвожадност в сънища. Като цяло това е.
- Какво тогава аз какво съм? Просто един заместител, та тогава аз дори не същест..
- Няма такова нещо. Просто ти си аз на 16години, но без спомени. Ние сме една и съща личност, но предполагам че това е объркващо. Затова ще говорим дръг път сега да се оправим с яката.
След това Артър просто влезе в тялото и взе контрол. Хваня Рада'хан и я отвори. След това излезе.
- Върни се в лагера и я сложи на брат ни. И намери предмета, който ти показах в съзнанието то преди малко. Знаеш в кой джоб на раницата е - след това Артър се усмихна и започна да изчезва.
- Еми добре.

Щом се върна в лагера видя, че всички са будни освен Рик, но никой не го гледаше в очите." Това е нормално" помисли си тъжно той. След това отиде до русия изповедник. Изглежда имаше кошмар и затова му сложи яката както Артър му беше казал. След това отиде до раницата и започна да търси. Предмета се оказа челеникав медальон. Цвета му напомняше на Границата!?
В това време Рик почна да се събужда. След малко стана и се огледа. Остана страшно изненадан, когато намери яката окола врата си. След малко разговри с останалите и убеждения, че е добре го оставиха намира. Точно когато реши че трябва да говори със Скал, Кейлън го дръпна на страна от лагера и му каза със тих глас:
- Кажи ми истината. Какво става, мъртав ли е Артър?
Този въпрос го прониза като стрела. Трябваше да и каже.

Рик заведе Кейлън по-далече от останалите и я хвана за ръцете. Не знаеше как да й го каже, просто не можеше да намери подходящите думи. Опита се да съсредоточи мислите си.
Настъпилата тишината бе нарушавана само от далечните гласове на останалите. Поредната безсънна нощ.
-...Да, Артър е мъртъв. Скал е единственото, останало от него. И аз се надявах всички да грешим, но преди няколко нощи използвах камъка на Артър, за да го извикам. Той се появи... - думите изилзаха като камъни от устата му.- Това бе знак, че вече не е сред живите. Той ми каза да ложа Рада`Хан на Скал и ми каза, че Пазителя е намислил нещо. Сега трябва да стигнем до кулата на морещиците, те със сигурност са замесени с него.
После спря, като постоянно гледаше изповедника в очите. В очите му се четеше уплаха, тъга, ярост. емоциите се преплитаха, но въпреки това изражението му не се промени.
Кейлън го прегърна и му каза:
-Рик, всичко ще се оправи. Ще върнем Артър! Имаш толкова много хора зад гърба си, които ще ти помогнат!
-За да спрем пазителя вероятно ще ни трябват доста хора, а всички от средната земя освен нашата групичка не ме харесват заради това какъв съм. Ти си изпитвала това да си отхвърлена.
-Аз ще съм с теб, ние всички ще сме с теб! Ще спрем Пазителя и ще върнем Артър! - рече му Кейлън и се усмихна.
Рик леко се наведе към нея, бавно затвори очи и долепи устни до нейните. Искаше му се да направи това още преди известно време, ала не му бяпа достигнали силите за действия. И ето, че бе го направил. За момнте си замисли как може да си позволява такива неща, докато брат му е при пазителя, но не искаше целувката да спре. Вече не усещаше вятъра, не се намираше между дърветата, беше някъде другъде. Ала това в момента не го интересуваше, важното беше, че е с Кейлън...
След миг отвори очи, отново същите дървета, бяха се върнали в реалността. За момент се отдръпна назад.
"Ами ако тя не изпитва същото...може би не трябваше да прибързвам...може би постъпих грешно..." вече не знаеше какво точно да мисли.
Останалите продължаваха да стоят около огъня, седнали до Скал, изглежда още се притеснявах за него. Морещиците бяха седнали до едно голямо и дебело дърво, а Варан сотеше на няколко метра от тях. Маговете се зачудиха за момент къде са останалите, но вниманието им отново бе привлечено от белокосото момче.
Рик затвори очи и се хвана за главата, трябваше да се съсредоточи. Прекалено задачи се въртяха около него, трябваше да помисли и за Кейлън, за останалите преди да го направи. Кой би искал да бъде приятел с такова чудовище като него? Беше позволил на брат си да умре? Беше убил стотици само в Кон Дар за последните няколко седмици. Може би трябваше да ги остави и сам да продължи. Не трябваше да ги излага на опастност в кулата на морещиците...
-Кейлън, съжалявам, не трябваше... - отдръпна се и тръгна между дърветата, като заобиколи няколко храста и тръгна към останалите от групата.

Джеймс си цепеше тесте както винаги и всъшнсот за разлиак от останалите той не беше взел това от вчера толквоа навъте.Свикнал беше с злощастни ледки от 9 годишен.Той само се чудеше каква беше неговата роля оттук нататък.Имаше чуството че Рик го избягваше.Джеймс бе сигурен че Рик знае нео свързано с Артър което тярбва да кажа но той самият се одръпваше.Магъсникът се чудеше какво да прави и само се прозяваше и се потпираше докато гледаше заниманията на остааналите.Седеше и си казваше "нищо инетересно".Загледа се в дърветата и се унесе в музиката която техните лсита създаваха.През това време всеки правеше нещо но Джеймс бе затворил очи и беше игнорирал обстановката около него.

Рик огледа останалите. Нямаше вече как, трябваше да има каже цялата истина.
- Артър е мъртав - каза той високо.
Другите го изгледаха.
- Какво - каза Мимия с подозрителн тон.
- Ами след "Сенчест свят" е бил пратен в отвъдното. Вече няколко пъти съм викал душата му от пределите на Пазителя. И винаги се е появявал. Тогава той сам ми каза. Но ме помоли да спрем Пазителя. Артър каза, че е намислил нещо, но понеже е мъртав неможеше да ми каже.
След това седна под едно дърво. Изглежда новината изненада незнаещите с изключение на Джеймс. Морещиците веднага започнаха да обсъждат нещо. Варан изглежда обмисляше чутото. А Мимия обсипваше Джеймс с въпроси относно какво да правят сега.
В цялата група личеше объркване. Изглежда дори се обмисляха идей дали да не се разпуснат.
- КАКВО ПРАВИТЕ!!!!! - извика Скал към останалите - Аз не съм срещал Артър. Но надали бих се събрал със страхливци на негово място. Какво стана да не би да се уплашихте след като той е умрял?!!! Страхливци, как ще спрете Пазителя ако се държите така - след като каза всичко това изведнъж погледа на скал почна да се замъглява. Момчето се хвана за главата и се строполяса на земята.
- Скал - извика Рик и се втурна. Щом хвана момчето изведнъж чу слаб шепот от медальона.
-"Хммм. Значи все пак силите му са се увеличили драстично след инцидента "- Рик замръзна от мадальона се чуваше гласът на Артър!! -" Рик накарай Джеймс да го обучи да борави с магия или го направи ти, а и другите няма как да ме чуят, така че няма смисъл да им казваш''.
- Какво му е - попита Кейлън.
- Оффф. Това хлапа създава само неприятности - каза леко радостен Рик - нищи особено. Просто магията му се е увеличила и главоболията от дарбата му са се проявили.(Главоболия - младите магьосници получават главоболия когато не са обучени да боравят с магия. Силата на тези главоболия варира според силата на дарбата. Изчезват като маговете се научат да контролират мужна част от силата си). Спокойно ще го науча. Пригответе се скоро ще тръгваме.
След това използва магия, за да спре главоболието. Момчето бързо се съвзе и започна да упражнява контрола си над магията(хана). И той незнаеше как, просто изведнъж знанията се появиха.
- Добре по конете - извика Рик и всички тръгнаха към Ранг'шада.

Рик продължи да язди, като често се обръщаше назад, но без да издава никакви емоции. След последния разговор с Кейлън не говореше пчти с никого и носеше маската на изповедник, искаше или не - правеше го. Погледът му следеше път, поглеждаше към дърветата около тях, към коня си и тези на останалите...
-Господаря Рал, защо мълчите, да не би да си глътнахте езика! - каза Омиджис, а Елъди отново започна да се смее.
Русият изповедник не отвърна, а просто ги погледна, а после продължи да язди. По синьото небе се появиха няколко облака, които символизираха, че скоро ще вали. Всички се надяваха това да се случи след битката.
Скал продължаваше да върви напред, като също мълчеше, но от време на време говореше нещо с Джеймс, Мимия и Мел. Кейлън яздеше близо до тях, като се бе замислила и не им обръщаше много внимание.
-След около час и половина...може би два ще видим кулата... - промълви Рик, като се обърна най-вече към друият изповедник. Приближи се до нея и допълни:
-Сигурна ли си, че искаш да се биеш! Не искам да ти се случи нищо лошо!
-Спокойно, Рик, ще се оправя. Не се притеснявай за мен. А относно онази вечер...не нищо.
Изглежда и двамата не можеха да намерят думи да кажат на другия какво чувстват, целувката бе единственият жив спомен. Кейлън скаше да каже на Рик, че изпитва същото, а той си мислеше обратното...или може би не. И той не знаеше какво мисли в момента.
Дърветата се редяха в колони, пръснати от двете страни на пътя, бяха като забити от човек. Високите им корони се издигаха високо над главите на групичката и закриваха част от небето, слънцето хвърляше своята сянка...Двата облака се приближаваха един до друг, може би притеснени от предстоящата битка.
Ерик бе отишъл някъде и никой не знаеше къде, но пък знаеха че може би ще се върне. Варан продължаваше да гледа Омиджис, а Елъди постоянно се смееше заради случващото се около нея.
Времето минаваше бързо, и ето че скоро се появи малка част от кулата някъде зад дърветата. Бяха близо... Мъжът изповедник погледна Скал и останалите, като отново се замисли. Какво ли щеше да стане? Щяха ли да победят? Ако това бе последният път, когато виждаше групичката. Приближи коня си до този на Кейлън и прошепна:
-Обичам те! - а после бързо се върна на мястото. Не знаеше дали Кейлън го е чула или не, но му олекна.
А сега...предстоеше битка с морещици, едно опасно начинание.