Нова спирка "Ейдиндрил"

Продължение от Среднощно "забавление"

Предложението да се отбият до селцето бе прието, затова побързаха да го направят. Само Рик негодуваше, ала какво можеше да направи без силите си. Това бе втория път, когато слагаше Рада`Хан и това наистина не му се харесваше.
Всички се качиха на конете с силен тропот се отдалечиха от мястото,където бяха прекарали последно. Животните препускаха бързо, а слънцето почти бе залязло. Хвърли последните си сенки върху студената земя, а после ги взе със себе си, и всичко потъна в мрак.
-Скоро трябва да стигнем... - мърмореше Мимия, яздейки до Джеймс. Тя погледна Елъди и й хвърли злобен поглед. След това продължи, гледайки черния път.
Артър поглеждаше към брат си, който от своя страна ядеше без да преметва погледа си към него. Все още си мислеше, че морещиците са намислили нещо.
След още малко препускане, стигнаха до селцето, към което се бяха запътили. Светлините от няколко лампи хвърляхадълги сенки по калната почва. Имаше десетки кръчми и гостоприемници, и доста по-малко къщи. Но пък имаше и много сергийки с най-различни предмети от всички краища на Средната земя.
-Пристигнахме! Натам... - рече Господарят Рал и посочи към едно от множеството ханчета. -Първо отиваме там, а после можете да се поразходите.
Кейлън слезе от коня, а после свали и неподвластната. Поеха коня и се запътиха към мястото, което беше им посочено. Рик последва примера им и направи същото. Огледа се и забеляза нещо необичайно в далечината, нещо блестеше от светлината. Отвори широко очи и погледна бързо брат си. Той сякаш прочете мислите му и бързо кимна.
-Кейлън, внимавай! - извика русокосият младеж и я бутна встрани. Над главите им мина една стрела, която се заби в едно близко дърво.
Тъмнокосият Рал вдигна ръце във въздуха и произнесе някакви думи. Появи се зеленикава завеса около тях, вероятно защитна бариера. Няколко стрели се насочиха към нея и се спряха във въздуха, падайки на земята.
-Изглежда някой не ни желае... - рече Елъди с усмивка на лицето, поглеждайки сестра си.
Иззад няколко къщи изкочиха мъже, някои бяха въоръжени, повечето от които - войници. Другата част може би бяха пияни, или подкупени. Едно се знаеше, канеха се да нападнат групичката.
Останалите слязоха от конете си и извадиха оръжия, нямаше да е лесна битка...или пък щеше да е обратното.
Изповедникът скри момичето зад себе си, като мислеше начин да я предпази.
-АТАКА!!! - извика единият от нападателите и всички се затичаха вдигайки оръжията си.
Артър вдигна ръка, насочена към няколко то мъжете, и от нея излязоха светкавици, поразяващи мишените. Морещиците извадиха Агиелите си и започнаха да нападат, без много чувства. Джеймс и Мимия започнаха да правят всякакви нападателни и защитни заклинания. Рик извади оръжията си и започна да убива нападателите. Петима мъже се запътиха към Кейлън и момичето. Господарят Рал погледна брат си, който също го погледна, навеждайки се, за да избегне една стрела. Тъмнокоското кимна и вдигна бързо ръката си към него. Рада`Хан се отвори и бързо отлетя в ръката му. Мъжът изповедник хвърли един нож, за да защити другият изповедник. След това бързо хвана друг за гърлото и последва гръмотевица без гръм...

И се чу оново,това което казваха всички изповядани:
-Заповядай ми,господарю!
Сега обаче това ненаправи на никого впечатление.Единствената разлика беше,че сега малката групичка имаше още един на своя страна,но най-вероятно не за дълго време.Едната причина беше,че изповяданите неживееха дълго,а другата бе че ще го обият по време на битка.Така или иначе щеше да умре.Но вмомента важното беше,че над главите им летяха прекалено много стрели.Учудващо беше че никой не е улучен от тях.
А докато се водеше битка селяните се опитваха да избегат от обсега на бойците.Крещяха и пищяха докато се криеха кой където свари.Естествено това си беше нормална реакция на изплашен човек.
-Аресто Моментом!
Изкрещя Мимия когато срещу господаря Рал полетя една стрела.Въодушевена,че наскоро научената магия проработи чародейката се зарадва,но това и коства много.Някой я беше ударил по главата и тя падна.Появи и се световъртеж,а изправянето и коства много усилия.Всичко около нея се въртеше,а след което отново беше повалена на мръсната земя.
-Да му се ненавиди.-накрая се размрънка,а лицето и беше изцапано с кръв.-Това небеше по плановете ми...

Положението бе отчайващо. Имаше просто прекалено много врагове и при това прекалено близо, ако бяха на разтояние Артър щеше да ги изпепели на секундата, но те бяха близо.
Рик избегна още една стрела и изповяда стрелеца, после изповяда и един войник. Положението на Кейлън бе най-лошо. Бе изповядала и силата и бе свършила. Морещиците се държаха а Джеймс и Мимия си помагаха." Опасен метод за опасни ситуации" помисли си Артър като се сети какво ще помагне.
- Всички приближете се до Кейлън - извика Артър и бързо всички се отзоваха.
- Надявам се да имаш план - обади се Рик.
- Аз също - извика Мимия подпалвайки група хора.
- Ооо да.
След това веднага хвърли от щитове върху групата надявайки се да ги защитят от зверовете, които щеше да призове. Концентрира се върху магията на отвъдното и ги призова.
- Смехавци - извика Рик поразен, а в погледа му се четеше страх.
И найстина Рик бе прав това бяха смехавци при това дозини. Те изкормваха всичко по пътя си. Нито един от войниците нямаше шанс срещу тях. След няколко минутно клане смехавците изпълниха задачата си, а именно да изтребят враговете.
Артър концентрира пак цялата си сила и ги заключи отново в отвърдното. После падна на колене и каза:
- Видя ли Рик. Стана, а ти казваше, че няма- след това припадна от изтощение.

(Смехавците са същества от отвъдното. Изключотелно бързи и с остър слух нападат само бързо движещи се предмети. Обикновена магия не им влияе както и оръжия. Имат дълги нокти и се смеят постоянно. Начините да се убият са два: Субстрактивна магия(магия на отвъдното изключително рядка) или да бъдат замразени и после нарязани на малки парчета. Други начини няма )

Рик се приближи до брат си, а после се огледа.
-Изглежда наистина е успял... - след това го погледна. Наистина се бе изтощил през последните дни.
-Какво му е? - попита неподвластната на магия. Това бе първото й изречение към тях от доста време.
-Припадна, защото беше доста изтощен. Магията черпи голямо количество енергия.
Морещиците стояха безизразно, не издаваха притеснение или радост, никакви чувства. Просто стояха настрана и гледаха. Дали това бе перфектното време за бяство...
Мъжът изповедник погледна Джеймс и той отиде при него. Вдигна ръцете си над мъжът в безсъзнание и затвори очи за момент.
-Няма наранявания наранявания, само леки от битката. Тях ще излекувам. Ще се оправи. - малка усмивка се появи на лицето му.
-А какво ще правим с пророчеството? - попита Кейлън, като се приближи до останалите.
-Ами, когато Артър се събуди, трябва да продължим до Ейдиндрил. От няколко дни само пътуваме, а може би времето ни намалява. Не можем да се разделим, защото трябва да заведем нея, пък и има неща, които дори джеймс няма да може да разбере. Артър също ни е необходим. Продължаваме Всички! - рече Рик и се огледа. Не забеляза морещиците. Къде ли бяха отишли?- Мимия, Кейлън, занесето го в онзи хан. - и посочи най-големия от всички.
-Трябва да ги намерим! - извика магьосникът и двамата бързо тръгнаха да ги търсят.
Русокосият младеж направи няколко крачки и се спря, забелязвайки сестрите в червено
-Мислите си, че можете да избягате? Така ли? - викаше той. - Най-подходящото време е когато Господарят Рал е в безсъзнание, нали? Той спаси живота ви, а вие се опитвате да избягате, така ли?
Започна да се тресе все по-силно и по-силно. След миг нададе животински вой, които се разнесе навсякъде във въздуха. Очите му се промениха до кървавочервени. Около изповедника започнаха да играят светлини, които се въртяха насам-натам. Той изглеждаше доста разгневен.
След миг светлините се пръснаха и Рик вдигна ръката си към двама селяни, и удариха две гръмотевици без гръм. Навсякъде имаше звукови и визуални ефекти, а Омиджис и Елъди ставаха свидетели на всичко това. За момент в очите им се забеляза уплаха.
-Към тях! - извика изпадналия в Кон Дар. Двамата изповядани се засилиха с юмруци към жените. Те от своя страна извадиха своите Агиели и започнаха също да нападат и да се защитават. Ала мъжете не се отказваха, щяха да се бият до смърт, защото бяха изповядани.
Рик продължаваше да е ядосан. Обърна се към една малка колиба, вдигна ръката си и от нея излезе синя светкавица и я порази. Къщичката избухна в пламъци.

П.п: За тези, които не знаят, Кон Дар е древна и опастна магия. Тя позволява на изповедниците да използват магията на отвъдното, като мятането на светкавици както и да изповядват дори без да докосват някого. В повечето случаи не използват разума, а гнева си.

Варан обу кафевите си боти №47 и хвърли поглед към изтегналата се на леглото и заспала млада и доста разсъблечена жена. По рано днес беше наказал още една изповедничка. Но за жалост се наложи да убие и "робът" й. Някакъв дангалак, който между другото първо го нападна с магия. Сега беше в дома на своя позната известна с "леко шавливия" си характер. Излезе навън. Е можеше и да остане, но воят разнесъл се из цялото село окончателно привлече любопитството му. На крясъците преди това не обърна особено внимание..Вървейки по улицата (къщата на познатата му е в другия край на селището приготви мечовете си. За всеки случай. Завари две морещици да се бранят от вероятно изповядани. Имаше и приличащи на магьосници. Вниманието на Варан обаче бе привлечено от жената, чиято бяла дреха издаваше принадлежността й към злите и момиченцето до нея. Младия мъж се запъти към тях, като пътем удари единия от изповяданите по главата с дръжката на меча. Пред изповедничката изведнъж загреба малко пръст с върха на единия меч и я запрати към лицето й, тъй че праха да попадне в очите. Възползва се и си изпълни намерението, да дръпне момиченцето към себе си
- Спокойно заговори и той. - Не се бой. Тази зла жена няма да ти навреди. Всъщност след малко вече няма да вреди на никого.
Мина пред детето и замахна с меча. Едно огнено кълбо се разби в острието почити до дръжката и някакъв глас изкрещя:
- ПРЕСТАНЕТЕ!
Варан и изповедничката погледнаха натам без да изпускат и другия от очи...

"Къде е проклетата яка" ядосваше се Джеймс като претърсваше ненормално огромната раница на Артър. Отвън раницата изглеждаше нормално, но отвътре все едно бе с размерита на стая. Колкото и да бъркаше да рови из многото джодове намераше всичко но не и яката. През това време Рик се бе приблежил до Елъди, която бе наземята поради факта, че я бяха ударили в коляното с огромна сопа. Тъкмо преди да я изповяда неподвластната на магия застана пред нея прекратявайки контакта на по-големия брат.
Беше пълен хаос всеки се биеше с някой или се защитаваше от някой. Варан забеляза Рик готов и реши, че той е по-важен и се насочи към него. Рик веднага се опита да го изповяда, но не се получи поради факта, че войнът е неподвластен на магия. След това битката им продължи.
- Джеймс какво става с яката - извика Омиджис.
- Немога да я намеря - каза той ядосано.
- Как да неможеш дай на мен, ти се погрижи за Кейлън - каза тя избутвайки го настрани.
Но що погледна в раницата разбра, това не бе раница а склад. Стотици джобове и още джобове в джобовете. " Това няма как да се случва" помисли си тя. После видя яката!
Рада'хан се нямираше в ръ6ката на Артър. Изглежда я бе държал откакто я свали от шията на брат си. Омиджис веднага я грабна и се затича към Рик, но се спря на няколко метра от него. Въпроса бе как да му я сложи.
- Умри - извика Варан замахвайки към Рик.
Момчето неотговори само се наведе замахвайки. Битката продължаваше на когато изведнъж се чу гръм. Дори и изповяданите спряха. Шума бе дошъл от Артър, който се надигаше от земята.
- Артър! Рик той - започна Мимия, но бе прекъсната.
- Аз ще се оправя с това - каза той се се насочи към брат си.
Докато вървеше със заплашително изражение всеки от изповяданите припадаше. Пресегна се и взе два меча останали от първото клане. Изведнъж мечовете започнаха да се извиват и променят, накрая станаха на две изключително здрави и заплашителни бронирани ръкавици.
- Аз ще се погрижа за Рик - каза момчето вземайки яката от Омиджис - ти се погрижи за него. Искам го пленен ще го разпитам - каза имайки предвит Варан.

Около Елъди изповядани селяци падаха на земята като тежки капки студен дъжд. Тя се огледа набързо и предпазливо се изправи. Момичето, което по незнайна причина й бе помогнало изтича към Кейлън, следвано от чародейката и Джеймс.
Погледът на Елъди се насочи към Артър, който се отдалечаваше плавно, в посока Рик, придавайки си аура на важност, която пуши пури и раздава уиски. Елъди харесваше хора с такива аури. Бяха лестни за пречупване. Тя изсумтя под нос и присви очи. Коляното и пулсираше, но пък тежката кожена наколенка я бе спасила от счупване, затова тя премести тежеста си няколко пъти от крак на крак и игнорирайки тъпата болка се насочи към Омиджис, която гледаше развеселено изправилият се пред нея мъж. Той пък от своя страна не показваше никакви признаци на притеснение или разтревоженост.
Елъди спря на около три метра от двамата, хвърляйки къс незаинтересован поглед към Кейлън и останалите, след което се спря на Артър и Рик и лицето й изписа очакваща физиономия, а ръцете и се скръстиха пред гърдите.
Омиджис използва момента, в който новодошлият мъж, който тя трябваше да обезвреди се разсея, за да погледне другата морещица и замахна бързо и косо с агиела си.
Косата й се развя, тялото се наклони, извивайки се ловко и мъжът успя да отскочи, оставяйки инерцията й да я повлече към отсрещната стена.
Но Омиджис успя да запази равновесие, да се обърне и да го изрита в движение. Той и отвърна подобаващо и я срита в бедрото, след което подложи крак и Омиджис се приземи грациозно върху задника си на земята.
Изправи се бързо, търкайки някой свои части и хвърли кос поглед към Елъди, която се подхилваше открито. Мъжът също я погледна и ся му се ухили.
-Няма ли да помогнеш? - попита той
-А, да и разваля удоволствието? - възмути се морещицата - Омиджис си ги обича опърничави. - тя още веднъж му се ухили благо, знак че и е симпатичен до толкова, че да не го убие веднага и обърна глава към Артър и Рик, оставяйки приятелката си да се занимава с този мъж.

- За еманципиран и копеле съм съгласен – изкоментира Варан докато парираше агиела. – обаче жени не ми е приятно да удрям. А сега извинявай, но имам по-важна работа – ритна я в стомаха изтласквайки я назад, отскочи със задно салто и бързо се насочи към един от мъжете (Рик)...
- Умри, злодей – извика чернокосият и замахна към шията на изповедника в опит да му отсече главата. Не успя, а след малко пак му се наложи да се бие с морещицата.
- Няколко въпроса – младежът се одръпна от един ритник насочен към главата му – какво правят изповедници и морещици заедно? А и мислех, че вече не пазите Рал. – Двамата си размениха по още един-два ритника. – И второ искам само изповедниците. С вас няма защо да се бием. Защо вместо това – усмихна се чаровно – четиримата: вие двете, тя (Мимия) и аз не се усамотим
- Не си ли много нагъл? – попита Омиджис
- Не – отвърна Варан. А тя...

Джеймс обаче вместо да гледа развиващите се развития мевду 2-та братя погледна с един неприятелски поглед натрапникът и реши да помогне на Омиджис.Така или иначе нямаше да е приятна гледка това което щеше да се случи межи братята.Така той се запъти към врагът който се сражаваше с морещицата и извади червения камък от чантата си.Докато вървеше към него изражението му от аздрзнено ставаше ядосано и изразяваше нещо от типа на "писна ми от този".Огъня пламна в ръцете му и преди той да повали поак Омиджис към него се запрати серия от огнение топки.Естествено той избегна повече а останалите ги блокира,но дори самият Джеймс не се надяваше да му навреди с тях.Хвана един меч който беше пред него и цялата стоманена част от оръвието пламна.Двймс го завъртя и спиралови огнени вълни се насочиха към врагът.Докато той се опитваше да премине през тях по възможно най-безпоснаият начин бе изключил морещицата която го запрати на около 2 метра с един великолепен удар с крак под брадата.През това време нещяата не ставаха хич добри при братята.Интересно беше какво щеяе да следва оттук нататък.Боецът се изправи и беше готов да продължи битката,Омиджис беше приготвена да нанесе още удари А Джеймс готвеше поредната магия..

Рик стоеше на около три метра от Артър, който се готвеше да спре Кон Дар. Погледна към Омиджис и Джеймс, койито се биеха с новодошлия. В очите му отново се появи ярост, той вдигна юмрука си към Варан, и запрати една гръмотевица точно пред него. Той от своя страна се отдръпна и позволи на Омидижс до го повали на земята. Магьосникът застана с меч, опрян на гърлото му и каза:
-Играта свърши! - а морещицата бързо го завърза с вериги.
Изповедникът в Кървава Ярост погледна брат си и посегна към него, но бързо свали ръката си. Очите му бързо възвърнаха нормалния си цвят, а той се струполи на земята.
-Е, значи успя и сам... - промълви Артър и леко се усмихна. После се приближи до останалите и допълни: -Браво Омиджис, Джеймс. Доказахте лоялността си.
Кейлън и момичето се приближиха до изпадналият в безсъзнание. Изповедникът провери пулса му, и разбра че е жив.
-Всичко е наред, ще се оправи. - рече тя с въздишка.

-Разпитай го! Защо е тук? - каза строго Господаря Рал и погледна и другата морещица, която също се приближи.
-Какво правиш тук? Защо се опита да нападнеш Кейлън, а после Рик? - и Омидижс го удари в лицето с юмрук.
-Опитвах се да оттърва света от тази напаст! - погледна я намръщено. - Аз не се интересувах от вас, а от тях. Вече ви казах.
-И каква е причината да го направиш? - и отново го удари, но от другата страна.
-Казах ви! Да се оттърва от изповедниците! - вече беше ядосан.
-Изповедниците са тук, за да защитават истината! Няма да ти позволим да се оттървеш от тях! - добави Артър, който гледаше Варан със злобен поглед.
Мимия се приближи до тях и също зачака да разбере как ще се развият действията.
-Защо искаш да се оттървеш от Изповедниците? - извика Елъди и го удари силно в корема.
-Защото те носят само беди и не са необходими на света.
Във въздуха се разнесе гръмотевица без гръм. Обърнаха се и видяха мъж, който се бе навел над Рик с оръжие в ръка, но изповедникът го бе изпреварил. Изправи се с усилие и се приближи до останалите.
-Да се оттървеш от изповедниците е грешно. Орденът ни съществува от древни времена и е създаден, за да защитава истината и доброто. Наш прародител се бе опитал да се оттърве от ордена ни, ала не бе успял... -рече той и очите на братята придобиха различно изражение, което останалите не бяха виждали.
След това придърпа Артър до себе си и му каза:
-Дали отва е голямата промяна, за която говереш Шота...

Варан и Омиджис продължиха битката си, разменяйки си и няколко реплики
- Вие май не знаете, какво е честен двубой? - измърмори младежът след
намесата на магьосника - Въпроса беше риторичен. - Скочи и изрита Джеймс в
лицето, а морещицата в гърдите. След това замахна с меча към мъжа, но той
блокира, а след малко беше пленен..
- Интересно - обади се Варан докато се движеха към страноприемницата - ако да
поробваш душите на хората или да убиваш новородените си синове се нарича
"за да защитава истината и доброто" - каза го подигравателно - то какво ли е
да вършиш зло? - Рик го погледна. - И не казвай, че мъже изповедници не
могат да се контролират. Ти си живо отрицание. Или, че само те не могат. Да
не говорим, че има и рада хан. Впрочем една морещица вече опита старателно да ме обучи.
Не успя, но пък я научих да се целува.
Омиджис пак дръпна веригата и последва ново леко залитане от негова страна.
Пристигнаха пред кръчмата.Някой се вмъкнаха вътре, Артър и пленникът останаха
отвън, а морещиците се запиляха нанякъде
- Няма ли и ние да влезем? - наруши мълчанието Варан.

След като се настаниха всеки се залови с нещо.Морещите бяха излезвали,момчетата се занимаваха с Варан.Пълна скука,а момиченцето неподвласно на матия се занимовоше с нейния настойник.Мимия стоеше и ги наблюдаваше.Мислеше си,че почивката и щеше да е по-хубава,ама...
-Момчета излизам.Тук е скучно.
След това се изправи от стола и излезе.Харесваше и селцето макар да нямаше мното зобавления.И така вървейки край един магазин.Изтлеждаше и доста любопитен.Влезе вътре и очите и грейнаха.Имаше най-различни видове книги със заклинания.Поразтледа се още малко и откри някакво книга със странни заклинания,които бяха много силни и над нейното ниво.Грабна я набързо и отиде да я плати след което се запъти отново към таверната.Влезе вътре и отново де настани до момчетата,които похапваха.

Джеймс отпиваше от една халва с бира докато гледаше Варан който неотскубваше злобния си поглед от Кейлън.Магъосникът не харесваше въобяе Варан.Докато го гледаше си сложи малко лед който си беше поръчал на лицето където беше ритнат от Варан.ПОглеждаше Кейлън леко разтревожено защото во чите и се четеше че тя не иска въобще да стои до Варан дори ако беше окован с вериги.Явно много се плашеше от него.Джеймс отпи още една глътка след което погледан Мимия която четеше някаква книга.Случайно забеляза една заклинание което му се струваше сложно и реши да провери.Приближи се до МИмия и каза:
-Мимия прощавай за неудобството,но откъде взе тази книга.
Мимия се умихна пради факта че Джеймс се е заинтересувал след което каза:
-Оу, ами от града малко след каот излезнеш оттук е магазинът от който я купих.
Джеймс си помисли че там може да има и нещо което и на него може да му е от полза и попита Мимия за посоката.Чародейката му обясни и му предложи да види някое заклинание.Джеймс обаче отвърна че ще му трябват разни атрибути като най-вече трябваше да си намери мнгоо карти отнякдъе тъй като най-много от всичко обичаше да мята по противниците си пламващи се карти.След което излезе светкавично от хана.тръгна точно по описанията на мимия като не сбърка и крачка и преди да се усети стигна до магазинът и влезе веднага.
-Има те ли ли книги с приваващи ритуални магии?
ПОпита Джеймс като дори не погледна продавачът а почна да тършува рафтовете с книги.Той търсеше книга за призоваване за да може да подсили магията от свитъка която беше изпозвал за да защити Кешйлън преди не кой знае колко отдавна.За нея бе нужно да вземе и още три камъка с които да накара войните си да изпозват така познатите елементи огън въздух вода и земя.Продавачът му показа точната книга която търсеше Джеймс.Магъосникът я купи мигновенно след което рече да излиза но видя на един от последните рафтове един сив камък.
–КОлко продаваш сивия камък.
ПОпита той.Човекът го погледна и му каза че не може даму го даде защото е запазен.Джеймс се доближзи до продавачът и рече даси подпомогне с лъжа в случая.
-Виж сега знам на кой си го запазил.Човекът е мой приятел и е прекалено слаб да изпова каммакът и знам още че ако не ми продадеш камакът на мен приятелят ми планира да открадне него и още куп от книгите ти които каза че си е харесал до най-малко след час.Дай ми го на половин цена и ти обещавам че няма да имаш проблеми.
След което погледът му стана ледено сериозен и допълни:
-Не се надявай че някой от града ще ти помогне да хванеш приятел ми или че аз те лъжа,защото тогава доведеш ли някой,повярвай ми няма да останеш жив.
Продавачът се уплаши толква от човекът който си беше запазил камакът че направо го навря в ръката на Джеймс.той се усмихна подло след кото каза:
-Приятен ден!
СЛед това се връна във хана като навръщане си купи 5 тестета с карти които си беше набавил от търговец пътуващ към хан от противоположната посока.Седна си на масата благодари на Мимия че му е казла за магазинът и отпи отново от бирата си.

Варан седеше удобно на стола, ако въобще може да седиш удобно, когато си окован с вериги и оглеждаше останалите, включително кой влиза и излиза. Правеше го дискретно, а през повечето време гледаше към изповедниците и предимно Кейлън. В очите им виждаше арогантноста, жестокоста и коварството присъщи на изповедниците. Макар, че тя доста добре се прикриваше. Междувремено намигна на Мимия и се усмихна приветливо на също като него неподвластното на магия момиченце. В погледа на Варан пък можеше да се прочете обещание за сурово, но справедливо наказание. Използва един момент, когато Мимия се беше зачела, а момиченцето гледаше в страни (няма да ги плаша я) и показа на Кейлън въпросното наказание прекарвайки пръст пред гърлото си. Свали ръцете си в скута. Не го бяха претърсили и под прикритието на масата успя да бръкне в джоба си, където имаше малка пила, с която можеше да отключи оковите..


/Става малко разминаване, но нали пиша от гледна точка на героя ми

Рик се поразходи малко напред-назад из хана, а после застана до Кейлън и Варан като граница между двамата. Изражението му бе както на повечето изповедници - не издаваше никакви чувства, но брат му въпреки това можеше да разбере какви са те. Той бе забелязал жестовете на пленника и заговори нормално:
-Той ли те притеснява? Не се притеснявай, Кейлън, няма да му позволя да ти направи нищо лошо. - и по лицето му се появи лека усмивка. - А колкото до теб....- и посочи завързаният мъж - Все още не разбирам защо мразиш изповедниците. Ние изповядваме някого, когато той ни повика, или в битка. Използваме силата си, за да се защитим. Това е като магьосник, който не използва магьоснически огън или някаква друга магия в битка...или войник без оръжия. В съзнанието си можеш да ни обвиняваш колко си искаш, ние не можем да го променим, но ние сме създадени от магьосниците, за да защитаваме истината, и го правим...
Прекъсна дългата си реч, а лицето му бе възвърнало отново изражението на изповедник. Приближи се на около метър от мъжа и му прошепна:
-Преди около 9 години отново бях срещнал неподвластен на магията с намерения, подобни на твоите. Тогава все още бях дете и не разбирах много от тези неща. Той бе решил, че Господарят Рал върши зли дела и започна да отправя обвинения срещу баща ми и дядо ми. Селяните бяха толкова ядосани, че сами го разкъсаха на парчета и с тях нахраниха змейовете. - думите му прузвочаха като някоя ужасна приказка.
След това се върна при Кейлън, която изглежда, вече се чувстваше по-добре, чувстваше се защитена от Варан. Мъжът Изповедник седна до нея, и започна да яде от храната, която си бе поръчал преди десет минути, ала храненето му бе прекъснато от брат му. Отдалечиха се от останалите и Артър попита:
-Какво смяташ, че ще правим с него?
-Ами незнам...но не мисля, че ще е добра идея да го водим в Ейдиндрил...
-Не се притеснявай, знаеш че там охраната е доста добра, пък и той има лична охрана. И все пак нали ние сме там... - думите му бяха зловещи, но и успокоителни.
-И все пак едно ме тровожи...дали е свързан с голямата промяна, за която ни каза Шота? - очите му гледаха постоянно тези на брат му.
-Не знам, когато стигнем магьосническата кула, ще проверим книгите с пророчествата. Все още не можем да сме сигурни за нищо. Утре по обяд или малко по-късно ще тръгнем. Но засега да мислим за почивката.
След този разговор двамата отново се върнаха по местата си...

Варан временно се отказа да отключва оковите си
- Защо ли? - заговори той, след като братята се върнаха по местата си, а Артър се качи горе - Майка ми е била изповедничка. Дори не се е интересувала наследил дарбата й или не, а още след раждането...И ако не е била буря и мълния отгоре й сега нямаше да имаме неудоволствието от компанията си. Преди 7 години пък брат ми беше убит докато помагаше на друга като вас. Вярно, че ако имаше избор и воля пак щеше да го направи, но нямаше да се втурне като бик на червено. Само, че нямаше и точно там е работата. Обичала го! ХА! Ако обичаш някого не го заробваш и не го пращаш на смърт. Това е достатъчно основание Не отричам, че и вие си имате нужди, но поне взимайте предпазни мерки. Особено като знаете, какво може да стане. Нито правото на самозащита. И като стана дума за наследство някога мислил ли си, дали сега щеше да си жив, ако не беше фамилията ти? Или за всички невинни бебета, защото човек не се ражда зъл, избити просто така? Мрачният е направил същото в опит да се отърве от дядо ви. Дали е знаел, че става дума за сина му, нямам представа. Тогава къде е разликата м-у него и изповедниците? Няма такава. Съмнявам се, че си си задавал такива въпроси.
- Свъррши ли? - попита Рик
- Почити. Може да ми се иска да отърва света от вас и нямам предвид само двамата, но по възможност да не е пред Мимия или нея - кимна към неподвластното момиче - въобще пред деца. Да не се травмират. Обаче ако някой друг опита не бих му попречил освен вероятно в такъв (деца) случай, и естествено ако не реши да съм следващия. А сега защо някой не ми поръча за вечеря варени картофи, зелева салата и топъл шоколад?

/Докато писах rivan ме изпревари/

Двете морещици вървяха из малките улички на селцето. При вида на тесни, червени кожени костюми и дълги, сплетени на плитка коси, хората се разбягваха. Жените от своя страна не обръщаха внимание на паниката, която създаваха сред тълпата, а безгрижно си говориха по женски. Ще попитате какво ще рече това "по женски " – чисто и просто обсъждаха неща от сорта на какъв тип мъже харесват, какви елексири използват за да поддържат косите си, колко често се къпят, полезна ли е ушната кал и какво ли още не.
Елъди се промъкваше между кутиите, наредени в задната част на магазина, в който бяха влезли с Омиджис. Миришеше й на мухъл и някакъв вид сладка круша.
Според Омиджис миришеше на умрели малки лебеди и морещицата на няколко пъти запушваше носът си.
-Ако заповядат госпожиците... - подкани ги дребната женица, полускрита иззад купчина кутии. Явно старицата не бе наясно с явлението "Морещици ", защото не избяга при срещата си с тях. Двете изкусителки, облечени в червени кожи се приближиха. Ако някой ги видеше от страни би казал, че са притеснени, нещо рядко за една морещица. Този магазин бе последната им спирка в обиколката по пазаруване. Вече бяха взели съставки за елексирите на Омиджис, някаква книга, която Елъди откри на една сергия, заедно с карта на някакъв град, храна, състояща се от сухари и сушено месо, някакви стъкленици за Омиджис, и след като Елъди излезе от магазинчето за оръжия прибра потайно някакъв кафяв пакет в чантата си.
Но това тук... рокли... дребната женица измъкна една цялата в лилаво и розово и я подаде на Омиджис. Морещицата закима одобрително.
-Ето това вече е нещо. - хилна се тя и погледна Елъди, която възмутено гледаше творението от коприна и плюш пред нея
-Как ще се движиш с тия воалчета. - сбърчи нос тя и подбутна едно висящо парче - Освен това деколтето е прекалено изрязано дори за теб. - завърши тя с назидателен тон.
-Може би си права. - Набръчка устни, Омиджис. - Трябва ми нещо по... загадъчно, изкусително и секси.
Елъди се изхили на среща й. Сестра й й се усмихна и грабвайки една изчистена черна рокля, с няколко блещукащи златни нишки и същото изрязано деколте като на лилаво-розовата рокля се шмугна зад няколко кутии, за да се проблече.
-А за вас... - започна дребната женица
-Аз ще си избера сама. - отсече Елъди и се разрови из специалния кашон, измъквайки някаква
феерия в червено и златисто. - Е, поне няма толкова воалчета... - заключи вяло морещицата, след като се намърда вътре. Нейната беше от мек плат, с корсет и прекалено изрязана на бедрата, за да е по вкуса на някоя благородничка, но пък и даваше чудесна свобода на движенията - щеше да си рита всички до насита.
След като се разплатиха на жената и излязоха в задната уличка и двете разплетоха дебелите си плитки и пуснаха косите си свободно, прибирайки униформите и агиелите в раниците си. Дългите им коси се разпиляха по стройните им снаги, падайки върху рамената им като фина коприна.
-Изглеждаме глупаво. - сподели Елъди.
-Но не се бием на очи. - настоя Омиджис, докато двете се връщаха към останалите от групата
-Все ми едно къде бия... - сви рамене другата морещица и сбърчи нос от досада
Двете пристигнаха в кръчмата малко по късно и се поинтересуваха за свободни стаи. Докато Омиджис се занимаваше с плащането, Елъди понесе багажа нагоре и на един от завоите почти се бутна в Артър, който я изгледа.
-Господарю Рал... - подигравателните нотки в гласа и бяха сведени до минимум - Ако мръднете няма да ви изритам... - просветли го тя и двамата се разминаха благополучно.

Артър реши да поспи малко. Чувстваше се уморен, нямаше почти никаква сила останала в него въпреки, че не го показваше.
- Аз се качвам горе - рече той на останалите - ако стане нещо извикайте ме.
- Да, добре - каза брат му.
Стаята не бе нищо особено, но ставаше за почивка. Легна и заспа. Имаше кошмари, който биха накарали всеки да се събуди, но те сякаш го държаха заключен в сънищата. Първото нещо което видя бе как Ейдиндрил гори. Всички жители на града бяха изклани, а в двореца всички изповедници бяха убити по изключително жесток начин. Докато вървеше по коридорите видя група сестри на мрака ба измъчват малко момиченце на най-много 5 години. Опита се да ги спре, но просто минаваше през тях. След като стигна до магьосническата кула нещата станаха по-лоши. Младите магьосници отвеждани с Рада'хан на врата а всички завършили обучението си биваха изклани от Сбъзове. Тогава погледна към града и го видя. Огромна статуя на кентавър насочила копие към небето. А там до луната където сочеше копието имаше звезда."Пророчеството"!!!
Бяха минали само часа откакто Артър се бе качил, когато чуха странен шум. Погледнаха вавън и видяха че покрай хана удрят черни светкавици!!!
- Субстрактивна магия - възкликна Рик.
- Добре но защо е толкова хаотична?-попита Джеймс - Дане би някой да използва заклинание за масови пораже....
Бе прекъснат от морещиците които слизаха от втория етаж.
- Нещо става в стаята на Артър - извика Омиджис.
- Какво!! - извика Рик и се затича към втория етаж.
Щом отвориха вратата видяха, че стаята е пълна с хора сенки. А точно над Артър стоеше призрак. Който изглеждаше поразително познат на Рик. Беше виждал картина някъде в народния дворец. ДЕНА!!! "Няма начин" беше първото което си помисли изповедника. След това привидението се обърна към групата.
- Трябва да побързате. Тръгнете незабавно! Нямате време- след това сенките и Дена започнаха да избеляват.
На леглото лежеше Артър и изглеждаше сякаш е имал кошнар. После изведнъж се изправи и ги погледна.
- Нямаме време. Тръгваме след 5 минути няма да спим. Утре трябва да сме в Ейдиндрил - каза той бързо като стана и започна да си събира работите.
- Артър какво става - попита Кейлън, която се притесняваше за него. Все пак допреди малко изглеждаше, че всеки момент ще припадне.
- Ако нетръгнем сега Ейдиндрил ще бъде разрушен
Думите му некараха останалите да замръзнат в ужас.

-Ама какво...
Момиченцето неподвласно на магия не си довърши изречението.Кейлън отиде до нея и я прегърна силно.Новината която бяха научили,шокира всички.Постепенно започнаха са се посъвземът,когато оттолу се чу глас:
-Така ли пазите противниците си!Ако исках щях да избягам докато вие си приказвате!
Артър веднага стрелна с поглед всички присъстващи,а после продължи да оправя нещата си.Останалите излязоха от стаята и тръгнаха да се оправят.Мимия направи същото.Отиде в стаята си и сложи в малката си раница новата книга със заклинания.Метна я на гръб и излезе.Слезе долу пред входа на таверната и зачака.За първи път беше готова преди останалите.Облегна се на стената и зачака.От време навреме чунаше и бързите стъпки на съотборниците си,които вмомента сигурно бяха готови да тръгват към Ейдиндрил.Погледна настрани и видя че някой им води конете.

Рик стоеше безмълвно без да направи каквото и да е движение. Просто стоеше и гледаше. Всичко това му се струваше сън, просто сън. "Хайде, това не е истинско..." си мислеше той, но скоро осъзна, че това наистина се случва.
-Добре, трябва да стигнем възможно най-бързо. - рече той и се качи да си оправи неща. Събра всичко необходимо в раницата си, вкара два ножа в ботушите си, сложи меча на колана си, заедно с още някой нож. Бързо се преоблече и слезе долу и взе храна за пътя, въпреки че Ейдиндрил беше доста близо. Върна се при останалите и изчака и те свършат със събирането на багажа. Мимия вече бе пристигнала, затова трябваше да изчака и другите. Колкото по-бързо тръгнеха, толкова по-добре щеше да е.
След още няколко минути всички бяха готови.
-Време е да тръгваме. - рече Артър и всички се качиха на конете. Те от своя страна нададопа глас и със силен тропот се отдалечиха от селцето, което остана назад и скоро изчезна сред дърветата. Трябваше да впрегнат всички сили, затова Господарят Рал, Джеймс и Мимия използваха силите си, за да направят скоростта по-голяма.
-Колко дълго ще пътуваме? - попита момиченцето, като яздеше заедно с Кейлън.
-Ами няколко часа...да се надяваме. Ейдиндрил не е толкова далече... - рече Рик и леко се усмихна, като после отново премести погледа си към пътя.
-Чакайте! Оттук ще скъсим пътя си с около половин час...а е и по-безопастно. - каза Кейлън и посочи една не много широка пътечка.
-Добре, хайде да потегляме натам. - промърмори Омиджис, като подкани коня си, следван от Варан. Той бе завързан здраво за коня си, а коня му - за този на морещицата.
Всички ги последваха и отново продължиха на път. Небето стана по-светло и скоро слънцето се показа над дърветата. Изглежда наближаваха, но все още имаше доста път. Дърветата бяха високи и изглеждаха така, сякаш се подиграват на групичката. Елъди го забеляза и се намръщи, след което се приближи до сестра си.
Вятърът сякаш ги водеше в правилната посока, може би искаше да им помогне. Мъжът изповедник все още си мислеше за видението на брат му... все още не го бе попитал какво бе видял, но със сигурност знаеше, че не е нещо добро. А също така предполагаше, че е свързано с предсказанието на вещицата Шота.
След около още половин час над дърветата се извиси висока и мащабна кула, а до нея още други, подобни на нея. Ейдиндрил.