Нова спирка "Ейдиндрил"

Рик продължаваше да гледа новодошлия, обикаляше го мислеше нещо. Всички бяха затаили дъх и чакаха да се случи нещо.
-Това не е Артър! - рече накрая той.
-Какво? Рик ,не виждаш ли? - рече Мимия илеко се приближи до него.
-Да виждам, в някои черти прилича на него, но има и такива, в които се различава. А и твърди че се казва Скал!
-Да, така се казвам! - обади се белокосото момче и започна да оглежда здравата си ръка.
Той вдигна ръката си напред, насочи я към една колона и след миг, тя се взриви.
-Ето, виждаш ли? Той си има магията. Това е Артър! - каза Ерик намръщено и погледна през прозореца, за да види какво става навън.
Войниците на Ейдиндрил почти бяха победили останалите. Победата беше тяхна. Кейлън леко се приближи до мъжът изповедник и се усмихна.
-Не се безпокой, всичко ще е наред! Той ще се оправи! - продума тя.
Рик направи още няколко крачки и се приближи до Скал, като му подаде ръка.
-Може да се примиря...за сега. - и другият се усмихна.
-Та, кои сте вие?
-Аз съм Кейлън, изповедник както Рик, - тя посочи брат му. - Магьосникът е Джеймс, а чоредийките - Мимия и Мел. Онези двете, Омиджис и Елъди за морещици, а те - посочи двамата войни. - Варан и Ерик също са на наша страна...
Думите й бяха прекъснати от четирима качулати мъже, които дойдоха откъм стълбите. Лицата им не се виждаха, но се забелязваха мечовете в ръцете им.
-Кои са те? - каза Омиджис и размаха своя агиел.
Те не й обърнаха внимание, заобиколиха останалите и се спряха до Кейлън, Рик и Скал. Тогава свалиха качулките си. По дрехите им си личеше, че са войници от Д`Хара.
-Виждал съм ги някъде! - рязко извика Варан и се приближи до тях, като започна да ги оглежда.
-Рик, имам лоши новини! - рече единият от мъжете.
-Лоши новини, какви? - отвърна изповедника, като погледна останалите.
-Господарят Рал е мъртъв? - прокашля се един едър и почти гологлав мъжага.
-Мъртъв? Та по всичко личи, че той стои ето там! - и посочи с ръка към Скал.
-Аз? Аз? Не, аз не съм... - рече белокоското.
-Прав е! Артър е Мъртъв!... - спря за момент и всички се спогледаха, надявайки се това да не вярно. - Не знам кой е той, но знам, че ти сега си Господарят Рал! - тогава мъжете застанаха на колене пред него и започнаха да повтарят стиховете, които вероятно всеки бе чувал.
-Станете! - продума той и се хвана за главата. - Не е възможно, аз нямам дарбата...Артър не е мъртъв! Не може!

- Рик - прекъснах разговорът им аз - знам че Артър е жив и че това тук май не е той, но където и да е ще го намерим обещавам ти.
- Знам - прошепна в отговор той - няма да се предадем докато не го върнем при нас.
- Но къде може да е? - попита Кейлън.
- Да наистина къде? - повтори като ехо Ерик.
- Това не знам но смятам да разбера, надявам сте с мен? -попита мъжът изповедник.
- Разбира се - отговориха сички в един глас.
- Както изглежда спечелихме битката за Ейдиндрил - казах аз - така че можем да се подготвяме за път, нали така?
- Да да - отвърна отвеяно новият Господар Рал - но откъде ще започнем.
- Това вие трябва да кажете, Господаря Рал - каза с насмешка Омиджис.
- Да така е - провълви Рик - но сега просто не ми идва на ума от къде да започнем, може би утре ще имам някаква идея, но сега нямам никаква.
- Добре значи е решено - заключих аз - утре потегляме, така че всеки трябва да се наспи добре и да е готов за пътуването, а сега нега слезем долу и приключим тази битка.
Сички кимнаха единодушно и заслизаха по стълбите, към битката която продължаваше да тече.

Всички освен Скал бяха отишли на бойното поле за края на битката. Бяха победили, но на голяма цена. Множеството погребални клади горяха силно и се виждаха на колометри от Ейдиндрил. Докато останалите бяха при кладите накараха Скал да си почива в стаята където преди отсядаше Артър в Двореца на Изповедниците.
- Рик - каза Джеймс - какво мислиш да правиш с Скал.
- Ами незнам - отвърна новия Господар Рал докато гледаше кладите - вече незнам какво да мисля. Вярно е че прилича на Артър, но всъщото време все едно е съвсем различен човек.
- Предполагам - отвърна мага.
В това време морещиците отново крояха планове.
- Нещата се развиват добре за нас - каза Омиджис.
- Момчето може да ни послужи - отвърна Елъди - А Рик ще е толкова зает, че ако решим да действаме няма да разбере.
- Всичко върви по план, но още известно време ще сме с тях. Има някои неща, които трябва да разберем. А и може да се доберем до някои доста полезни предмети за напред.
По всичко беше ясно, че планират нещо дори и Мимия можеше да каже, но за момента изглеждаше, че са с тях.
Кладите горяха от часове. Момчето неможеше да заспи. Ръката му го убиваше, а ако затвореше очи ужасяващи картини и сцени изплуваха в съзнанието му. По едно време дойде едно момиче можеби прислужница не й обърна особено внимание заради болката в ръката и му донесе храна. Малко след като яде разбра, че в храната е имало приспивателно понеже изведнъж започна да губи концентрация и да му се приспива. Чу двама от дворцовите стражи да си говорят.
- Дано заспи, за да си почине малко - каза първия.
- Да видя ли как изглеждаше горкото момче изглежда е приживял много - каза втория.
Това беше последното, което чу преди да заспи.
Долу при кладите Кейлън се приближи до Рик.
- Ще отида да видя как е Скал - момичето просто не можеше да остави момчето само. Нещо я караше да иска да му помогне както с малкото момиченце неподвластно на магия.
- Добре - отвърна Рик разсеяно - аз трябва да поговоря с първия магьосник и да видя дали може да ми каже нещо от къде да почна, да търся Артър.
Докато вървеше по коридорите на двореца, Кейлън поздравяваше всеки срещнат. Все пак бяха избегнали изтребление. Докато вървеше по коридора водещ към стаята на Артър се чу вик от стаята. Изповедника веднага се затича и щом стига веднага извика на стражите:
- Какво стана!
- Незнам изведнъж започна да вика. Преди момент спеше.
Щом влезе видя, че белокосото момче се бе сгушило в единия ъгъл на леглото. Все едно се срахуваше от всичко. Когато я видя Скал каза с тих трептящ глас:
- Защо? Защо всеки път що затворя очи ги виждам. Ужасяващи сцени. Умиращи хора по най ужасяващи начини - щом изрече това се загърна с завивката още по стегнато - винаги гледат мен. И защо не си спомням нищо освен как да убивам. Спомням си как да убия човек по безброй начини, но не мога да си спомня как да превържа една рана. Не си спомням нищо освен смърт. Нейскам да заспивам повече - извика Скал като трепереше по-силно от всичко, което изповедника някога беше виждала - неискам да виждам тези спомени.
В този момент Кейлън виждаше пред себе си едно уплашено до смърт дете.

(ПС Кейлън просто съм то поставил перфектна ситуация. Според мен би трябвало да има какво да напишеш съдейки по предишните ти постове.)

Тъмният коридор бе осветен само от няколко свещици, които танцуваха сякаш всеки момент щяха да изгаснат. През целия коридор се срещаха само няколко прозореца, на голямо разстояние един от друг.
-...само за тези два начина се сещам, с които можете да комуникирате с него. Вероятно той ще знае нещо повече. Провери из нещата му. - рече по-високият и по-възрастен мъж.
-Добре, разбирам... - отвърна Рик, но бе прекъснат от дрезгав звук от чукането на вратата.
-Влез. - рече другият мъж, който бе облечен в дълга магьосническа роба, ръкавите бяха гаривани със златни нишки както и около кръста. Косата му стигаше малко над раменете му, и имаше къса брада. Точаната възраст не можеше да се каже, но изглежда беше доста възрастен и мъдър.
Дървената врата се отвори и вътре влезе един мъж от стражата и каза:
-Рик, Изповедника Кейлън те вика! Каза че е много важно!
-Върви, дете. После можеш да направиш това, което ти казах. - думите му прозвучаха укоръжителни.
-Добре, тогава тръгвам. - каза изповедникът и леко се поклони, а след това излезе, воден от стражата.
Продължиха по малкоосветеният коридор, минаха покрай единият от прозорците и завиха вдясно. Озоваха се в голяма зала, имаше няколко врати, зелено цвете до единия от прозорците.
-Тук. - каза спокойно униформеният мъж и посочи лявата врата.
Рик се приближи и я отвори като бързо влезе вътре.
-Рик, слава на добрите духове! Радвам се че дойде. - каза Кейлън с усмивка на лицето и се изправи.
-Какво има? Казаха ми, че било много важно! - отвърна той и се приближи до момичето.
-Ар...Скал. Събуди се и започна да вика. Беше го страх. Каза, че вижда сцени на убийства! Не можеш да си представиш как се чувстваше той. - промълви разтревожено тя. - Трябва да му помогнем. Не може да се успокои.
-Повярвай ми, Кейлън, донякъде знам как се чувства. Едни от първите убиийства, на които станах свидетел ме гониха през дългите нощи, беше ужасно, но накрая всичко беше наред. Ти си изповедник, би трябвало да го знаеш. Но каква е причината. - мъжът изповедник се приближи до Скал, който се бе свил до леглото, никога не го бе виждал такъв.
-Ще му донеса чай! - рече Кейлън и излезе от стаята.
-Страх ли те е? - попита русокосото момче.
-Да, ужасно е, не искам повече да го виждам. Смърт и само смърт, защо това са единствените ми спомени.
-Успокой се, всичко е наред. Няма нищо, не се притеснявай. - тогава си спомни нещо.
"Първият магьосник ми каза, че Артър е направил нещо и е прехвърлил магията в мен, това е единственият начин да стана Господарят Рал, или поне единствения, за който се сещам." - Мисля, че мога да ти помогна. - хвана го за ръцете и се усмихна, както бе правил, когато бяха деца. - Всичко ще е наред!

Докато се развиваха действията между братята,приятелите им се занимаваха с проблемите,които бяха останали след битката.Все още се изнасяха мъртвие тела на хората от града.Навсякъде миришеше на мърсша.Чуваха се ревящите гласове на деца и жени как оплакваха загиналите им бризки.Мимия вървеше сред тях с наведена надолу глава.По някаква причина беше съпричастна към тях.Неможеше да понесе мъката им.Спря се на мястото си и гледаше надолу пред кракато и.Там се намираше глава на войник,а студените му като камък очи бяха вперени в нея.Тогава тя усети страх.Побиха я ледени тръпки и студени капки под се появиха на бледото и чело.Цялата розтреперана започна да пристъпва назад,но се спъна.Погледна какво я е възпряло и видя нечия ръка.В паниката си се изписка,а ушите и започнаха да бучат.Беше се появила и някаква нейна фобия.Обърна се настрани и очите и съзряха Магьосническата кула.Веднага се завтече натам търсейки оединение от тази касапница.Беше и дошло вповече.Накрая когато стигна и влезе вътре се строполи на пода.Дишаше тежко и очестено.Подпираше се на ръцете си,когато отново се изправи.Затвори очи и после пак ги отвори.Пристъпи няколко крачки напред,когато осъзна нещо.Тук беше прекалено тихо.Веднага се завтече към стълбещето да потърси някого,но нямаше никой.
-Дявол го взел!
Изруга момичето и седна отново на пода.Подпря глава на коленте си и стисна очи.
-Не е хубаво да ругаеш,Мимия.
Отдалече се чу твърд мъшки глас.Чародейката като попарена скокна и се заогледа.Търсеше източника на този познат глас.И тогава пред нея се появи възрастен чародей с многобройни белези по лицето.
-Учителю!?
Изненада се тя.Пристъпи назад панически.
-Да не се опитваш да избягаш?Ако е така това не е хубаво.
-Мина времето когато Ви слушах,сенсей.
След което тя го нападна.Започвоше да хвърля какви ли не магии по него,но чародеят ги отбягваше.А когато той се прицелваше към нея винаги улучваше.
-Авада Кадавра!
-Крациатос!
Двамата изкрещяха в един глас.Магиите им се засякоха и двамата лежаха на пода ранени.Но чародеят бе по бърс.Изправи се за части от секундата и каза нещо на неразбираем език,а ученичката му лежеше на пода.
-Проклятие.А просто изках усамотение.
След което се изправи и сидна на студения под държейки навехнатия си крак.

Джеймс се оттърсваше от битката и настаналта касапница.Припомняше си всичко до черното кълбо и белокосото момче.
Което го беше изненадало.Ходеше нзада напред търсейки отговори на връпсите си които бяха многобройони:
Какво може данаправи?,Къде ще търсят Арътр?,Каквое това Момче?,КАк щеше да помогне на приятелят си Рик?...
И ояе куп от тези въпроси.Разбъркваше много бързо и почти без да гледа единственоот му останало тесте карит като Винаги се падаше вале спатия най-отпред.Магъсноикът търсеше картата с лика на Арътр и винаги се появяваше тя,а тази на брат му Рик беше вале купа.Еидн върпос обаче измъчваше Джйемс най много-"Как?".Магъосникът не можеше да проумее как се случи всичко това и то толкова бързо и неусетно.Както и да е той подиша още малк очист въздух и тръгна към стаята на Скал.ПРеди да влезе чи разговор между белокосиият малдеж и Рик.Той се извърна видя стражите,доближи се до единия и го попита какво се е случило,защото по гласът с който говореше Скал звучеше все едно е сънувал кошмари подред.Стражът разказа всичко а Джеймс само го потупа по рамото,даде двете валета символизиращи братята и заръча на стражът да ги предаде на Рик след каот прикльчи разговорът си със Скал,След това тихомълком ичезна в сенките надолу по стълбите и потъна отново в свойте дълбоки мисли...

Какво ли ставаше вътре? Какви бяха тези писаци? Това изобщо не ми харесваше, но не исках да ги прекъсвам, може би Артър си е спомнил нещо за себе си и за забравеният си живот или просто е сънувал кошмар. Реших че ще е преди пътя да си наостря и подготвя оръжията да са готови за пътуването ни. Затова отидох до един железар за да ги наостря. След известно време когато реших, че са добре наострени тръгнах към близката гора за да потренирам малко. По пътя видях двете морещици да се подмихват нещо една на друга. Хрумна ми да ги попитам дали не искат да се присъединят към тренировката ми, но това изибщо не беше добра идея. Не им вярвах за това продължих към гората. намерих си една хубажа полянка, смъкнах си раницата от гърба и си извадих меча. Започнах да блъскам по близките дървета с меча си, които след няколко удара поддаваха и мадаха на земята разсечени. Накрая се уморих до толкова че едвам стоях да краката си. Реших че няма да се прибирам в Ейдиндрил, а да пренощувам тук в гората. Намерих си едно голямо дърво малко по навътре в гората и извадих от раницата си пелерината ми която постлах на земята. След което веднага легнах и заспах мигновенно. Това беше една обикновенна нощ без сънища.

Рик се събуди до леглото на Скал. Изглежда опита да премахне сънищата и виденията с Рада'хан помагаше."Сигурно имат някакъв магически произход" достигна Новия господар Рал. Момчето спеше спокойно и не се събуждаше от видения. Затова Рик реши да го остави да поспи още малко. Отиде до вратата и излезе. Докато вървеше по коридорите реши да провери нещо. Отиде в стаята си и извади раницата на Артър. " Тук можеш да намериш всичко освен това, което търсиш" мислеше си Рик докато търсеше магьоснически камък из раницата. След дълга търсена го намери. Сложи го на земята и той се уголеми.
- Дано те няма в отвъдното Артър - каза Рик.
След това се концентрира и повика чрез камъка, който служеше като усилвател , душата на Артър. Ако се появеше означаваше, че Артър е мъртав. Почака малко, но нищо.
- Слава богу - отдъхна си светлокосия изповедник.
- Слава богу какво Рик? - чу се глас от единия ъгъл на стаята.
Рик се вцепени и се обърна. Там до масата стоеше Артър, но прозрачен. Това беше душата му, която той току що бе призовал.
- Артър. Не може да бъде - извика Рик - защо. Ти трябва да си жив.
- Стига, стига преиграва - каза Артър с лека досада - жив съм в известна степен.
- Къде веднага ще те намерим - зарадва се Рик - кажи.
- Скал - каза четнокосия брат - това е каквото е останало от мен. Изглежда Пазителя е намислил нещо. Рик бъди готов да използваш Рада'хан всеки момент и неизппускай Скал от очи. Може да изгуби контрол. В него има прекалено много кръвожадност, за която той неподозира.
- Какво искаш да кежеш - попита Рик объркано.
- Трябва да тръгвам. Викат ме обратно. Ще се пробвам да ви помагам от отвъдното. Но дори и аз трябва да спазвам правилата на Пазителя. Знаеш какво да правиш.
След това духът докосна Рик по челото и изведнъж Рик получи многобройни знания за това как да използва магия.
- Проклятие ще разбера какво става - каза Русото момче и се засили към вратата. Там стояха новите му стражи - Намерете останалите скоро тръгваме. Да са пред главания ход.
Стариже се пръснаха в различни посоки, а Рик се върна при белокосото момче.
- Хайде ставай трябва да тръгваме - извика той, но бе резултат - хммммм. Така ли, добре тогава - взе една паница и лъжица ( Стаята където са е била на Артър следователно каквото и да търсиш намираш ) и ги удари за знак, че е време за ядене.
Момчето веднага се размърда и стана. Премигна няколко пъти и каза:
- Време за закуска?
- Както си и мислех. Преличаш по характер толкова много на Артър - след това отиде до вратата. - чакам те пред входа. Можеш да си вземеш нещо за ядене от кухнята. След това Рик излезе.
Докато русия изповедник чакаше останалите пръви се появи Скал. Беше облечен в чени дрехи, а броните покриваха само раменете, ръцете от лактите надолу и кръста. Като цяло броните позволяваха добра маневреност и гъвкавост, а като се имаше предвид, че Скал не можеше да използва лявата си ръка бяха перфектни.
- Добре сега чакаме само останалите - каза по-големия брат като Скал беше достатъчно близо.
- Предполагам - отвърна момчето и седна на земята облягайки се на една стена.
Сега оставаше да дойдат и можеха да тръгват към Ранг'шада за морещерски лов.

Варан се беше облегнал на една стена и попоглеждаше двореца на
изповедниците, без да обръща внимание на тримата войници (стражи),
които пък зорко гледаха него. Видя излизащия от близката ковачница Ерик
- Това е идея - промърмори си войнът и се запъти към ковачницата. От там си купи
една черна ризница, на плочки, тип рибешки люспи за торса си. Освен това се сдоби
и с чифт кожени налакътници (от китката до лакътя) и чифт нараменици. И двете неща бяха с шипове. Така щеше да има доста добра защита, без това да намалява подвижността му. След това си намери място за спане. Преди да легне обаче извади от раницата си точило и наточи мечовете. После си легна и заспа. Сутринта закуса с билков чай с мед и лимон и 2 круши и малко сушени кайсии и отиде при останалите.

Продължавайки да си лежи на пода Мимия претискаше кракът си. Мислеше над това как да подобри тактиката си.Чрез битката с бившия и учител се осъзна , че не е напреднала особено много в магиите.Липсваха и основни нища в използването и.Беше си гола вода в нападението.Началото на една битка трябваше да е по-запаметяващ.И тогава в кулата влязоха два мага.Говореха развалнувано за нещо,но щом зърнаха чародейката веднага смениха темата.Приближиха се до нея и я попитаха:
-До Ви помогнем ли с нещо?
-Разбира се че не!-отвърна възмотено.-И сама се оправям отлично.Еписки!-произнесе тя и зачервеният и крак веднага се оправи.-Ето видяхте ли?
Маговете неказаха нищо само се спогледаха и си тръгнаха възмотени.Мимия въздъхна и се изправи.Излезе от кулата и още на първата крачка извън нея беше спряна.Бяха някакви стражи,които по всичко си личеше че търсят нея.
"Добре.Сега пък какво съм направила?Придполагам че ще ме арестуват за нещо или пък...Но това е невъзможно.Допреди малка кръв се проливаше пък сега..."
Расъждавайки над това те и заговориха:
-Имаме заповед да Ви съобщим,че господаря Рал,Ви вика незабавно пред главния вход на града.
След това си тръгнаха така както се бяха появили.
-Еми добре.
Тогама Мимия тръгна натам.Не след дълго беше и пристигнала на мястото.

Скоро всички от групата започнаха да се появяват. Рик стоеше, облегнат на една стена, като отново се бе замислил.
"Защо Артър, защо?" си мислеше той, когато Джеймс се появи от Магьосническата кула, следван от Мимия. От ковачницата излязоха Варан и Ерик, а Кейлън - Дворецът на изповедниците. След около минута и двете морещици се появиха, с типичните им изражения.
-Добре, всички сте тук, време е да тръгваме! - рече Рик.
-Накъде? - попита Джеймс, който изглежда не беше в добро настроение.
-Към Ранг`Шада, Кулата с Морещици!
-Но нали от там се мъчихме да избягаме! - възкликна Мимия.
-Да, но в тях има нещо подозрително... - русокосият изповедник се огледа. Имаше чувството, че нещо липсва.
-Добре, но трябва да внимаваме. - каза Кейлън, гледайки Скал, който си стоеше без да им обръща внимание.
Морещиците леко се намръщиха, но не казаха нищо. Един едър въж донесе конете, и всички се качиха на тях. Беше време отново да тръгнат към Ранг`Шада. Конете препуснаха с силен тропот, а всички ги гледаха как заминават. Скоро Ейдиндрил изчезна някъде зад тях.
Рик все още се чудеше дали да им каже за Артър, но се колебаеше. Просто продължи да язди, заедно с останалите, без да обръща внимание на нищо друго. Сега тяхната цел беше кулата, към която се бяха запътили. Спомни си, че не всички бяха с тях, когато я посетиха, затова им разказа малко за приключението из кулата.
След около десет минути стигнаха до малко поточе и спряха, зада се напият конете. После отново продължиха със силен тропот на копита. Мъжът изповедник се замисли и се приближи до коня на Кейлън, но после отново се върна на мястото си.

Джеймс не се беше наспал добре,заради неговите мисли които не му оставяха покой.Затова беше в едно от лошите си настроения понеже сънят бе най-хубавото нещо за него.Яздеше конят си като бореше колко свитъци книги и трестета си беше взел от магъсническата кула.Беше си взел нови ръкавици и черна с червени отенъци като старата му но в много по добро качество.След каот си беше сложил ръкавиците и новата мантия през кратката почивка Джеймс изглеждаше много по добре от преди.СЛед време реши да се приближи до Рик като каза:
-КАжи ми какво ти е?От другите може и да се опитваш да скиреш но виждам че нещо те вълнува?
Магът се усмихна след което каза:
-КОгато реши ми кажи не те насилвам.
Джеймс виждаше че Рик не бе сигурен дали икса да му каже това коеот го беше развълнувало толкова много затова се отдръпан като се надяваше да му го каже арно или късно.Всички яздеха устремено като всички си говориха на групички а Джеймс продъкжаваше мислите си от снощи.Като сега си задаваше и връпсоът какво се е случило на Рик.Гледаше небето и се опитваше да превъзмогне мисълта че една вечер не се е ннаспал хубаво.Успокоявайки се той понамиали темпото като отиде малко по назад в редицата и продължи с останалите.Наядваше скоро да намери синият камък който трябваше да добави към магията си за призоваване на същестбвата.Най-вече се надяваше когато ги събере да може да я пресъздаде наново и да направи своя магия на призоваване.Така мислейки си за разни неща и слуишайки разговорите на останалиоте Джеймс продължаваше устремено напред заедно с тях...

Бяха яздили цяла сутрин. Слунцето вече беше високо на небето и Скал си мислеше че е време да попита другите дали няма да искат да поспрът за малка почивка.
- Аммм - започна момчето несигурно - чудих се дали няма да е добре да поспрем за малко.
- Ще спрем чак вечерта - каза Рик.
- Добре, добре - отвърна Скал, който забеляза, че и на Мимия не й се хареса решението на Рик.
Денят мина доста бавно без никакви проблеми и препядствия. През цялото време всеки си приказваше с някой друг. Обсъждаха много теми, които Скал дори неразбираше затова прекара деня загледан в гората. Спряха когато слънцето започна да залязва. Набързо събраха дърва и направиха лагера.
- Аз ще се върна след малко - каза Скал - стори ми се че чух река.
- Неотивай сам - каза Рик.
- Спокойно наблизо е - отвърна момчето.
- Остави го да отиде - каза Джеймс.
- Тц, добре де.
След като слънцето се скри всички се събраха покрай огъня и започнаха да пекът 10-20 риби, които Скал незнайно как бе хванал за по-малко от половин час. След като се наядоха всеки започна да прави свой си занимания. Рик търсеше нещо из раницата на Артър. Джеймс и мимия четяха книги с магии ... .
Изведнъж Рик осъзна че невижда Скал!!!. Затова стана и се запъти към реката, като предположи, че момчето е там.

- Колко е красива луната - каза Скал тихо, въпреки че нямаше никой покрай него.
Пълната луна се отразяваше в кристалната вода на бавната река успокоявайки момчето.
Докато се наслаждаваше на гледката изведнъж видя фигура над езерото. Фигурата бе на момче по-голямо от няго с няколко години, черни дрехи съв златни шевове и черно наметало със златен кант. Целите дрехи бяха покрити с магически знаци и символи( Дрехи на магьосник войн) Чена коса дълга клкото тази на Скал но с черен цвят а очите ярко зелени. Тази фигура го гледаше и му се усмихваше. Изведнъж чу шум зад него.
- Кой е там - извика Скал и се обърна.
- Аз съм спокойно - каза Рик, който беше изкочил от храстите - какво има?
- Ами аз - започна червеноокото момче и се обърна към езерото обаче фигурата я нямаше - не нищо да се връщаме.
След като се върнаха Скал се облегна под едно дърво и заспа.
- Аз ще съм на пост - заяви Рик - който иска да заспива.

Ерик не можеше да спи, постоянно изникваше някой друг кошмар след като се е събудил от друг. Стана, взе си оръжието и се запъти към езерото, а Рик дори не го погледна, май бе заспал. След малко той чу звук подобен на драскане на нокти и се приближи до едно дърво за да се скрие. Мярна нещо черно до езерото и започна да се приближава натам. Определено имаше нещо голяма, но какво? След това изведнъж са застопори на едно място. Пред него имаше гъсоопашат змей, добре че поне си бе зел меча. Звярът разкъсваше някакво животно, белокосият войн трябваше да го спре сега или мошеше и те да дъдат изядени. Той запристъпва бавно към него. докато не бе на около 10 метра от него и тъкмо да напрви още една крачка и да нанесе удар, звяръ извърна глава към него. Големито му очи го гледаха зловещо, пристъпи крачка напред и от устата му капнаха няколко капки кръв по почвата. Звярат нападна със страшна скорост, но Ерик се дръпна последния момент и съществото размаза дървото за което се бе скрил. Но това дори не го забави, то св обърна рязко и политна за нова атака. Този път атаката уцели и рани Ерик в левия крак, от което той се строполи на земята. Но му беше рано да се предава, сега бе негов ред да напада, живот на това същество щеше свърши днес. Той се изправи на крака и погледна към раната, е не е много лоша имал бе и много по страшни. Време беше, той се затича с всички сили към звяра и тъкмо преди да удари рязко смени посоката, бам и едното крило замина. Направи нов удар, след който и другото крило замина. Но змеят не се предаваше засили се и скочи към войнът с отворена паст, готов да го покълне на мига. Но Ерик точно това бе чакал с един удар на меча той махна главата на змеят, чието безжизнено тяло се строполи на земята. След това Ерик откъсна малко марче от перелината си, и превърза раната направена му от змеят. Отиде при езерото да отмие кръвта от себе си и се запъти към лагера им все едно нищо не е станало.

Преди Ерик да забележи някой от нпкъде се чу ръкоплсякане.Той се извърна рязко подготвенз да надпане когато видя Джеймс.
-А Джейсм здравей,не спиш ли?
Джеймс се усмихна и каза:
–При този шум който вдигаше това чудовище трудно се спи.
Отвърна той като допълни:
-Впечатлен съм как го уби.
Ерик в знак на отговор само погледна главата на змея и каза:
-Нищо особено.
Джеймс се доближи до него и му каза:
-КОлкото и да ти се е сторило лесно имаш рана,макар и не сериозна.
След което магът направи знак на Ерик да не мърда и излекува раната му.
–Мисля че е добре да се връщаме.Трябва да поспим малко.
СЛед което двамата се върнаха при останалите.Рик тъкмо започна да се поразбужда.Ерик си остави мечът и се опита да заспи като този път да спре да сънува кошмари.Джеймс легна и загледан в небето след минути заспа...Рик се събуди и като видя че всички лежат се успокои тъй като сънуваше нещо притеснително.Загледа се в Скал и се замисли.Ерик го потупа съвсем лко по рамото а Рик скочи като опарен.
-Спокойно аз съм,легни да поспиш аз ще те сменя и без това не мгоа да заспа.
КАза боецът събудил се от поредния кошмар.Рик се усмихна и кимна в знак на съгласие и легна да поспи,като остави Ерик да пази...

Рик отново легна на земята и се замисли за всичко, което се бе случило през последните няколко дни. Защо Артър се бе жертвал? Сега кой щеше да им помага в трудните моменти?
Обърна се на другата страна, но отново не успя да заспи. Тези мисли продължаваха да се въртят в главата му и не го оставяха. Погледна към Скал, койото изглежда този път спеше спокойно, после огледа и останалите.
"Как ще се справим с морещиците от кулата? Със сигурност служат на пазителя!"
Погледна към Ерик, който стоеше и гледаше нанякъде към дърветата. Скоро трябваше да каже на останалите, че Артър е мъртъв, и Скал е единственото, останало от него.
Двете морещици изглежда бяха заспали, но не беше зле да следи всяко тяхно движение. Джеймс се бе облегнал на едно дърво и разглеждаше картите си. Кейлън спеше спокойно наблизо, но и беше някак тъжна, защото не бе останала за по-дълго в Ейдиндрил.
Нощта беше студена и влажна, след около час се спусна мъгла, която намали видимостта. Русият изповедник се изправи и реши да се поразходи.
-Не можеш ли да заспиш? - попита Ерик.
-Определено не, ще отида да се поразходя, и ще намеря закуска за утре. Трябва да пазим запасите си. - отвърна той и изчезна сред дърветата.
Луната светеше ярко и сякаш мъглата блестеше, озарена от светлината й. Гледката бе както красива, така и зловеща. Младежът направи още няколко крачки и пред него изскочи заек, който бързо се шмугна в храстите. Рик извади меча си и се хварли след него. Животното дави вдясно и бързо започна да бяга от нападателя си. Той, от своя страта, протегна напред ръка и издигна животното във въздуха, а после хвърли меча си по него...Гледката не бе очарователна, но все пак трябваше да ядат.
Скоро слънцето изгря и русокоското се върна при останалите, които вече бяха станали. Хвърли заека, заедно с още един, на земята и рече:
-Ето закуската! - усмихна се приятелски на останалите.
Те кимнаха, и Мимия започна да парви закуската, а Кейлън и помагаше. Рик я гледаше как ходи насам-натам, изглежда се бе поразсеял малко от другите мисли.
-Кейлън, скоро ще се върнем в Ейдиндрил и ще имаш възможността да се насладиш на престоя си!

-Той е прав.-подкрепи го и Мимия.-Скоро ще се върнем.
След което продължи със закуската.Все още сънена отиде да налее малко вода в манерката си докато другите закусваха.Протегна ръцете си и се прозя.Седна на меката трева и започна да си пълни съдът с течноста,но съня надделяваше и от време навреме се онасяше отново към него.Накрая си изплакна очите и се поразсъни.Изправи се и се отправи към групата.Всички похапваха и мълчаха."Явно не съм пропуснала нищо важно."-помисли си и се стовари до Кейлън.Поогледа ги и се намръщи.
-Ние ще ходим при онези гадини,нали?-Попита ги тя,а те и кимнаха в отговор.-Добре,но обмислихме ли как ще постъпим?Имаме ли план "Б"?Достатъчно силни ли сме затова и неговоря физически,а психически,защото съм обедена че всички ще кажете "О,ами ние ще победим".-тя направи малка пауза между речта си.-Май това беше всичко,което си мислех.
А всички стояха и я гледаха объркано.Мимия примигна и се изправи.
-Надявам се да не съм обидила някой,но просто като ви гледам такива без хъс просто...
Тя ги остави и отиде при поточето.Седна и се загледа във водата.

Джеймс не обърна много внимание тъй като бе зачетен в едно заклинание от една книга.След известно време затвори книгата и отиде до езерото.Изплакна си лицето и след като погледна Мимия впила очи в образа си само леко се усмихна и я остави да си мисли.Върна се извади едно тесте и тръгна да си реди пасиянси.Скоро щяха да ръгнат ака че се беше приготвил и чакаше Рик да ги подкани.През това време си мислеше затова защо Мимия мисли че нямат хъс за победа.Нареждаше пасиянс след пасиянса но не излизаха.От време на време гледаше към Рик като се чудеше дал искоро ще му акже това което го притеснява.Събра си картите прибра ги сложи си ръкавиците доближи се до Рик и каза:
-Знам че ще те позвучи нахално,но все пак бийх искал да ми кажеш скоро какво те тревожи.
ПОтъпа го по рамото и след като плясна с ръце каза:
-Е та кога ще тръгваме?Не трябва да губим време.
Рик кимна с глава и тръгнаха към останалите.

Щом стигнаха останалите от гупата Рик ги огледа. Как щеше да им каже. Щеше да почака. Както миналата сутрин Скал още спеше.
- Ехоо събудисее - извика Мимия на момчето но без резултат.- Риккк.- каза тя и посочи Скал.
- АА вярно - отвърна Рик - гледаите сега - след като каза това повтори същото което бе направил в Ейдиндрил. Взе една лъжица и купа и ги одари, резулата беше, че Скал се събуди на момента.
След кратък смях всички бяха готови и тръгнаха. Кум обяд нещо притесни маговете от групата и спряха.
- Какво има - попита Ерик.
- Нещо не е наред - отврна Рик и видя как Джеймс, Мимия и Мел кимват.
- Какво имаш предвид?- Попита Варан, слагайки ръка на меча си.
- Незнам, но... - започна Рик, бе нопрекъснат от Скал.
- Приближават. Голяма група хора ни приближават. Използват магия, за да ни объркат и да неразберем какво ни приближава - каза Скал но все едни говореше някой друг. В очите му се четеше нещо, което Рик можеше да опиша само като кръвожадност. Жажда за бтки и удийства - АА аз какво - изведнъж се стъписа Скал.
Точно когато Мимия щеше да пуска някой от свойте коментари, голямя група хора ги нападна. Можеби наброявахе над 50. Всеки моментално зае защитна позиция. Изповедниците веднага изповядаха по един от враговете, но за маговете беше по-трудно. Изглежда новодошлите имаха магически щитове хвърлени върху тях. Всеки моментално извади каквото и оръжие да има, с изключение на Скал, който не си беше взел. Изведнъж някаква магическа стена го удари и той отхвръкна и се заби в едно средно дебело дърво скупвайки го на две.
- Скал - извика Рик, но неможеше да отиде при него.
Докато битката продължаваше, изведнъж се чу силен драконов рев! Щом се обърнаха видяха на мястото където преди стоеше Скал силен пламък. Но фигурата вътре беше смеска между човешка и драконова. Дясната ръка на Скал беше преобразена в драконова с бели люспи и дълги остри нокти. Кучешките му зуби бяха леко уголемини, а очите бехя като на звяр. А на гърбът му имеше чифт крила. Достатъчно големи за да полети ако искаше.
- Какво е това - каза Мимия щюом видя фигурата.
- Адитивна магия преполагам че е трансформирал някой части от себе си - отвърна Джеймс.
Но Рик знаеше как ще свърши това. Както си стоеше на място за секунда премина 10 метра и хвана сестрата на мрака за главата с дясната си ръка. Докато и държеше за челото я подпали. После я хвърли към група от враговете. След това направо прониза през сърцето един от войните. Трепи тък раздра със ноктите си. Скоро не бе останал жив враг, но изглежда Скал несмятзаше да спира. Просто идряше и разкъсваше урелите като чели му дотавяше удоволствие.
- Какво ще правим - тихо попита Мимия.
- Незнам - отвърна Рик гледайки Скал.
След това се чу още един рев и белокосото момче се обърна към групата и ги погледна с кръвожаден тоглед. Тогава разбраха това вече небеше Скал.

Варан се изтегна и затвори очи. Нощта премина спокойно. Както и последвалата
сутрин. Обаче всяко спокойствие рано или късно се заменя от буря. И обратно.
А в този случай бурята се яви под формата на голяма група хора които съвсем
очевидно имаха враждебни намерения.
- Можеше да изчакат поне още няколко часа - измърмори Варан, докато
вадеше мечовете си. Париране, замах и търкулнала се глава...
Чернокосият тъкмо довършваше поредния си противник, когато се чу рева...
- От трън та на глог и всяко добро за зло - изкоментира Варан и грабна една пика, с
която замери създанието и прикова крилото му към едно дръвче. Скал пък изтръгна дръвчето и пиката, строши оръжието и с дървото зачери Варан и стоящия до него
Джеймс събарайки ги. След това обърна поглед към Рик...

Рик гледаше без да помръдва. Скал си приближи до него и го удари с драконовата ръка, и той полетя назад, падайки в храстите.
-Рик! - извика Мимия, като погледна към храстите. Тя тръгна натам, но Скал я отблъска назад и тя падна на земята.
Изглежда трябваше да се бият с него. Не им оставаше друг избор. Извадиха оръжията си, а тези с магически сили се приготвиха. Джеймс хвърли една карта, като я подпали. Тя опари другата ръка на момчето, а той само леко изръмжа.
Варан и Ерик се засилаха напред с мечове, като започнаха умело да ги размахват срещу "чудовището". То от своя страта се защитаваше доста добре, само с една ръка. Избълва огън срещу Варан, но не успя да му направи нищо. Тогава замахна силно и ги хвърли на два метра назад, като единият от тях се удари в едно дърво.
Кейлън гледаше ужасена как единия от приятелите й, се бие с останалите. Но това не бе Скал! Това бе нещо друго, но не и него! Тя се приближи до него, като се опита да го докосне със силата си, може би щеше да успее да го спре, но побеснялото момче я повали на земята.
Мимия се изправи и заедно с Джеймс и Мел направи някаква магия, която изблъска Скал на около метър назад, но после отй задества крилаат си и се приближи до тях. Тогава се чу някакъв вой, подобен на този на животно, идващ откъм храстите. Задуха вятър и заиграха светлини. Останалите бързо се досетиха какво е това. Кон Дар. Изглежда двамата, вече обезумели братя, щяха да влязат в битка. Белокоското отново премести погледа си към маговете, като се устреми бързо към тях. Тогава към него полетя светкавица от храстите. Той падна на земята, бе уцелила дясното му крило. Изглежда нямаше да лети повече. Рик се приближи до останалите като ги огледа с безизразното лице на изповедник.
-Има ли ранени? Ако има, излекувайте ги! - рече той на чародейките и магьосника, а после се приближи към Скал.
Чудовището запрати магьоснически огън, а русокоското го избегна на сантиметри. Ако не бе успял, щеше да преживее едни от най-ужасните болки. Обърна се напред и запрати сгъстен въздух към нещото, като го накара да се отдръпне още. То, от своя страна, бързо му се нахвърли и направи няколко наранявания.
Изповедникът хвана здраво меча си и се засили към него, като прати една светкавица към него. Останалите гледаха, без да помръднат. Просто не можеха. Сякаш нещо ги задържаше. Скал, реши да си намери още една жертва, затова се засили към Варан и Кейлън. Рик издаде пронизващ вой, като хвърли още една светкавица. Тогава му хрумна нещо - Рада`Хан. Концентрира се бързо и вдигна ръката си напред, като активира яката. Драконовата ръка бързо започна да изчезва, а на нейното място се появи старата,безжизнена. Крилата изчезнаах. Целите му дрехи бяха в кръв и дупки. Останалите не се различаваха много от него.
Русият Изповедник се хвана за рамото, като само погледна Джеймс. Той се приближи до него и го излекува бързо.
-Изгорете ги! - каза той и посочи телата.
Морещиците, които малко участваха в битката, направиха няколко крачки към дърветата.
-Една крачка и ви очаква бавна и мъчителна смърт! - рече той, вдигайки ръката си към тях. Те се спряха и бавно, с намръщени лица се върнаха при останалите.
-Рик, трябва да се успокоиш. Сега си същият като него! - каза Кейлън, която се приближи до него. - Моля те, съвземи се.
Рик я погледна, ръцете му затрепериха, очите му зашириха насам-натам. Скоро очите му възвърнаха нормалният си вид.
-К...Ке...Кейлън! Ти си добре, добре си нали? - след това изпадна в безсъзнание, точно както брат си.

Ерик разбра че моментът наближава, затова се направи на заспал и зачака и другите да заспът. Кейлън заспа последна и той реши че моментът е дошъл, така че взе меча си и се запъти към конете. Трябваше да вземе един защото пътуването не пе никак леко нито кратко. Взе своя и зе запъти навътре към гората, като внимаваше да не събуди някой. Трябваше да се измъкне сега, защото иначе на дали би могъл да го направи. Когато реши, че е на безпопастно растояние, се качи на коня си и се запъти на запад. Нямаше представа на къде се е запътил, но въпрости които му се въртяха в главата не му даваха мира, затова трябваше да напусне компанията им. И така това беше мигът, в който той може би щяше да ги види за последно или пък не. Но ако все пак завършеше своето пътуване успешно, щеше да се върне и да им обясни всичко, но дотогава те не трябваха да знаят нищо. За тяхно добро!