Нова спирка "Ейдиндрил"

/По предпочитам Елъди да ме пази, ама карай/

По пътя Варан нямаше много възможност да се измъкне. Едно, че беше вързан. Е
можеше лесно да отключи оковите, но не беше много удобно да го прави в движение.
Особено като се има и впредвид, че беше и под наблюдение. А от друга страна за
момента не му се искаше особено. Тъй, че се задоволи само да изрецитира:
- Горска пътека,
слънце, ветрец.
Група идиоти
и три хубавици...
И спря, понеже до там му стигна поетичния талант.
Пристигнаха в Ейндрил. По улиците витаеше някакво мрачно усещане. Спряха пред двореца на изповедниците. Междувременно войнът беше съумял да си приготви
"шперца", тук извади и късмет и докато другите се оглеждаха опитвайки да разберат, какво точно става ( той също хвърли някои и друг поглед) на него му трябваха няколко секунди, да отключи веригите
- Какво зяпате? Ако исках можех да избягам още в кръчмата или по пътя. Само, че тези - кимна към сградата са едно, а разрушаването на цял Ейндрил съвсем друго. На бас, че никой от нас не го иска. И понякога се налага временен съюз с противника..
- Защо да ти вярваме? - прекъсна го Джеймс
- Защото, както казах се налага. Освен това един от най - добрите бойци в историята flower: определено ще ви е от полза. Та къде са ми мечовете?

Макар,че Джеймс въобще не беше съгласен с тази идея Варан имаше право,а и къде можеше да избяга.Братята се спогледаха след което Рик го отвърза и му даде мечовете.След което всички се запътиха към дворецът на изповедниците.Джеймс усещаше наякакво странно присъствие.На всеки шум от копито той рязко изърташе глава.Обикновенно той никога не бъркаше присъстввието с параноя.Беше леко изнервен защото нито беше спал нито беше отпочинал и беше готов само някой да го потупне по рамото за да го опърли до основи.След като влезнаха в дворецът на път дотам те не бяха рапитвали никой за нищо.Рик предложи на останалите да изюакат а те с Атър поразпиаха няколкло души които благоволиха да споделят каквото знаят.Всички бяха готови да двигнат малко адреналина на това място.Джеймс предложи да отидат към кулата а магъосниците.Надяваше се там да види някой свой познат с който да поразменят някоя дума да се разбера какво става.И така групчиката излезна от дворецът и Джеймс усети същото присъствие.Почваше вече да пооткача от всичкото това кошмарно и мрачно настроение.Няма и минута след като излезнаха вече започна да нервничи и почна да трака със зъби да получава нервни тикове в крака и да си говори нещо наум.Рик го загледа леко странно,но реши да не взима под внимание дъжанието на магъсникът.Насред пътят Джеймс видя случайно човек който му се стори подозрителен и каза:
-Рик изповядай този мислякче ще научим неяо повече от него.
Човека както се и очакваше се стресба и се одръпна но Джеймс му блокира пътя с коня си.

-Незнам нищоооо - започна да вика човека и падна на колене - казаха ми само да тези топчепа по улиците. Още не съм зоровил нищо моляви оставете ме да живеяяя.
Групата гледаше идиота. Артър замалко да се разсмее толкова силно че да падне от коня. После слезе и взе топчетата. Очевидно това бяха силни светлинни мрежи(магии можещи да се използват като капан, когато се активират при специални условия могат да изпепелят всчко в зададен раьон покрай магията, вграждат се в предмети), поради факта че беха поне 20 Артър ги прибра в раницата и каза:
- Пръво отиваме в Двореца на изповедниците. Имам някои неща, които трябва да взема. После се насочваме към кулата.
Групата просто се насочи към двореца, Артър дръпна морещиците настрана и има каза:
- Внимавайте много. Сестрите на тъмнината са опасни дори за мен, ако са повечко, затова ако видите някоя несе колебайте да я убиете.
- С удоволствие - отвърнаха морещиците подхвърляики си злокобни, весели погледи.
- Ааа. Омиджис - каза тихо господаря Рал.
- Какво ще желаете господарю?- отвърна му тя с типичен за нея леко подигравателен отговор.
- Когато дойде време искам от теб да се погрижиш останалите от групата да не ми се пречкат.
- Защо?
- Аз най-вероятно ще умра в кулата. А те ще се опитат да ме спрът, немога да го позволя. Можеш да информираш и Елъди ако сметнеш за нужно. Решик да кажа само на теб понеже ако ви задържа и двете ще помислят, че става нещо. Оставям на теб да решиш.
След това забърза и настигна изповедниците от групата. Започна с тях разговор относно какво следва.

Дворецът на Изповедниците се издигаше в центъра на града и го даравяше с величествената си красота. Хвърляше сянката си върху къщите и показваше величието си.
Групичката влезе вътре, като няколко стражи ги придружиха, ходейки предимно около Варан. Артър се отдели от останалите, следван от един страж, а Рик направи същото, но в противоположна посока. Ходеше по един дълъг мраморен коридор, а на стените имаше най-различни статуетки и картини.
Русокосият младеж зави вляво и се озова пред няколко врати. Приближи се до първата и хвана дръжката на вратат, като я отвори. Пред него се разкри голяма просторна стая, със дървена масичка в средата, а до масичката имаше няколко стола. Стените имаха сини оттенъци, а близо до дивана бе окачен голям портрет на мъж и жена. Дамата бе облечена в бели дрехи, дългата и тъмна коса се спускаше по раменете й, а по лицето й се четеше усмивка. Мъжът също беше усмихнат, косата му бе кестенава, а на врата му висяха няколко предмета.
Рик отиде до един шкаф до леглото в края на стаята и започна да търси нещо. След минута извади нещо около 30-40 см, увито в жълт плат. Взе го и го прибра в раницата си. После взе една книга и също я прибра. Огледа отново нещата и след това излезе от стаята, като я заключи след себе си.
Стражата го чакаше отвън. Двамата отново тръгнаха, пресичайки големият коридор и се върнаха отново пир останалите. Мъжът Изповедник бе обладан от радостно чувство, все пак беше в другият си дом. Изглежда у Кейлън се бе породило същото. Артър се бе върнал, така че можеха да продължат.
-Кейлън, знаеш къде да заведеш момичето. Щом сметнеш че си готова, можеш да одйдеш в Магьосническата кула. - рече той и погледна останалите. - А вие...вие идвате с мен. - след това се запътиха към изхода.
-Добре! - каза изповедника и заедно с неподвластната на магия се запътиха нанякъде.
Варан оглеждаше изповедниците, покрай които минаваше. Омиджис го удари по врата, в знак да върви и останалите продължиха. След няколко минути излязоха и се запътиха към другата масивна сграда - Магьосническата кула.
-Артър, какво взе? - рече по-големият брат.
-Нещо необходимо... - и погледна Омиджис, която от своя страна гледаше към сестра си.

Беше студен зимен ден и беше доста мрачно.Мел се разхождаше в замъка.Тя излезе в градината и тръгна към една друга сграда близо до замъка-Магьосническата кула.Влезе в тъмната кула и започна да се изкачва по стъпалата.Вървеше бавно ,защото стъпалата бяха много тесни и стръмни.Като наближи края на стълбището ,Мел чу някакви гласове.Тя продължи да върви и щом стъпалата свършиха ,магьосницата се озова пред една голяма ,дървена врата.Гласовете ставаха все по-ясни.Де Блейн открехна съвсем леко вратата и тя тихо изскърца.Мел беше на крачка да влезе ,когато чъ зад себе си нечии стъпки.Някой се качваше.Тя притаи дъх и бавно се обърна за да види кой беше зад нея.Тогава видя Кейлън и много се изненада.Не я беше виждала от много време.Реши да изчака изповедничката до вратата...

Оглеждайки изповедничките в главата на Варан се въртяха мисли свързани с различни начини да ги превърне в трупове. Но и не можеше да отрече, че имат вкус за архитектура и обзавеждане
- Тъкмо се размечтах - измърмори войнът след като Омиджис го шляпна по врата. Той пък джентълменски й го върна с настъпване.
- Добре де, влюбена си в мен - заяви той. (леле колко съм скромен)- Ама сдържай малко ревноста си и най-добре не храни големи надежди.
- Хи хи хи, Омиджис влюбена - изкиска се Елъди.
Междувременно спряха пред магьосническата кула..

Кейлън ги настигна почти на входа на кулата. Щом се приближиха видяха че там стой момиче. Тогава Кейлън възкликна:
- Мел!!- и отиде да поздрави момичето.
Артър внимателно я огледа. Още в момента, в който видя очите й му беше ясно, тя бе чародейка при това със завидни способности.
- Нека ви се представя - каза момичето като се поклони леко и грациозно - името ми е Мел Де Блейн, чародейка.
Групата се спогледа и Артър заговори пръв:
- Аз съм Артър Рал, а това е брат ми Рик Рал.- чародейката очевидно беше изненадана, все пак господаря Рал не бе очаквала господаря Рал да се появи.- А това са Джеймс, Мимия, Омиджис, Елъди и Варан - завърши с представянето той.
- Приятно ми е. Може ли да попитам при каква работа идвате, трябва да ви предопредя, че в кулата не е безопасно в момента.
- Точно затова идваме - обади се Джеймс.
- Първо ще отидем до голямата библиотека - каза Артър - после продължаваме към Плъзгата. Трябва да я обезопасим.
Всички го гледаха питащо. Никой от тях нямаше и напредстава за какво говореше той. После изповедниците и маговете се стреснаха като видяха къде ги води. Кулата имаше няколко врати. Една от който забранена а именно "Пътеката на мъртвите".
- По-добре да се връщаме - започна Мел.
- Няма страшно - засмя се Артър - хвамете се за мен.
Въпреки, че имеше възражения всички го последваха щом всички бяха го хванали мина през бариерата пазеща входа.
След известно време стигнаха до библиотеката. Стаята беше огромна а книгите бяха безчет. Мимия бързо взе една книга и започна да я отваря>
- Чакай-извика Джеймс, но късно капана се бе задействал.
Артър, Джеймс, Мимия и Мел се бяха озоваи в отвъдото(не са умрели). Рик бе слушал за подобни капани затова и знаеше как да ги измъкне. Трябваше да изповяда Артър, който просто щеше да следва връзката, за да ги измъкне и естествено изповедническата магия нямаше да му повлияе.След като се измъкнаха Джеймс изгледа Мимия и тя седна тихо на стола без да пипа останалите книги. Отне ми известно време, докато намерят нужната книга после още време докато разберат какво да правят.
- Според пророчествате трябва пръво да спрем сбъзове да преминат през плъзгата. В момента там трябва и да са поне 3 сестри на мрака. После трябва да се погрижим за тази подозрителна господарка на морещиците в Ранг'шада. Но първото си е първо някакви идей как да се отървем от Сестрите на мрака? Три няма да са проблем за мен, но няма да мога да се справя и с тях и със сбъзовете.

Рик бавно се приближи до Артър и каза:
-Защо не извикаме на помощ змейове? Ако успеем да ги убедим, ще са ни от ползва! А за вас...-посочи морещиците.-Мисля, че съм съгласен! - на лицата на двете момичета се появи злобна усмивка. - Освен това, ако някой от нас с Кейлън успее да повика Кон Дар, ще ни е още по-лесно. Та нали имаме и магьосници и чародейки!
Останалите изглежда бяха съгласни. Всички щяха да вложат усилия, за да спрат нашествието. Мимия продължаваше да стои, без да поглежда останалите. Само леко кимна в знак на съгласие.
-Добре, но да но прибързваме. Ако няма друг вариант, тогава ще извикаме змейове. Джеймс, ела с мен за малко. Останалите, кажете на магьосниците и останалите за нападението. После се пригответе за битката.
Магьосникът го последва, а другите тръгнаха на някъде. Рик се забави около минута, четейки една книга, и после настигна останалите.
-Добре... - рече Омиджис - Мимия, съобщи на останалите. Варан, ти идваш с нят. Рик, Кейлън, Мел - вие се пригответе и подредете войските. Трябва да сме подготвени.
-Хайде. рече Елъди и изчезна заедно с другите двама.
Изповедниците и чародейката останаха пред вратата загледани в изчезващите силуети. Колкото и да не им се искаше, трябваше да се бият. Трябваше да защитят Ейдиндрил.
-Ето, за късмет! - и подаде на двете момичета по един кинжал. Всяка помощ щеше да е от ползва...
След десет минути преди портите на Ейдиндрил беше събрана голяма армия, а пред Ейдиндрил и Магьосническа кула имаше още войници. Артър и групичката стояха най-отпред на армията, въоражени и готови за бой. Подухваше лек ветрец, а слънцето беше високо в небето, гледайки като свидетел на предстоящото. По кулите се бяха наредили магьосници както и по покривите на къщите и между войниците.

Ерик пристигна в Ейдиндрил през ранния следобед и едва не падна от гледката която се разкри пред него. По стените на града имаше множество магьосници готови за битка, огромна армия пред портите и в града, но това което привлече най-вече вниманието му бе една доста страмна групичка в цетъра на всичко това. Сред тях имаше и морещици. Той не харесваше много много морещиците. Войнът се приближи до тях и забеляза, че заедно с морещиците имаше и изповедник. Това го обърка още повече какво правеше изповедник при морещиците, освен ако... Той сложи ръка на дръжката на меча си за всеки случай ако се стигнеше до битка да е подготвен, макар и да знаеше че срещо такава воиска няма големи шансове. Приближи се още и пред него изскочиха двама мъже, единият от които също бе изповедник.
- Кой си ти и какво търсиш тук? - го попита чернокосият мъж.
- Казвам се Ерик Блудсторм - признах му аз - дойдох до Ейдиндрил за да пренощувам тук.
- Какво става тук, каква е цялата тази воиска? - попитах аз.

-Тази войска се готви за битка срещу сестрите на мрака.
Заяви Артър.Боецът я излгеда цялата армия и каза:
-Смятате ли,че ще успеете?
-Ще дадем всичко от себе си.
Каза Джеймс който си слагаше ръкавиците,а на колана му бяха 5-те тестета с карти трите свитъка и двата камъка.И не само той а всички останали се подготвяха за ужесточената битка.
–Предлагам ти да се скриеш в Ейдиндрил докато поотихне или да се присъединиш към нас.
Подхвърли Артър.
-Скоро сестрите ще добливат и битката ще започне многог внимавайте тъй акто те могат да използват и магия на отвъдното.Всички искам да дадете всичко от себе си.
Допълни той.Всички дадоха знак за съгласие.Джеймс се подготвяше психически за тази касапница която щеяе да настане.Рик говореше нещо с Артър сякаш за някаква бойна стратегия.Кейлън Бел и Мимия планираха някакви атаки последователни еннда след друга.Двете морещици също обсъждаха нещо а Варан се въртеше около Омиджис.След време Артър и Рик Се доближиха до новодошлия боец и запоанах да разговарят за нещо, а мъжът изповедник извади увит в плат нож със златисти символи на дръжката.Джеймс Измъкна един от свитъците и почна да го чете като гледаше да не пропусне важна част защото досега не беше изпозвла него а трябваше да изполвзва и трите последователно за да стане това което искаше.Погледан към небето което беше покрито със сиво черни облаци и само допълваше мрака долу.ПО оголените дървете черни врани грачеха напомняйки писъци на мъртъвци.Обстановката бе повече от кошмарна и мрачна.Скоро битката щеше вече да започне.Слънцето издаваше 2 3 лъча които бяха по скоро залязваща надежда насред цялата черна околност.

- Сестри на мрака, хмм - учуди се Ерик - до сега не съм се убивал от тях - подсмихна се той - но нали винаги има първи път.
- Добре, един меч повече - каза Рик.
Боецът не бе си и мечтал да се изправи някога срещу сестра на мрака, а сега щеше да се сблъска с няколко на куп.
- Нека добрите духове да са с нас - прошепна Ерик.
- Нека пазителят да ги очаква, защото днес ще им е последният ден живот - отвърна Джеймс.
Белокосият пак огледа армията. Много от тези мъже нямаше да оцелеят след тази битка, но не показвах с нищо че изпитват страх от идващата опасност. Напротив на много от тяхните лица имаше грейнали усмивки, а останалата част гледаше с безтрашен поглед към портата в очакване битката да започне.
И тогава му хрумна нещо. Нещо което можеше да допринесе доста за победата. Обърна се към двамата братя и попита:
- Артър, можеш ли да ме накараш да изглеждам като теб?
- Защо, какво си намислил? - го попита той.
- Мисля че има начин да доведа воиската им точно където искаме - отвърнах му аз - но за целта трябва да изглеждам като някой който лесно се забелязва и когото мразят, а именно Господарят Рал.

- Естествено че мога. И найстина досещам се какво си мислиш, но... -започна Артър когато го прекъсна един генерал.
- Господарю Рал амията е събрана и преброена. Имате 300.000 войника на разположение - след това генералът се върна към мястото си сред армията.
- Това е добре - каза Рик.
- Няма спор - изика Мимия.
- Артър...- каза Рик и побутна своя брат по рамото.
- Аааа какво - огледа се Артър.- проверявах количеството на нашия враг. Изглежда наброяват поне 250.000 като неборим потенциялни заплахи като Сбъзове. А относно плана ти Ерик ще те преобразя на мен, но ти ще стойш на предната редица с другите. Аз трябва да направя някои подготовки за едни магии. Искам да се биеш на предните редици. По този начим Сестрите на мрака ще се концентрират там и няма да ми пречат.
- Добре - отвърна той "леко" радостен.
- Омиджис, Елъди вие пазете брат ми - каза им Артър - и знаете какво да правите.
- Артър какв.. - започна Рик, но по-малкия му брат вече се бе засилил към магьосническата кула. Но Рик забеляза нещо странно. Брат му изглеждаше все едно бе готов да умре?А това бе странно за Артър въпреки, че и в момента на лицето му имаше усмивка.
- Добре всичко е готово - каза Джеймс, получил доклад.
- Само се надявам всичко да мине добре - каза тихо Рик и погледна към двореца и магьосническата кула.
Всичко бе подготвено и вече се чуваше маршеруването на врага в далечината.
"Неправи нищо глупаво Артър" беше последното което Рик си помисли преди да се застане начело на Армията с другите.

Мимия също беше отпред при приятелите си.Беше изплашена,но и решителна.За нея това и беше първата грандиозна битка.Сърцето и туптеше като лудо.Коремът я присвиваше,но предполагаше,че това е нормално.
-Добре!
Каза сама на себе си в опит да се окуражи,а след това се усмихна.Вече усещаше как противниците идваха към тях.Земята под краката им вибрираше,а небето потъмняваше.Усещаше се скуваващия студ и ледената атмасфера между бойците.Кой знае какво си мислеха вмомента или как се чувстваха.Но това си беше тяхна работа.Идвайки тук всеки войник,чародей или друк на тяхна страна би трябвало да знае,че може да не оцелее,но ще защити родното си място.Още веднъж огледа всичките и им се усмихна.
-Успех на всички.
Пожела им тя и леко потрепери.Колкото по близко идваха противниците толкова повече краката и се подкосяваха.Накрая на хоризонта се показа многочислена армия,която бе много вношителна.
-Е било каквото било.Те дойдоха.
Изрече иронично чародейката и зачака командата за атака.

За момент кънтящият звук спря и настъпи пълна тишина. За около десет секунди всички спряха на едно място. После гробното мълчание бе прекъснато от бойни викове на жени, войници и други. Виковете се носеха навсякъде из града навън над полета и към хълмовете.
-АТАКАА!!! - извикя някой и всички знаеха че е време за ожесточена борба.
Войниците на Ейдиндрил се засилиха, заедно с останалата групичка. Рик се нахвърли със меч и ножове напред, като изповядваше всеки, който не убиваше. Кейлън правеше почти всъщото, като беше сложила лицето на изповедник, без да издава чувства. Морещиците блокираха магиите на чародейките и ги обръщаха срещу самите тях, като използваха болезнените си оръжия срущу останалите. Варан и Ерик се нахвърлиха,размахвайки смело оръжията си срещу врага. Двете морещици и магьосникът използваха всякакви магии срещу врага, като понякога дори ги пращаха във въздуха, знаейки че там има сбъзоре. А от Артър нямаше и следа.Навсякъде хвърчаха хора, ножове и мечове, летяха големи огнени топки, от небето се сипеха стотици стрели, а едно постройка бе съборена от магьосниците и чародеите върху врага.
Всяка страна се биеше ожесточено и не отстъпваше насаз. "Къде е Артър?" запита се мъжът изповедник като хвърли един нож във въздуха и нещо изви от болка. След това изповядан една сестра и удари гръмотевица от гръм. До него удари още една, от Кейлън.
-Та те нямат край! - извика Елъди и заби кожената си пръчка в сърцето на мъж, който падна мъртъв до нея.
Омиджис я погледна, но не обърна голямо внимание, защото бе заобиколена от две сестри и двама войници. Тя изрита единия от тях встрани върху една сергия, заби Агиела си в крака на другия, а той падна на земята. После го удари силно в главата и той се струполи. Едната есстра използва магия, но жената в червено я обърна и повали с нея още две от служителите на пазителя.
-Сред тях има Проклетници! - рече Рик и се хвърли върху един като го разчлени.Битката продължаваше да върви с всичка сила...

Джеймс ръхомашхаше като луд с ръцете си от които излизаха огнъове и силни режещи на парчета ветрове.КАто ор време пускаше по някое огнено турднадо.Извади едно от тестета запали го и го хвърли в небето където картите запалиха част от изсипващите се стрели.Мимия от своя страна му помагаше като допълваше със свои заклинания.Морещиците рамо до рамо смъртоносно пречупваха всеки на пътят си заедно с помоща на Ерик Варан техните мечове и брутална сила.Двамата изповедници трпееха и изповядваха като изтървани.Мина време а Джеймс не забеляза и следа от Артър след което вия ли Рик в далечината и за да му пивлече Вниманието запрати огнена топка към един от противниците му.Рик се обърна и видя че Джеймс пита с жестове къде е Артър а в отговор той вдигна рамене.През това време Джеймс се беше разсеял а Мимия извика:
-Джеймс пази се!
Но докато успее да реагира беше ранен по дясното рамо.В отговор на този мил жест той хвана противника си с огнената си ръка и го изпърли.ПОсле заедно с Мимия продължи да се бие.Както анправиха и всички.Битката беше невероятно ожесточена.ВСеки правеше каквото може и убиваше наред като за последно.Джеймс едвам се държеше на краката си от прекалено въртене настрани.А пък и групичката както и всички със нея не бяха безсмъртни и имаше много погубени и оттях.тази мисъл Спираше Джеймс да спре за едно място дори за секунда.Всички даваха всичко от себе си и битката вървеше равностойно.А от Артър продължаваше да няма следа.

- 41 - каза Ерик, след което обезглави войник който бе дръзнал да се приближи до него - 42 - нов замах и нов враг бе повален - 43, хм както изглежда ще си подобря рекорда за най - много убийства в една битка - ухили се той на следващата си жертва - 44.
Битката продължаваше ожесточено, никой не пестеше сили, сички се раздаваха докрай. Рик и Кейлън изповядваха сичко що мърда, Мимия и Джеймс сипеха заклинания едно след друго, морещиците от своя страна пък блокираха магиите използвани от сестрите и ожесточено забиваха своите "кожени пръчки" във врага, а Варан пък май реши да се конкурира с мене и за почна да брой жертвите си.
Но къде беше Артър, това най - вече притесняваше белокосият войн. Дали не са го хванали или пък убили, но не това нямаше как да стана та нали битката се водеше тук, а дори и някой да бе успял да се добере до него нямаше да има шанс.
- Сбързове - провикна се Рик и наистина беше така. Бяха около 150-200, а може би и повече.
- Днес май е най - хубавия ден в живота ми - каза Ерик сякаш на себе си докато забиваше меча си в сърчето на една сестра.

Битката продължаваше ожесточено и всеки даваше всичко от себе си... Варан отбягна един замах и заби левия си меч в сърцето на противника си, а с десния изкорми друг. Забеляза как някакъв войник се кани да намушка Кейлин в гърба. Можеше да го удари обаче се направи на невидял. Въпросния войник беше №47 на Ерик.
- Моя е! - заяви чернокосият войн. Думите му се отнасяха до една сестра на мрака, която реши да му прати магия. Каза го на Елъди. Последната само сви рамене и си потърси друга жертва. Варан пък небрежно мина през следващото заклинание на сестрата, междувременнно убивайки оше един.
- 50 - отбелеза той. Замах и ръката й хвръкна, последвана миг по-късно и от главата.
- 51.

Битката беше в разгара си, а и двете страни бяха изгубили доста от своите хора и имаше много ранени. Улиците бяха покрити с трупове и кръв, някои от къщите бяха строшени в битката, а войниците продължаваха да се бият.
Рик забеляза Кейлън, която едва се държеше до една кула. Бързо се засили през биещите се, като убиваше всеки който му се изпречеше. Изповяда един от нападателите си и продължи да бяга към кулата. Огледа се и забеляза един чародей, който позаваше.
-Чад, ЧАД! - извика той и щом бе привлякъл погледа на приятеля си, му посочи към изповедника.
Чад бързо се засили, слезе от една къща и се засили към момичето. Мъжът изповедник продължи натам и щом стигна до нея каза:
-Кейлън, добре ли си? Кейлън, чуваш ли ме?
-Рик, да...добре съм. - тя притискаше една кърпичка, цялата в кръв, към корема си.
Чародеят дойде и бързо и се приближи към тях.
-Погрижи се за нея и я заведи в кулата! - а мъжът кимна в отговор "да".
Русокоското се върна на обйното поле и продължи да се бие. Все още не знаеше къде е брат му. Забучи острието със златиста дръжка в корема на една сестра, но после бе уцелен от някаква зеленикава сфера. Тя го изблъска на около два метра и го блъсна в една стена. Бързо се свлече на мократа земя и се хвана за рамото. Остра болка го прониза и му попречи да се изправи. Погледна нагоре към небето и видя няколко светкавици, които се завъртяха в зловещ танц и удари покрива на магьосническата кула.
-АРТЪР! - извика Рик и с големи усилия се изправи и се затича към кулата. По пътя си изповяда един мъж и го накара да продърлжи да се бие. Направи още няколко крачки и пред него падна триметрово парче от покрива.
Без да му обръща голямо внимание го заобиколи и продължи напред.
-Вие поемете оттук! Отивам да видя какво става с брат ми! - рече той на останалите и продължи към високата сграда.
След около минута влезе през голяма порта и тръгна по големите каменни стълби нагоре. Не направи и четири крачки, когато цялата кула се разтресе и го накара да падне на колене. Понесе се пронизителен шум, който го накара да побърза нагоре, защото знаеше че не се случва нещо хубаво.

Рик стигна до последния етаж на кулата където, видя Артър в центъра на магически кръг да държи светещо синьо топче. Кулата се разтресе още веднъж и Рик се строполи на земята после чу Артър:
- Позволено използване на построена магия "Сенчест свят"- думите звучаха странно.
- Артър какво правиш - извика Рик, който изведнъж се оказа зад защитна бариера неспособен да се приближи.
- Моляте кажи на останалите, че ми беше забавно с тях - каза Артър и се усмихна на брат си.
- Какво ...- каза Рик и след това видя, че насред вражеската армия се бе появила огромна черна сфера. Обърна се към Артър и видя същата после. ослепителна светлина и на мястото където преди имаше голяма част от враговете зееше пропост всякаш някой бе взел сферата заедно със хилядите врагове и я бе пратил в отвъдното.

- Какво беше това - извика Мимия на Джеймс.
- Нямам си и на идея, но мисля че беше Артър. Да отидем в кулата с толкова от враговете липсващи мисля че може да си го позволим.
- Добре.
След това се затичаха към кулата

"Сенчест свят" припомни си Рик надигащ се от зеняма след магията. Беще чувал за това от брат си преди години когато създаваше магията. Магия която праща врагът ти в отвъдното но и ти ще отидеш с него. Тогава се досети защо Артър беше казал, че му е било приятно. Стана и веднага се засили към мястото където брат му бе направил магията. Огромно парче от кулата липсваше на по целия под имаше кървави пръски.
- Оо не - извика Рик - АРТЪР КЪДЕ СИ!!!
После видя човек в центъра на кратера. Щом се Приближи през гъстия облак прах разпозна дрехите на магьосник войн, но когато видя тялото му стана лошо. Навсякъде имаше кръв. Изглежда лявата му ръка беше наранена до такъв предел, че и с магия нямаше да може да я позлва цял живот. После видя и останалото. Брат му като чели се бе подмладил. Изглеждаше като 16 годишен, а косата му бе снежно бяла и излъчваше леко сребристо сияние. Беше го забелязал понеже беше много мрачно. Очите му отворени въпреки, че в безсъзнание имаха червен цвят.
- О боже Артър добре ли си , Артър - започна да вика Рик като вдигна брат си- ако си добре отговорими. Артър!!
- Кой си ти?? - едвам каза момчето с шептящ глас след това припадна отново.
- Артър. Помощ, извикайте помощ - викаше Рик слизайки по стълбите.

( Ако някой ще пише за това след като се събудя, да знаете че непомня нищо и името което си избирам е Скал. Ето и картинка

- Това не ми харесва - каза Ерик докато се качваше по стълбите заедно с останалите - никак не ми харесва.
- На мен също - отвърна му Мимия малко преди последният етаж на кулата.
- Какво по... - недовърши белокосият войн.
На последният етаж в кулата точно посредата Рик бе коленичил до някакво момче, а голяма част от кулата липсваше.
- Рик - викна към него Мимия - какво става, кое е това момче?
- Това е - хлипайки Рик се мъчеше да и каже нещо което Ерик вече знаеше - това е...
- Артър - прошепнах аз, довършвайки изречението му.
Сички ме погледаха все едно съм полудял, но след като видяха изповедника да кимва простичко с глава, им стана ясно че наистина това е Артър.
- Но как е възможно да стане това - прошепна Елъди - и какво всъщност е станало?
- Сенчест свят - каза единствено Рик.
- "Сенчест свят" това да не е някаква магия или ... - попитах аз.
- Да това е магия - започна малко по малко да се успокоява русокосият изповедник се изправи на крака - магия която може да изпрати голям брой хора, които се намират под черната сфера която сигурно сте видели допреди малко - всички кимнаха и Рик продължи - но на цената на живота на този който я използва.
- Но как Господарят Рал е все оше жив и защо изглежда така? - попита Омиджис.
- Това не мога да ви кажа, защото не знам - каза Рик дигайки брат си от земята - но смятам да разбера.

Групичката се доближи до братята.По лицата на всички беше изписано съпричастие.Джеймс отиде до Рик и го потупо окуражаващо по рамото и впери поглед към Артър.Останалите продължаваха да гледат,а Рик отново посмръкна.
-А сега какво ще правим?-попита Елъди.
Никой нищо неказа всички продължаваха да мълчат.Артър продължаваше да ги гледа объркано и неразбиращо.Накрая се изправи и се обърна към Рик:
-Вижте незнам кои сте.Незнам и какво става затова бихте ли ми обяснили какво става?
-Ами...Артър ние...
Момчето беше прекъснато:
-Предпочитам да ме наричате Скал.
Всички отново го погледнаха с изненада.Небяха очаквали да му сменят имато,но щом се налагаше го приеха.Затова Рик въздъхна и се изправи.Отиде при приятелите си като се опиваше да дойде на себе си.Джеймс продължаваше да разказва на Скал за всичките наоколо и какво се е случило,но момчето изглеждаше объркано.
-Няма ли да е по-добре първо да го прегледат и чак тогава да разговаряме с него?
Попита Мимия,която се посъвзе.
-А и трябва да се върнем долу.Все още воюваме-намесисе и Омиджис,която се обърна и слезе надолу откъдето бяха влезнали.