Морещерската кула

Всичко се случваше толкова бързо, Ничи нападна Елизабет, Артър се появи и трансформира части от тялото си като Елизабет. Всички от групата просто стояха безпомощни и гледаха.
-Те се познават!? - каза учудено той но след малко си спомни какво бе казало момичето. - Да, библиотеката. Разбира се. Сега всичко се вързва. Пък и те са магьосници войни.
След тези думи погледна останалите. Трябваше да направят нещо...
-Джеймс, Мимия, Мел! - опитайте се да пробиете вратата, а ако не успеете - насочете се към бариерата. - рече Ерик и се обърна към Варан: - Ти можеш да преминеш през бариерата. На теб магиите няма да ти подействат. Почакай, Варан, ти си неподвластен на магията, следователно ние ще можем да излезем с теб.
-Ерик е прав, ще взема Рада`Хан и ще се опитам да я сложа на врата на Ничи...ако ен успея ще пробвам да я изповядам. Вие и Кейлън останете и опитайте да отворите вратата. - допълни русият изповедник и се приближи до Кейлън.
Застана пред нея и се усмихна като долепи устни до нейните. Каза си, че трябваше да го направи още преди да влязат в кулата.
-И аз искам да дойда! - каза тя и се възпротиви.
-Не, там е опасно за теб, не искам да те загубя. Опитай да им помогнеш тук. - и след това отиде при Ерик, Варан и Елъди.
-Готови ли сте за бой! - каза с усмивка неподвластният на магия.
"Защо не мога да повикам Кон Дар. Сега толкова се нуждая от него...Хайде, хайде" мислеше си Рик ала нищо не се получаваше. Трябваше да го направи без Кървавата Ярост.
След миг всички се хванаха за Варан и той ги поведе през бариерата. Беше време за битка. Извадиха оръжията си и се хвърлиха срещу Ничи, която бе заета да се бие с Артър и Елизабет. Те скочиха върху нея, като Рал я поряза по ръката, но тя го изблъска и хвърли момичето по стената.( ) То използвай магьоснически огън срещу Сестрата на Мрака, но тя използва някаква странна магия и накара огънят да промени цвета си на зелен, а после той започна да лети във всяка друга посока, но не и към нея.
-Субстрактивна магия. - измънка Артър и вдигна ръцете си във въздуха, като запрати няколко черни светкавици към Господарката на смъртта, като я повали за миг.
Рик се опита да сложи Рада`Хан на врата й, но тя го хвърли към Бариерата и той бавно се свлече на пода.
-Тя ще успее да избяга! Рада`Хан няма да я задържи, Рик! - извика брат му като се нахвърли върху нея, правейки още едно нараняване.
Варан и Ерик задълбочено избиваха сестрите на мрака, които бяха дошли с Ничи. Варан скочи и заби меча си в сърцето на едната сестра, а Ерик обезглави другата, като изрита тялото й в страни. Ала към него се насочи една черна топка, изпратена от друга сестра.
-Залегни! - изписка Елизабет и спря магията със драконовите си люспи. След това я изпепели в Магьоснически огън.
-Някой да намери Елъдии!

***

-РАно си Анкабат Рено кай Рано си Анкабат Рено кай... - повтаряха маговеет, като ес бяха хванали в кръг. Думите им звучаха, сякаш ги казваха други. Ръцете им засветиха в бяло, жълто, червено, а вратата също започна да свети.
Те продължиха да казват думите, а Кейлън нарисува с тъмен камък някакви симовли на мястото, където трябваше да се отвори техния път навън.
-Тон бер ле ле Кале не Дограм! - пордължиха да редят магическите слова, а земята започна да се тресе по-силно и по-силно. След миг се чу експлозия, и всички в бариерата полетяха назад, като се блъснаха в нея.
Във въздуха се разнесе прах. След миг пред тях се отвори не голям процеп, изглежда магията бе проработила, но трябваше да го отворят още.
Джеймс вдигна ръце и вратата продължи да се отваря...

Варан извади мечовете си от корема на сестрата и я ритна.
- Някой до намери Елъди
- Аз ще отида. - чернокосият се затича по обратния път "навътре" оставайки Ерик да се оправи с последната от сестрите. Бяха му нужни малко по - малко от четири минути, за да открие липсващата морещица.
- Тук някои са излишни - отбеляза той.
- Оправете се с тоя нахал! - нареди сестрата
- Никой - единия от стражите се строполи прободен в сърцето - не може да ми затваря
любовницата. Тъй де - главата на другия се търкулна - бъдещата любовница.
Сестрата запрати магически огън по него. Междувременнно пък се бяха подредили той м-у нея и решетката...

Джеймс и останалтие магове чакаха до вратата.Всички те седяха и гледаха напрегнато как техни приятели се биеха...Джеймс беше изнервен,че не може да помогне и предложи да се опитат да нарпавят дупка през бариета,за да може да мине по не някой който да помогне с нещо.Останалите се съгласиха и започнаха да опитват,но уви не успяваха...През това време Артър се засили към Ничи и я заби в стената,а Елизабет се хвърли към нея и успя да я рани.След това оабче бе отблъсната.Водеше се ожесточена битка,но уви Джеймс и останалите не можеха да се намесят.Той гледаше и след неуспешния опит и развилата се сцена наруга проклетата бариера.Не можеше да си изкара гнева никъде и затова сви ръце и заби нокти в китките си..."Дори да не мога да помогна с много,ще се чуствам по-добре да съм там..." каза си той след което продължи да гледа битката...

-В слу4ая и да искахме неможем да помогнем.
Заговори Мимия на Джеймс.Тя го погледна в о4ите и след това въздъхна.Знаеше,4е Вмомента и те трябваше да се бият със съотборниците си,както се казва рамо до рамо.Но тяхната цел беше друга и не по-маловажна.Вмомента трябваше да да се подготвят много добре за тяхната зада4а.Те трябваше да пробият врата независимо какво им костваше.
-Е,нетрябва да се от4айваме.Трябва да отворим тази врата каквото и да ни коства.А след това да им помогнем.Мел,Джеймс хайде и ние да покажем на какво сме способни.Да ги разбием!
Запо4на да ги мотивира моми4ето.Погледна приятелите си и им се усмихна.

- ТЦ - изсъска Артър отбивайки една дакра.
Ничи имаше повече опит от всички в залата взети заедно и с лекота се справяше сама с Артър и Елизабет.
След това Артър запрати магьоснически огън по ничи, а Елизабет черно светкавици. Сестрата на мрака използва сранен щит, за да завърти магиите и да ги обърне срещу създателите им. Двамата отскочиха назад но трансформацията на Артър започна да изчезва и той се приземи.
- Проклятие времето ми изтича - каза и използва последните мигове от трансформацията, за да отбие една дакра. Силните магии бързо смаляваха престоя му в света на живите и изглежда Ничи знаеше това. Трябваше да използва нещо друго нехарчещо толкова енергия.- Позволено използване на построена магия " Изкривено пространство".
Всички се заогледаха дори Ничи, но нищо нестана с изключение, че раницата на Артър, която Рик носеше започна да се покрива със станни символи.
- Призоваване " Експлодиращ огън" 10 - извика Артър и в ръцете му се появиха 10 малки червени кристани, които след като бяха хвърлени се покриха с огън и щом се блъснеха в нещо екслодираха. Дори и Ничи се наложи да ги избегне.
- Хммм. Предполагах че ще измислиш нещо. Но колко време ще се задържиш тук дори и при намалено използване на енергия нямаш повече от 5-6 минути или ще застрашиш живота на момчето - каза Ничи със саркастичен тон.
Артър се ядоса на себе си. Тя беше права. Ако ненаправеше нещо бързо щяха да загубят. След това се чу зрив и видя че вратата е отворена.
- Всички към вратата ние ще ви спечелим достатъчно време - извика Елизабет.
В това време се появиха Елъди и Варан от другата врата. Сега трябваше само да спечелят време на групата да се измъкне през залата до реката и щяха да са спечелили," Но дали ще издържа дотогава?Все пак това тяло сега е на Скал" попита себеси Артър на ум.

Толкова бързо, всичко се случваше толкова бързо. Навсякъде хвърчаха всякакви магии и магически предмети.
-Кейлън, благодаря ти... че ме спаси. -Не бе свикнал да се извинява на хората, но все пак трябваше да го направи. - Кейлън, не трябваше да идваш, за да ме спасяваш. Така се излагаш на опастност, не искам да те наранят.
-Рик, трябваше да го направя, а и мога да се грижа за себе си. - отвърна тя и леко се намръщи.
Русият изповедник я прегърна, ала хубавият момент не продължи дълго. Битката все още продължаваше. Ничи продължаваше да праща заклинания, а Артър им каза да отиват към реката.
"Ако успея да се доближа до нея, ще мога да използвам силата си преди да е направила каквото и да е..." си помисли Рик. Първоначално историята му се стори доста добра, но след като пристъпи към изпълнението, идеята му се стори доста налудничаива.
Хвана здраво меча си и се засили към Господарката на смъртта. След това се наведе, за да избегне магия и продължи напред.
-Вие продължавайте, а аз ще ви настигна! Ще се опитам да помогна на Артър и Елизабет! - и продължи напред.
-Рик, тръгвай с тях! - извика брат му.
-Артър, изглежда опорството е семейна черта! - отвърна му той и продължи напред.
Варан и морещицата успяха да направят още едно нараняване върху врага, ала не знаеха дали е сериозно.
Трябваше да успее, това щеше да им спечели време, или може би победа. Направи няколко крачки и протегна лявата си ръка, бе на сантиметри, когато Ничи се обърна и запрати по него някакво черно кълбо. Рик полетя назад и падна там, докъдето преди беше бариерата. Усети болка в областа на корема и на гърба, но трябваше да продължи. Опита да се изправи, но не успя.
-Продължавайте, ние ще я задържим! - каза Елизабет и започна да праща какви ли не заклинания, за да успее да спечели време.
Ерик, Кейлън, Варан, Елъди, Мимия, Джеймс и Мел изчезнаха през вече отворената врата. Русият брат отново се опита да се изправи, като този опит бе успешен, ала това, което бе опитал преди малко - не. Не бе успял да я изповяда. Сега последните му надежди останаха в Кон Дар, или това или трябваше да напусне.
Опита се да извика силата си, да му помогне, ала нищо не се получи. Напарви повторен опит, ала отново беше провал.
Тогава му дойде страхотна идея. Забеляза, че до енго лежи една дакра. Взе я бързо и я хвърли към "Омиджис", която естествено бе в тяло на морещица и успя да контрира лесно оръжието.
-Сега!!! - извика Рик и тръгна към вратата. Артър и Елизабет казаха бързо някакви думи и от земята се откъсна едно голямо парче, което със страшна скорост полетя към нея, забивайки я в стената.
-Остави на нас! - извика Артър на брат си и тримата магове изчезнаха зад голямата врата.
Останалите чакаха. Намираха се в подземна пещера, а на метри от тях бучеше грамадна подземна река, блъскаше се в скалите със стращна скорост и продължаваше по пътя си.
-Хайде, скачайте! - каза бързо Ерик и подкани групичката. Те един по един започнаха да се изреждат, скачайки във студената водата. Цялата сграда, заедно с подземията и хората в нея останаха назад. Това бе изходът навън.
-Какво ста...на с Артър...и Елизабет? - попита Джеймс борейки се със яростното"животно".
-Когато...ги напуснах...забиха Нич... в стената... - отвърна Рик и се огледа дали всички са наред. На пръв поглед...във водата всички изглеждаха да нямат големи наранявания и се надяваше да е така.

Ничи успя да се измъкне от каменния затвор(стената и огромния каменен къс) и се огледа. бяха успели да се измъкнат, но това нямаше да им помогне.
- Пригответе ми кон!!!-извика тя на няколко от войните, които веднага се затичаха да изпълнят заповедта. - Няма да се измъкнете. Вече знам къде сте.
(умението на маговете да използват хана си ката радар, а този на Ничи е изключеително силен)

Борбата с яростната вода продължаваше. Никой незнаеше как са другите докато незлязоха от пещерата. Риката ги изведе до едно езеро (10-15 метра в диаметър), където водата се успокояваше. Групата доплува до брега. Всички изглеждаха ужасно. Рик се огледа да провери как са другите. Кейлън изглеждаше добре. Мимия, Джеймс и Мел изглеждаха изтощени, но това бе нормално. Варан, Елъди и Ерик имаха леки охлузвания, а Елизабет и Скал лежаха неподвижни на брега. Чак сега Рик забеляза, че Артър е изчезнал и се е върнал Скал. Магията превръщаща Скал в Артър беше свършила и сега момчето спеше спокойно. Бяха в неизгодно положение и Рик само се надяваше да не ги нападнат скоро. Щом огледа околноста забеляза че кулата не се вижда, а съдейки по това което усещаше трябваше да имат най-малко ден спокойствие. или пона така се надяваше.

Варан се дръпна от магията. Е част от нея се удари в него, но по - голямата продължи към Елъди. Минута по - късно килията беше отворена, а сестрата на мрака мъртва. Морещицата се погрижи за това.
- Да тръгваме.
Елъди кимна и двамата се затичаха към останалите и изхода. Там боя продължи за кратко, като неподвластния поряза Ничи, а морещицата я удари с агиела си... Хвърлиха се във водата. Стихията ги понесе...
Варан се огледа. Имаше шест или седем леки охлузвания, но иначе си беше наред. Скал спеше.
- Всички (без изповедниците естествено) ли са наред? - попита войнът

-Доколкото можем-да.Но се нуждаем от почивка.Умората ни дойде вповече.
Отварна Мимия,която беше седнала на пода,подпряна на една стена примижайки.От време на време дишането и се учестяваше,но после се оправяше.Опита се да стане,но неуспя.Затова реши да остане на пода.
-Е,май ще си остана тук за известно време.
Промърмори си под носа,след което погледна изпитателно приятелите си.
-Всащност...знам че сам си тъпичка и досадна,но нещо не схванах.Къде изчезна Артър?И защо?
Попита ги като ги поогледа още веднъж.

Настъпи тишина. Никой не смееше да проговори. Мракът ги обграждаше със своя злокобен плащ. Селд няколко минути Рик се реши да отговори на въпроса:
-Артър дойде от отвъдното. Може да го прави, но закратки интервали.
След това огледа останалите. Трябваше да е сигурен, че не са ранени сериозно.
-Ако някой се нуждае от това, може да го използва. - Джеймс остави една малка кръгла кутийка на земята. Вероятно бе някакъв крем или нещо, което лекува рани.
Никой не се приближи до него. Изглжда раните не бяха сериозни.
-Какво ще правим сега? Тя ще ни последва? - попита Елъди.
-Да, ще бягаме ли? - допълни още някой.
-Вероятно сега няма да можем да я победим... - рече скромно Кейлън.
-Така е! Как ще се изправим срещу нея сега. Та това е да тръгнем срещу самата смърт. Трябва да изчакаме. Трябва ни стратегия! - Ерик категорично потвърди думите.
-Ами пророчеството?
-Какво за него...
-Все още не сме защитени от него. Не знаем почти нищо. Ако то не трябва да се чете буквално... - Мимия отново се изправи.
-Какво искаш да кажеш? - попита Варан.
-Ами, докато се обучавах, бях срещнала няколко по-различни книги от останалите. Една от тях е била донесена от покоите на Първия Магьосник. В нея пишеше, че някои пророчества съответстват на определени места. Може и при това да е така.
-Да, главната ни цел е да спрем пророчеството. Сестрите със сигурност за замесени в него. Но трябва да се пазим от Ничи, не искаме директни срещи с нея.
-Ами ако успеем да я изповядаме? - попита Джеймс.
-Вероятно ще е решение. Но как ще я изповядаме. В кулата няколко пъти се опитах да се приближа достатъчно - но не успях. С Кейлън няма да успеем да се приближим достатъчно.
-Ами Кон дар? - попита Скал, които изглежда се бе събудил.
-Не, не можем. И това опитах, не стана. Да разчитаме само на това е глупаво. Ако не успеем - тогава какво?
Отново всички млъкнаха. Въздухът бе пронизън от остър писък, ала той бързо изчезна. Може би беше някакво животно или нещо подобно.
-Трябва да си върнем Омиджис! - каза сърдито Елъди.
-Да, права си. Трябва да си върнем Омиджис, но за целта трябва да победим Ничи или тя да дойде на наша страна. - промълви Ерик.
-Ще отида в Народния Дворец. Ще потърся из библиотеката както и в покоите на Артър. Все трябва да има нещо, което да ни подскаже...

Скал стана на крака. Цялото тяло го болеше но не се оплака. След като се огледа видя нещо странно дърветата бяха мъртви!!?.
- Какво по..- започна, н осе спря - незабелязвате ли нещо странно, дърветата - каза той на останалите.
- Сега като се замисля да- каза Джеймс -, но усещам и силна магия наблизо. може би от някое използвано заклинание. Сестрите на мрака може да са използвали построена магия преди време и природата наоколо още да не се е възтановила.
- Може - каза Рик и отново се върна към разговора какво да правят сега.
Скал се обърна понеже усети, че е наблюдаван и бързо издигна щит да ги защити от евентуални наблюдения от разтояние"Хммм. Значи са ни проследили." Но това нямаше значение щяха да имат време да си починат. Затова седна до Елизабет.

- Оооо. Значи ме усети.- каза Ничи и се усмихна - това ще е интересен лов. Коня ми готов ли е?
- Да, Господарке - отвърнаха мъжете в стаята в един глас.
- Добре. Значи е време да тръгвам - каза тя и се запъти към повърхноста( до сега беше в подземията на кулата ако някой е забравил)

- Ехо, добре ли си - каза Мимия и се приближи до белокосото момиче, като се надяваше да я събуди. След това забеляза нещо странно - имаше тъмно червено петно върху синята и дреха. Щом погледна по-отблизо видя че това е дълбока прободна рана - проклятие! Джеймс, Рик, Скал бързо елате тя се нуждае от помощ.
След като чуха това всички веднага дойдоха. Почти веднага Джеймс и Рик се опитаха да я излекуват, но Скал и Ерик ги спряха:
- Има нещо странно, не се опитвайте - каза Ерик(предполагам, че би трябвало да усети нещо нередно, нали имаш някакви по-особени умения).
- Мисля че е "червей" - каза Скал. Ако беше прав небиваше да я лекват с магия. Щеше да я убие бавно и мъчително.
Това беше лошо. Раната бе найстина дълбока и можеби фатална ако ненеправеха нещо. Изглежда Дакра я бе промушила между най-долните ребра от дясната страна ако бе малко в страни вече да бе мъртрва.
- Пазете се - извика Кейлън и се приближи - трябва да притиснем раната сега и да спрем кървенето.
Скал бързо откъсна голямо парче от дрехата си и притисна раната, а Рик затършува из раницата на Артър вадейки всичко което можеше да е полезно.
- Дано си спомням как ставаше - каза Кейлън и накара останалите да запалят огън и да стоплят вода
(последното за това, че Кейлън може да знае нещо как да помогне го взимам от факта че е изповедник, а те биват обучавани на много неща)

Варан и Ерик извадиха мечовете си и се заеха да отсекат няколко клона. Отсякоха ги, а през това време Джеймс събра камъни, от които бе направено огнище. Мимия използва магия и запали огън.
Докато се топлеше водата неподвластният затършува в раницата си
- Не, е тук - измърмори той. - Това. - Извади шепа жълто-зелени цветчета. - Не, тези са увяхнали, не стават - хвърли ги и продължи да рови. - А, ето. - Държеше още една шепа от жълто-зелените цветчета. Приближи до Кейлън и Елизабет. През това време бяха спряли кръвотечението
- Вземи - подаде й цветчетата, за които впрочем не можеше да се каже, че ухаят особено приятно. - Трябва да се накиснат в топла вода и след това много помага за промиване и дезинфекция на рани. Но за пиене е отровно.
- Какви са? - попита Скал
- Смрадлика - отвърна варан


/за пиенето и за цвета не съм на 100% сигурен, но за промиването съм го изпитвал върху себе си.
Какво е червей?/

Обстановката се отпусна след като спряха кървенето и огледаха раьона. Нямаше жива душа наоколо затова нямаше от какво да се притеснявап. Поне за момента. Скал и Рик тъкмо се връщаха от оглед когато изведнъж започна да се стъмва и затова побързаха да се върнат.
Бързо направеният лагер не бе кой знае какво но щеше да свърши работа. С идването на ноща бяха дошли и много дъждовни облаци. Вечерният дъжд бе изключителноо силен и се наложи да подсилят огъня, че да неизгасне от влажноста. Както друг път всеки си правеше своите занимания.
- Рик - каза Ерик приближавайки се.
- Да?
- Трябва да се махмен възможно най-скоро. Предполагам че азбираш това.
- Да да. Утре призори тръгваме дори ако се наложи да я носим.


- Аз ще се поразходя малко- каза Скал на Мимия,която бе най-близо.
- Какво?! В този порой?
- Да да. Ако питат кажи, че ще се върна всеки момент.
След това момчето изчезна в дъждовната нощ. След като се отдалечи достатъчно се облегна на едно дърво и се заслуша в мелодията на падащия дъжд.
- Странно. Това не е обиновен дъжд имам чувствот... по- добре да се връщам - каза на глас момчето и се запъти към лагера."Хмммм. Наблюдават ни, но откъде." След това се върна в лагера и се настани до спящата Елизабет, готов да реагира и при най-малкия намек за някаква опасност.
А недалеко от тях се прокрадна самотна сянка.

(червей(или поне така смятам че го нарекоха в книгите) е нещо като капан за магове. нормален маг не би го почувствал и би пробвал да излекува омъгьосания с магия, а червея се задейства, когато "заразения"( омагьосан) бива лекуван с магия убива пациента. Накратко ако си заразен нетрябва да те лекуват с магия или умираш)

Всичко се случваше толкова бързо. Преди часове обсаждаха морещерската кула, а после се появи Ничи...и всичко се обърка, а сега...просто се криеха. Толкова ли бяха закъсали?
Елизабет продължаваше да не издава никакви признаци. Всички бяха изтощени от битката. Рик стоеше облегнат до едно дърво и не искаше да заспи, колкото и да му се искаше. Трябваше да бъде готов. Трябваше да разбере, ако ги нападаха.
-Рик, трябва да поспиш. - каза му тихо Кейлън.
-Не, не. Аз трябва да остана буден. Трябва... - и клепачите му започнаха да се затварят. Спокойният свят на сънищата протегна своите нежни и силни ръце, задърпа го в своето царство. Изведнъж подскочи и каза: - Трябва да сме готови, ако ни нападнат.
След това отиде до раницата на Артър и започна да търси нещо, което и той самият не знаеше какво точно е, но бе решен да го намери. Скал се приближи до него и го попита:
-Търсиш ли нещо?
-Дам, някаква книга, виждал съм я у Артър, той пишеше някакви неща в нея...може би Дневник на пътуването - опита се да усмихне, но напразно, изобщо не му беше до това. Целият свят бе започнал да се обръща наопаки. Пророчеството. Това се казваше в пророчеството. Щеше да настъпи голяма промяна. Това ли се имаше предвид, Ничи щеше да унищожи света, като първо бе започнала с тях. Всичко си пасваше. Обърна се към будните и рече:
-Помните ли пророчеството...голямата промяна. Сега си спомнете, че Господарката на смъртта се върна. Вероятно ще се опита да унищожи света. Голяма промяна.
-Имаш право... - продума Ерик. - Наистина е промяна.
-Това ли търсеше? - попита Мимия, която държеше една малко книжка с кожени корици.
-Добра си... - призна си Скал.
Джеймс взе четивото и го огледа от всички страни. След това отвори страниците. Единственото, което пишеше бе:
"Всичко върви по-план. Скоро всичко ще се подреди както трябва да е..."
Дневник на пътуването.
Но кой ли го бе записал? Може би трябваше да проверят. Но трябваше внимателно да обмислят думите си.
-Някакви предложения? - каза Варан с висок глас.

Никой не оговори.Най-вероятно всеки имаше някаква идея,но не я споменаваше.
Огъня започна да пука и гасне,а дъжда се усилваше.Това отскубна Мимия от транса.Вмомента не и се мислеше.Нямаше никакви идеи ,с които да подкрепи теорията си.А и отговора можеше и сам да дойде ако почакат малко.Просто беше въпрос на време.Отново погледна групата.Всички до един изглеждаха угрижени.А атмосферата около тях беше тежка и депресираща.На чародейката и трябваше въздух.
-Ще отида да събера малко дърва за огъня.
Не изчака да чуе мнението на другите.Излезе от малкия лагер и се запъти към дърветата.Дъжда около нея валеше и я удряше с тежките си капки.Момичето си вдигна главата нагоре и погледна небето.Само то неоставаше променено,навсякаде то бе едно и също.Въздъхна тежко и продължи към дърветата.Клекна и започна да сабира паднали клони.А същевременно мисилите за дневника не я напускаха.Кой ли можеше да е писал вътре?И то последните редове!Несъзнателно Мимия беше спряла да събира изпадалите клони.В главата и се зараждаше идея.Изтърва клоните,които беше събрала и бръкна в един джоб на мантията си.Оттам изкара малката книжка със заклинания,чрез която се обучаваше.Заразграща страницата в търсене.И...ето магията беше там.Развеселена заподскача на мястото си.отново грабна дърветата и се запъти към лагера.Цялата мократя строполи дърветатана земята ,а едно го сложи в огъня.Отиде при приятелите си и ги погледна един по един.
-Вече измислих едно решение на проблема,но не сам сигурна дали ще е ефективно,при положение,че никога досега на съм се учила...та както и да е.Името е Специалис ревелио.Това е магия- използва се за да бъде разкрита тайна на предмет, в случая дневника.И незнам дали ще подейства.
След което отиде до огъна да се постопли,а и да си исоши дрехите.

- Хммм. Може и да проработи, ако се направи по правилен начин - промълви Джеймс.
- Ако е дневник на пътуването тайната я знаем - каквто пишеш се появява в двойника му. Ще се наложи да омъгьосаме самите думи. Така има възможнст поне да ни покаже името на човека от дрругата страна - каза Рик.
След това почнаха да мислят какво да напишат. Скал ги гледаше от страни. Когато Мимия предложи просто да попитат кой пише всички я изгледаша и й казаха да млъкне.
-............ - Скал нямаше думи - Оооооооо. Писна ми - извика той и грабна дневника от ръцете на Рик. След това светкавично го отвори и написа:" С кого пиша?"
- Какво правиш Скал - извика му Рик и взе дневника.
- Хм? Какво? Просто направих това което вие не правехте.
Тук вече Рик малко се обърка понеже неразбра какво имаше предвид Скал.
- Какво ако повече никой не пише- каза Рик и го изгледа ядосано.
- Какво? Първо ще трябва да видим дали ще отговорят после ще му мислим. Ако отговорят извикайте ме - каза белокосото момче и се върна на мястото си до Елизабет.
Беше сигурен че наблизо има някой и ги наблюдава, но нямаше как да го докаже.
След около 1 час Рик ги извика някой беше отговорил:" Дане си забравил Артър. Това е грубо от твоя страна да забравиш името на момиче. Тцтцтц или е истина, че е станало нещо с теб в Ейдиндрил изглеждаше доста променен когато те видях да нападате кулата."
Е сега вече всички бяха объркани. Мистериите около Артър ставаха все повече и повече.

Няколко объркани лица се спогледаха. У кого бе другият дневник? Кой бе отговорил? Всичко се бе объркало. През последните няколко седмици се бяха сблъкали с толкова проблеми колкото не бяха срещали през целия си живот досега.
-Бяхме нападнати десетки пъти, сблъскахме се с ужасяващо пророчество, което все още не сме разклири докрай, успяхме да браним Ейдиндрил с големи жертви, след това дойдохме в тази кула и загубихме една морещица, а после почти бяхме избити докрак, а сега и това!!!Какво е следващото? - каза ядосано Рик, като се изправи и закрачи около огъня. Всички погледи се впиха яростно в него, сякаш очакваха нещо.
-Незнам...но трябва да разберем кой държи двойникът на този дневник... - заключи Ерик.
Чу се някакво странно шумолене откъм раницата. Когато всички се обърнаха да видят какво става, забелязаха само краката на Скал, които изчезнаха в бездънната чанта. Бе решен да търси нещо, но не знаеше дали ще излезе.
-По дяволите, Скал, какво правиш? - Варан изръмжа. Ала не получи отговор.
Всички замръзнаха на място. Изглежда момчето бе полудяло. Русият изповедник се ядоса още повече, взе водата от колана си и я изсипа върху огъня. Последва пръщене на съчки и гъст сив облак дим, който се разнесе във въздуха.
-Сега ще ни открият! - каза Мимия и се приближи до него.
-Знам, затова щом излезе Скал потегляме. Ще разберем у кого е дневника по пътя. Мисля че знам какво трябва да търсим. Веднъж, преди около година и половина, Артър ми вазложи много деликатна задача, която не трябваше да споделям с никого. Сега трябва да я кажа на вас. Преди да ви я кажа... - погледна към тези с дарба от групата. Те веднага разбраха намека му, като издигнаха някакви бариери във въздуха. - Артър ми възложи задачата да занеса някакъв много ценен предмет във съкровищницата в Ебинисия, Галеа. Каза ми да взе четиримата най-добри магьосници, които му служеха, и да заключим предмета там.
Пътуването бе дълго и изморително, но щом пристигнахме веднага се заловихме за работата. Понеже бях посещавал столицата на Галеа няколко пъти, знаех разположението на повечето неща, но трябваше да се подсигурим, затова говорихме с главнокомандващите. Поради важността на задачата всички, които бяха разпитани, бяха подложени на изповед, за да се запази скрито делото ни. Магьосниците положиха клетва, ако опитат да кажат на някого за това, ще задействат светлинно заклинание, хвърлено на тях, и ще умрат на мига. Единия от тях се опита да издаде информация, но загина. Както и да е, скрихме артефакта в съкровищницата и сложихме едни от най-силните бариери, които светът познава. Лично Артър бе направил няколко от тях - Построени магии. Други от бариерите са като тези в Магьосническата кула в Ейдиндрил.
Последва кратко мълчание, което бе прекъснато от Джеймс.
-И какъв бе предметът?
-Така и не разбрах какъв точно беше. Но бе увит във някакъв плат, на който пишеше нещо за Пророци...незнам точно. Имаше заклинание на него и не исках да рискувам. Но най-странното е, че съм виждал същия този плат, при някакви разкобки наскоро беше открито нещо със същите символи.
-Дворецът на пророците! - каза Скал, като излезе от раницата. Всички извърнаха очи към него очудени.
-Да, чувала съм за него. Преди там се обучавали млади магьосници от сестрите на светлината. Бил унищожен от Ричард Рал! - допълни Кейлън.
-Мисля, че това заклинание ще помогне да разкрием у кого е другия дневник. Ето, но е на Високо Д`Харански.
-Хмм...дори много стар Високо Д`Харански. Не разбирам ясно всички от думите. - Рече Рик и леко се нацупи.
-С общи усилия можем и да успеем. - Всички сформираха кръг, независимо дали притежаваха дарбата или не, и започнаха да помагат с изговарянето на заклинанието.
"Под лъчите на ноща, сред кръвта на магьосници, нека скритото от нас да бъде разкрито. Покажи образа зад предмета." означаваше заклинанието.
След миг пред всички се появи образа на млада жена, с дълга къдрава коса до кръста, в различни нюанси на руса, до розовеещо кестенява.
-Трябва да тръгваме! - каза някой.

Ничи на момента направи някаква магия и издърпа от храстите с магия някакво момиче. После го хвана за хията и го вдигна. Щеше да го убие, но изведнъж сестрата на мрака се оказа под някакво вцепеняващо заклинание и обвита от множество змии( сяся малко съм копнал от първата книга но няма лошо). А момичето се озова до Шота.
- Какво беше това - каза бясно Ничи неможейки да мърда.
- Тц тц. Немога да ти позволя да убиеш моята ученичка. Все пак е първата от много, много десетилетия. А относно магията ти просто не си толкова силна, колкото беше. Незабравяй че магията на мага произхожда от тялото и кръвта. Ако тялото на Омиджис нямаще латентни магически способности ти щеше да си просто обикновена жена - след това вещицата се усмихна злобно.- Но ще ти кажа пророчеството и къде да намериш информация за предмета. Първо пророчеството то гласи: Когато копието на кентавъра достигне първата звезда при второто пълнолуние, ще се случи голяма промяна, а за предмета потърси информация от Господаря Рал, само той знае всички тайни.
След това се засмя и заедно с ученичката си изчезнаха, а Ничи бе освободена.
" Какво??!! Това няма смисъл. Артър Рал е мъртъв. Остава Рик. Той зне къде е предмета? А какво имаше предвид под това че знае всички тайни?? Дали е възможно да е говорила за Артър". Дори и Ничи нямаше идея какво е имала предвид Шота. Но бяха сигурно две неща:1 Артър е ключа към всички загатки и 2 сега трябваше да намери Рик Рал и да разбере къде е предмета. Беше решила после да се занимава с мистериите около Артър.
Затова се върна при коня си.

- Скал какво има?- попита Рик.
- Незнам усетих нещо откъм тази посока, силна магия може би - отвърна, оправяйки си нещата, скоро щяха да тръгнат - само се надявам на още няколко спокойни дни - добави момчето гледайки небето и после отиде да провери как е белокосото момиче.
- Хайде тръгваме - каза Рик след 10-на минути.

Изморена Мимия погледна групата.Сега отново бяха на път...Отново ги очакваха битки...В съзнанието и изплуваха спомените.Как стоеше на някое дърво и си почиваше,как не се тревожеше за нищо.Или иначе казано живееше си живота.А сега все бе под стрес и участваше в рискови ситуации.Много често и се налагаше да използва магията си,която допълнително я изтощаваше и я водеше до безсъние.Ала в моменти като този и се струваше нормално.Когато видеше приятелите си се замисляше нд стореното от нея.Радваше се че им помага.
Погледна към небето и се сети за последните събития,които ги бяха сполетели.Допреди няколко дена с тях вървеше една от сестрите,а сега тя бе Ничи.Замисли се.Какво ли бе станало с нея?Какво ли правеше?Дали кроеше планове за тяхното унищожение?Полъха хладен вятър и порасналата и ога се развя.На небето вече ги нямаше облаците,които снощи така бурно беснееха.Сега всичко изглеждаше спокойно.Дори прекалено.Усетила в себе си изнстинкта на самосъхранение,Мимия потрепери цялата,а тялото и настръхна.Свали си погледа надолу и отиде при Рик.Имаше да му зададе няколко въпроса.
-Хей,Рик...според теб кога ще ни нападнат?
Момчетоя изгледа странно.
-Виж...прекалено спокойно е.А това скоро не се е случвало.Може би нещо не е наред.
Тя седна на мократа земя и си прехапа устната,по която и се образува рана.Имаше чувството,че е някоя параноичка,но дълбоко в себе си знаееше,че не е така.

Рик не отвърна веднага, изчака няколко минути и каза:
-Сигурно си права, Ничи е намислила нещо. Можем да опитаме да говорим с Артър, чрез магьосничесикя му камък, но не знам дали ще се получи. Пък и точно сега нямаме време да спираме. Знаем, че трябва да не се сблъскваме с Ничи, но и трябва да стигнем до знаеш къде. - в погледа му се четеше нерешителност, бе решил да не споменава името на мястото, където отиваха.
След това отдалечи коня си и се приближи до Кейлън. Леко я докосна по рамото като каза:
-Всичко наред ли е?
-Да. - отвърна тя плахо. - Просто...Ничи.
-Не се притеснявай, всички се чувстваме така спрямо нея.
Храстите около тях шумоляха, придавайки усещането сякаш някой ги гледа. А може би не беше така. трябваше да забързат ход. Конете препуснаха бързо по пътя. Чуваше се тропот на копита. Маговете използваха някаква магия, за да го заглушат, така се подсигуряваха, че никой няма да изскочи на пътя и да ги нападне.
-Скал, усещаш ли нещо нередно? - попита Ерик, който бе достатъчно билзо до него.
-Не, засега не!
Елъди продължаваше да язди мълчаливо, не бе проговорила откакто Омиджис изчезна.
-Ще си я върнем, обещавам ти! - каза Рик като се приближи до нея, понечи да я докосне, но се усети за това, как ще се почувства това. Но тя не се отдръпна, сякаш нямаше значение за нея.
-Сигурен ли си? - тя не повдигна глава.
-Да, обещавам ти, че ще я върнем!


Слънцето достигна своята най-високо точка, скоро трябваше да хапнат. Но първо трябваше да стигнат до Ебинисия. Преди около час навлязоха в границите на Галея, а вероятно столицата щяха да стигнат по това време следващия ден, ако побързаха.
Навлязоха в по-голям път, добре отъпкан, но все така празен. Забелязаха някаква каруца да заминава бързо нанякъде, единственият човек, който бяха видяли скоро беше на нея. Носеше зеленчуци към нанякъде, вероятно да ги продаде. Всичко бе спокойно, прекалено спокойно. Въпреки че по това време на годината трябваше да е топло, бе сравнитулно студено. Студеният вятър ги блъскаше отляво, а конете недоволстваха.
-Избрали сме неподходящи коне... - рече Мимия.
-Не, не е това... - пордума русият изповедник.
-Рик е прав, тук е намесена магия...