Морещерската кула

Продължение от

Бяха минали няколко дена и вече бяха навлезли навътре в планинската верига. Поради предишното им посещение и факта, че имаха две морещици с тях сравнително бързо намериха Кулата. Но за разлика от преди в земите около кулата имеше много пазачи. Поради този факт бяха пратили само морещиците да разузнаят. След като се върнаха те съобщиха на останалата част, че ще е най-добре да приближат през ноща, без нагически щитове за прокритие. След малко Рик се обади:
- Тогава имаме късмет.
- Защо - попита Мимия.
- Защото довечера е новолуние - каза Кейлън, която изведнъж осъзна какво е намислил Рик.
След кратко обмисляне заключиха, че ще нападнат щом луната се покаже на небето. А понеже беше обяд трябваше да почакат. Бъдейки на достатъчно разтояние, за да не ги засекът сестрите на мрака Скал реши да си направи някакво ръжие затова взе двата меча, които беше взел от битката, когато изгуби контрол. Взе мечовете и използва магия за да ги проемни, за да поснат на един от спомените му. Мечовете бяха тънки и дълги около метър и двата. А дръжките имаха специална форма, така че да магат да се свързват с остриетата навън. След това ги върна в ножниците. Докато дръгите също правеха последни приготовления изведнъж нещо накара Скал и Рик да се обърнат към кулата. Рик усети нечие присъствие а Скал, че някой го вика.
- Скоро ще трябва да тръгваме - обади се Омиджис и се усмихна лукаво.
- Да да и дано не сте намислили нещо - каза силно Мимия.
Докато двете момичета се заяждаха "приятелски" Скал се приближи до Рик и му каза:
- Рик с теб съм.
- За какво?
- Хайде стига знаеш за какво говоря - каза момчето и обърна поглед към Кейлън и Рик го последва.
- Но ти как?
- Хмм. Мисля че ти си единствения, който мисли че го крие. Ясно е като бял ден. Ако имаш нужда от помощ кажи ми- след като Скал каза това. Рик се обърна и се върна при останалите.
Преди да се върна при другите белокосото се обърна към залеза. След това му се яви нечии обаз. От това което можа да разлечи беше дълга красива бяла коса, зелени очи и дрехи подходящи за чародейка!
- Какво беше това - каза тиго момчето и разтърси глава - както и да е.
След това се върна при останалите. Беше време да" щормуват крепоста " на морещиците.

Нощта бе настъпила, склънцето залезе. Както вече разбраха, тази нощ бе новолуние. Няколко цвездици се появиха върху черният плащ високо над групичката, но светлината бе оскъдна. Щяха да бъдат по-трудно забелязвани.
Приближиха се до високата кула, който се извисяваше над един хълм, заобиколен от гора, навътре в планината.
-Готови ли сте? - попита Варан, който бе придружаван от двете морещици.
-Да! - отвърнаха всички в един глас, като всеки държеше по някакво оръжие.
Рик беше хванал меч в едната ръка, а в другата, дърежеш онзи агиел, който не бе използвал от много време, откакто срещнаха Омиджис и Елъди. Все пак щеше да е доста опасно. В ботушите си държеше по някой нож.
Двете морещици също държаха своите "убийствени" пръчки в ръцете, готови да се бият срещу други морещици. И все пак можеше да се опитат да избягат или нещо такова.
Кейлън държеше два ножа в ръцете, а маговете също държаха по някое оръжие, не можеха да използват директни магии. Скал беше погтовил своите мечове още преди около двадесет минути и всички бяха готови.
По възможно най-тихият и безшумен начин се придвижиха до кулата и влязоха през таен вход в задната част. Беше покрит с магия, за да не се вижда, но морещиците го забелязаха веднага.
Озоваха се в дълъг каменен коридор, осветен само от свещи. По пода се простираше един плат, наподобяващ килинче. Имаше няколко врати в коридора, една от които бе отворена, това бе кухнята. Там стоеше само готвачката, отново морещица. Кейлън бързо се приближи до нея и я изповада. Удари гръмотевица без гръм...
Жената с престилката падна на колене и рече:
-Какво да направя господарке?
-Кажи ни къде се намират другите морещици?
-В стаите в дъното на коридора има няколко морещици, които обучават, а останалите се намерат в главната зала.
Останалите кимнаха и излязоха от кухнята, като отново продължиха по коридора, оставяйки морещицата, която скоро щеше да умре.
След миг се озоваха в не много голяма стая, отново от камък, вътре имаше един мъж на около четеридесет и няколко години, окачен на вериги за рръцете на тавана, а едно морещица го измъчваше със своя Агиел. Имаше дълга рижава коса, вързана на плитка.
-Трябва да я спрем!

-Добра идея!
Възкликна Мимия и се запъти натам без да обмисля ситуацитя.Вървеше бавно и обмисляше как да победи съперника си.Но окования мъж с вериги я видя и закрещя:
-Моля ви,помогнете ми!
-Е,дотук с прекритието...
Измранка Мимия.Морещата се обърна и ги видя.О4ите и засвяткаха злобно и се разкрещя.Викаше калкото и гарло даржи.Останалите се завтекоха да я спрат и битката запо4на.Отвсякаде се появяваха морещи,а мажът когото бяха трагнали да спасяват стоеше и гледаше разиграващата се сцена.От време на време крещеше и молеше за помощ,но никой не му обращаше внимание.Вмомента бяха заети."Това си е много,много лоша работа."Замисли се Мимия докато се биеше.Беше се усетила,4е заради нейния малък мозък бяха попаднали в тази ситуация.А най-лошото бе това 4е неможеше да използва магията си срещу морещите.Единственото,което се надяваше бе другите да не са и бесни.

Веднага щом чу викът на човекът Джеймс въздъхна поклати глава и тръгна заедно со станалите.Докато се оопитваше да изпозва магия която да не е пряко насоче на към Морещиците и биейки се рамо до рамо с остнали си казваше "Не може ли поне веджъж да няма толкова много движение..."Всички се биеха ожесточено и с колко сили имат.Джеймс забеляза един навес който успя да събори веърху няколко морещици с една карта.След което ги забиколи с огнен кръг.Нямаше особено какво да направи но поне ги забавше докато останалите с груба сила събараяха другиу морещици.Изпозлзва сивият камък и силни струи вятър засилваш се с изключителна бързина на суекнда започна да духа навяскъде.В другата ръка изпозва червеният камък и и комбинира и създаде няколко огнени търнадо коиот не само губахе равносеито и то не само на моерщяиците но и ипузскаха огнени пламъци на всички посоки.Останалите изпозваха също всичко което могат за да победят и битката се водеше ожесточено...

Варан се завъртя и заби левия меч в гърдите на морешицата. След това обаче отнесе един ритник в слепоочието. Тук вината си беше най - вече негова. Ами така ще е. Като доста ненавременно се беше зазяпал в бюста не Елъди. А се оказа, че морещицата му е позната
- Здрасти, Ная - засмя се той.
- Ти! Как смееш да ми се мяркаш след като ме остави да те чакам гола ? - Морещицата до нея вдигна вежди Варан пък я ритна в корема и се отдръпна от сабята на Ная
- Отивам да взема нещо за хапване. И с мойте пари!
- Две изповеднички - сви рамене Варан. Лицето на Кейлън стана с нюанс по-бяло - Иначе щехме да останем малко повече време - ритнатата морещица се стрелна към
него - заедно - и го удари с агиела по ръката. После още веднъж.
- Трябваше да се гърчиш от болка - измърмори тя невярващо
- Неподвластен по рождение - отвърна вместо него Ная и сабята й се удари в меча му. Той пък на свой ред нападна. Финт, париране, нов напад и смяна на посоката на удара и другата морещица се прости с живота.
- По - добре се махни
- Ная обаче не пожела да се възползва от предложението. Лека й пръст.

Скал замахна към един войник и го рани, но когато вече забеляза втория зад него беше късно с едната му ръка държаща меча забит в убития, а другата неподвижна нямаше как да се защити. За щастие Елъди се появи в последния момент и го спаси.
- Внимавай повече или няма да си запазиш главата за дълго - му каза тя с злобна усмивка.
- Благодаря - отвърна момчето и се усмихна невинно.
След това извади меча от тялото и го заби в друг приближаващ войн. След това в още един. " Няма начин да има толкова много хора в кулата. Освен ако тя не продъбава под зенята!!". Обърна се и видя че всички имат проблеми просто имаше прекалено много врагове. Съедини мечовете и се засили към най-близката врата, разсичайки всеки по пътя. Когато приближи вратата видя че идват още през тунела. Тогава направи гоялмата си грешка - помисли си че всички морещици са в залата затова изпрати огромна огнена сфера по коридора. Но щом стигна враговете изведнъж се изпори и Скал видя една морещица най-отпред. Тогава усети болката и се строполи после бързо изгуби съзнание.

- СКАЛ!! - Извика Рик щом видя момчето да се свлича на пода, но преди да може да се приближи една морещица влезе през вратата и сложи на момчето яка с верига след това го завлачи по коридора, докато изчезнаха от погледите им, а вониците, които влязоха с нея им пречеха да ги последват.
- Проклето хлапе - изсъска Елъди - казах му да внимава.

След това останалите морещици и те изчезнаха в мрачения коридор. Оставяйки зад себе си само войниците да задържат групата докато се измъкнат към подземията. Естествено обикновените хора бързо бяха победени.

- Не отново - извика Рик убдяйки каменната стена.
Кейлън, Джеймс и Мимия се спогледаха, беше ясно какво си мисли Рик.
- Това е лошо - обади се Омиджис, която се беше появила както и беше изчезнала - щом отидоха в подземията ще ни затруднят. Тунелите долу са огромни. Щом са долу ще е трудно да ги намерим, а до колкото со спомням долу има много стражи, морещици и дори сестри на мрака.
- Добре, добре но ще ги послеваме - каза Рик оглеждайки групата - след като си починем малко - след това залости вратата използвайки магия." Няма да изгубя и теб" си помисли русия изповедик и се облегна на стената.

Напрежението се усилваше с изминаващите минути, скоро трябваше да продължат надолу, да потърсят Скал. Навсякъде по пода лежаха мъртви тела, заобиколени от десетки локви кръв. Цареше мъртвешка тишина, само някое издрънчаване на меч или нож я нарушаваше.
Рик затвори очи, трябваше да измисли как да намерят Скал, но единственото ,което идваше в съзнанието му бе да продължат с взлом, все пак вече почти всички знаеха че са тук. Но по-добре щеше да е като не привличат много внимание, затова щяха да манипулират и заобиколят неприатностите, така че да не се забелязват толкова много. Накрая отнови очи и каза:
-Добре, време е да тръгваме! Трябва да сме по-предпазливи от всякога. Въпреки че повечето знаят, че сме в кулата, трябва да не се набиваме на очи. Ако срещнем още някой измъчван човек, първо обмислете как да му помогнете без да вкарвате още десет морещици и стражи в помещението. - очите му гледаха само в една точна в стената, мускулите на тялото му бяха стегнати и не помръднаха. - Ще се опитаме да погонем на нуждаещите се, но не трябва да се излагаме един-друг на опастност.
След това хвана здраво оръжията си и допълни:
-Някакви идеи?
-Можем да се опитаме да се промъкнем в този скрит коридор, защитен с магия. Той ще ни отведе до други два. Тези с магически сили може да опитат да трансформират едното тяло като мен, зада си мислят че сме по-малко. Ще вземем още две тела и ще ги трансформираме, но ще ги оставим в единият от двата тунела.
-Да, идеята ти е добра! - рекоха морещиците все още въодушевени от битката. Мимия, Джеймс и Мел преобразиха телата, за заблуда.
Русият изповедник хвърли последен поглед на Калан, преди да тръгнат, и всички започнаха да влизат през стената. След миг се озоваха във влажен тунел, не използван от няколко години, може би използван за бягство. След няколко минути стигнаха до две разклонения. Оставиха двете тела във всяко от двете и продължиха по дясното.
Докато вървяха през няколко процепа навлизаше светлина от коридорите, изглежда че в тях нямаше почти никого. Направиха няколко крачки и тунелът започна да се спуска надолу, изглежда слизаха с един етаж надолу в подземието на Морещерската кула. Всички вървяха в колона по един или двама, готови да се отбраняват или да нападат всеки момент.
Докато вървяха се мъчиха да пазят тишина, за да чуят при някакъв шум и , за да не предизвикат внимание.
Скоро стигнаха до един процеп в стената, ясно се виждаха трима войници пазещи помещението, беше спалня. Изглежда те не виждаха вътре, защото процепът също бе защитен с магия.
-На три! - прошепна Варан. - Едно, две, три!
Елъди, Варан и Рик изскочиха от процепа. Варан бързо заби меча си в тялото на единият войник, за да не извика или нещо такова. Елъди бързо заби своя Агиел в сърцето на друг и мигновено го омъртви. Изповедникът хвана третият за врата, като бързо приложи силата си. Очите му гледаха безпристрастно, нямаше никакви чувства в тях.
Сега трябваше да решат дали искат да продължат в тунела или да излязат от стаята и да продължат по коридора.

Чуваше се шумът на мечове и пронизващия звук от агиели. Явно не бях единственият, който бе решил да надне тази нощ кулата. Запътих се през тунела към шумът, но пред ме излязоха 2 морещици. Замахнах към едната и главата и се отдели от тялото, но другата ме удари със своята "кожена пръчка" в корема. Не няма да се дам толкова лесно, не и когато съм толкова близо! Вдигнах меча си и я ударих с дръжката в гърдите и мигът разконцетрация и коства живота. Със един бърз удар, я наръгах право в сърцето. Извадих мече от тялото 'и и отново се отправих към звуците, но когато стигнах там всичко бе приключило, а пред мен беше добре познатата му групичка. Чух стъпки зад мен и мекнах един от ножовете си към щумът. Последва писък и още една морещица умря.
- Е, липсвах ли ви? - попитах групичката аз и им се усмихнах дяволито.

- Ерик!!!!! - изненада се Рик - Какво правиш тук?
- Имам си моите причини. А вие предполагам сте тук, за да попречите на Пазителя?
- Ами това е основната ни задача - обади се Мимия - но Скал беше пленен от морещиците затова го търсим в момента.
- Ами добре тогава. Няма смисъл да продължавате по тунела. По-добре да пробваме по коридора. Но първо се преоблечете - каза Ерик и посочи на момчетата войнишките униформи - ще ни спечелят малко време.
След като ги облякоха излязоха и тръгнаха по коридора. Докато вървяха по коридорите се чуваха крясъците на обучаваните.

"Къде съм? Какво стана?" мислеши си Скал и се огледа, беше окован с вериги за тавана. Според спомените на Артър това беше стая за обучение." Вярно, атакувах морещица с магия. По-добре да бях внимавал" След няколко минути успя да освободи дясната си ръка от веригите. Докосна врата си и усети яката."Лошоо.Добре че не я усещам в момента". Стана и се запъти към вратата, но преди да я отвори в стаята влезе морещица със злобна усмивка.
- Ооо. Знаех си. Да успееш да се събудиш толкова бързо, ти със съгурност си нещо повече - след това започна да се приближава към момчето.
"Трябва да я убия за да избягам" помисли си момчето но ведбага след това усети огромна болка и се строполи. След това морещицата отново го върза за тавана.
- Какво? Мислеше си че ще избягаш - след това го удари с агиела през лицето - нее ти ще ми се подчиняваш. Толкова много приличаш на него. Това момче което ме направи за смях.
След тази реплика тя забучи агиела в гърдите му и веднага се чу пукане на ребра. Изглежда говореше за Арът или поне до това заключение стигна Скал. Но преди да каже нещо тя допря Агиела до здравата му ръка и натроши коста. Изглежда избягваше да наранява лявата му ръка, но изглежда тя знаеше че няма да усети нищо дори и да опиташе. Следващите няколко часа мъченията продължаваха и скоро Скал незнаеше къде се намира и дори неможеше да помръдне. Тъкмо когато морещицата щеше до опита нещо дръго се появи малко момиченце с изпокъсани дрехи и каза:
- Извинете господарке, но Сестра Елизабет заповяда момчето да й бъде заведено. Господарката също го одобри.
След това морещицата удари през лицето момичето и го прати да съобщи, че Скал ще бъде заведне при сестрата всеки момент. След това се приближи до Скал и му прошепна:
- Днес ти се размина но ето един последен подарък от мен - след това добря Агиела до ухото му.
Крясъците на момчето можеха да се чуят из цялото подземие, силни, нечовешки сякаш дошли от света на пазителя. Щом свърши върза яката му за верига и го завлачи през коридорите. Преди да припадне успя само да чуе нежен глас (очите му дяха пълни с кръв):
- Спокойно тук никой няма да ти навреди - след това усети нежна ръка да гали косата му.

Беше минал около един час откакто бяха спряли нечовешките викове. Рик беше сигурен че са на Скал, но сега като бяха спрели нямаха никакъв ориентир, освен двете морещици в групата.
- Това не е добре.
- Спокойно - каза Омиджис - няма да го убият толкова бързо. Знаеш ли колко е трудно да си хванеш магьосник в нашо време. Той е ценен. Ще го обучат, а това става бавно. Знам къде са някои от стаите за обучение.
- Защо искаш да му помогнеш - попита Кейлън.
- Много ясно. Неискам да си изгубя бъдещия роб - след това морещицата се усмихна с самодоволна усмивка на Кейлън.
Този отговор не се хареса на никой от групата, но преди някой да има възможноста да каже нещо, се появи голяма група пазачи, която разпозна морещиците и нападна групата.

Джедйм беше сендал на пода и мислеше но щом чу стъпките на пазачите ги огледа до един на круъв след което каза:
-Абе вие утрепки няма ли да престанете да извирате.
След което сложи червения камък вустата си след което мигом избълна струяп игъм към тях.Направи една свръх голяам топка която също запрати към тях.СЛед което извади камъка от устата си извади един свитък и зпаочна да чете нпкакаво заклинание.След много малко време спусна сицвипт и червеният камък на земята разпръсна едно от тестета цялото на пода и след малко от картите се вдигнаха войни.големи близо 2 метра изключително злокобно изглеждащи със огнени ръце и без крака.Със сви пушек който оформяше главите им и огнени рога.Близо 20-на такива изникнаха от картите и изпотрошиха почти всички остнали пазачи които бяха уцелели от предишните магии на Джеймс.С помиоща на останалите членове на групата за по малко от минути останалата малка част също беше заличена.МАгът си вдигна ръката и двата камъка се върнаха при него а войните мигом изчензха като на тяхно мяссто се върнаха изгорели карти които се рапрашиха.МАгъосникъе леко изнервен се доближи до Рик и му каза:
-Да тъьръгваме по-скоро нанякъде защото тази игра на търпение ме нерви.Опитай се да усетиш присъствието на Скал.Опитай се да усетиш накъде да потеглим.Вярвма че ще можеш...опитай!
След коеот Джеймс потупа Рик по рамото и му кимна в знак че е добра идея.СЛед това магът се подпря на една стена и зачака Рик...

Рик се огледа и се замисли за минута. Как ли щеше да открие Скал? Нищо не му идваше на ум. Думите на Джеймс се въртаха в главата му показвайки най различни изображения на начини да го намери, но нито един не му се струваше възможен. След миг затвори очи и си белокосото момче, цветът на очите му, дрехите му. След миг всичко това се превърна в ярко светеща светлинка, която започна да се варти в кръг. Всички това се намираше върху карта, а светилната се въртеше някъде напред над изображението на голяма зала на долния етаж.
-Мисля, че знам къде се намира. Следвайте ме! Но трябва да побързаме. - след това влезе в тунела и тръгна нанякъде, а останалите тръгнаха след него.
Влажните стени ги обграждаха във всяка посока, всичко Бе толкова подтискащо. Светлината бе оскъдна, а по коридорите продължаваха да се чуват тежките стонове на обучаваните нещастни хора. Кой би искал да има съдба като тяхната? И все пак това можеше да се случва и на Скал, не знаеха как е той в момента.
-Рик, мисля че е оттук! - каза Джеймс и посочи една почти незабележима врата в стената.
-Да, мисля че е оттук! - допълни Ерик и погледна към русият изповедник.
-Добре, тогава, влизаме, но запомнете! Трябва да бъдем много внимателни и предпазливи... - думите му бяха прекъснати от една мишка, която се шмугна между краката на групичката, а Кейлън сложи ръката си върху устата на Мимия, за да не извика.
Мел понечи да избута вратата с магия, но бе прекъсната от Варан:
-Хей, внимавай, може да ни засекат. Нека го направя аз! - той се изпъчи пред морещиците и ритна вратата.
Пред тях се отвори голямо помещение, добре осветено от стотици свещи, Нямаше прозорци, но въпреки това имаше пердета и всякакви висящи платове в различни гами от цветове. Близо до центъра имаше средна по размер маса, отрупана с пищна храна. До нея имаше един трон, а на него стоеше момиче, на около четиринадесет-петнадесет години с дълга сребриста коса и червеникави очи. Погледът й не издаваше никакви чувства, подобен на този на морещиците и изповедниците. Тя гледаше към момче със бяла коса и с гръб към групичката. Той лежеше на пода, свитк до краката й. Когато влязоха, две морещици тъкмо бяха излезли през друга врата. Изглежда момчето сега бе доведено. Възможно ли бе това да е Скал?
Рик бързо се запъти натам, но бе спрян от останалите.
-Какво правиш? - прошепна му Ерик. - Нали ти каза да сме предпазливи!?
Той кимна в отговор и предпазливо се приближи заедно с останалите. Щом направиха няколко крачки, момичето вдигна ръка във въздуха и всички освен Варан се залепиха за стената като магнити, без възможност да помръднат. А неподвластният на магия, бавно започна да потъва в пода.
-Добре дошли! - каза тя. - Изглежда всички се събрахме...

- Ти ли си главната тук? - попитах направо аз.
Тя се изсмя шумно и ме погледна пренебрежително.
- И ако съм какво? Какво можеш да направиш ти за да ме спреш? - и отново се разсмя.
Това момиче, защото определено беше момиче нямаше и 16 години, го дразнеше много. Беше толкова надменна, толкова себична, сякаш беше безсмъртна. Но не беше! И смятах много скоро да и го покажа. Макар и ударен от магията и бързо се съвзех, по-бързо от останалите, заради моите така наречени "способности по рождение". Трябваше да измислим нещо, но какво? Направи две крачки към сестрата, но тя го залепи за стената с нова, по силна магия. Така ли щеше да свърши всичко? Така ли щяха да умрът? Без дори да е видял брат си? Не това нямаше да стане!
Нещо почна да кипи в него, изведнъж се изпълни със сили и магията която го държеше изчезна. Беше свободен и не изгуби дори секунда, а веднага извади меча си. Сестрата бе подготвена и запрати по него ново заклинание. Той го избегна без големи усилия и скочи във въздуха. Замахна с меча си към главата на момичето, но то избегна и запрати топка от черна магия по него.
- Ерик, не - извика някой но беше късно, топката го уцели точно в гърдите и той падна на земята. Така става като мислиш лекомислено и дейставш прибързано, каза си той преди да изпадне в безсъзнание.

-Брех,нашият герой беше певален.
Въздахна ирони4но Мимия и отиде до него.Хвана го за китката и усети пулса му.Обърна се към останалите и отварна прости4ко:
-Ми няма да се оттървем скоро от него.Просто е припаднал.
След което леко остави ръката му на пода и се изправи.Върна се при останалите и смръщи лице.Обмисляше шансовете да победят.
"Зна4и Скал и Ерик са вън от играта.Аз и Джеймс сме магове и все едно сами да се унищожим,което води до същото-и ние сме аут.Морещите не са за вярване...-след което ги изгледа на криво и продалжи с расъжденията си-...и може да ни забият нож в гърба.Тях ги махаме и остават изповедниците и войника.Разбирасе ние останалите сащо ще се намесим и ще стане една суматоха...Ужас! Само заради една малка лигла!Все тая...да става каквото ще."
Ядно си отговори и се вгледа в моми4ето.После отиде до морещите и ги изгледа накриво.Трябваше да поговори с тях.
-Та бихте ли ми припомнили няколко неща?-неиз4ака отговора им и продалжи.-Зна4и само вашата пръ4ка ли ви правеше така силни?Дали това хлапе може да има и други слаби места?И ако да какви дявол да ги вземе са те?

- Добре нападаме сега от всички страни - извика Рик и се засили към момичето.
- Рик чакай - извика Кейлън но късно.
Момичето изчезна за секунда и се появи пред Рик и си сложи ръката пред лицето му. В следващия момент Рик разбра че немоможе да мърда. Тя беше използвала някакъв вид вцепеняваща магия.
- Рик - извика отново Кейлън и се засили към него.
- Колко прекрасно - засмя се момичето и замахна към групата.
За секунда всички се вцепениха дори морещиците!!(някой сестри на мрака имат умението да неотрализитрат способностите на морещиците . За тези които невярват да прочетат 2книга) Варан се оказа сам и се засили към момичето, но в следващия момент падна в дупка в пода, която току що се бе появила. После отвора се затвори и той с оказа затворен.
Рик и другите можеха само да гледат и да сушат. След малко от сенките на стаята се появи жена. Със сигурност сестра на мрака съдейки по облеклото - чени роби.
- Как се справих Сестро Ултимеция - попита момичето.
- Много добре. Ставаш все по-силна. Скоро силата ти ще изравни тази на оригиналния господар Рал.
Рик щеше да се вцепени ако вече небеше. Подозираше че е силнпа, но чак толкова!
- Добре отведете ги - каза старшата сестра на пазачите.
- Извинете Сестро, но можели да ги задържа - групата малко се издразни че ги третират като вещи ,но нямаше какво да сторят - много ми е скучно тук.
- Добре, но ще им сложа Рада'хан.
След като им сложи яки сестрата заедно с пазачите излезе. Момичето отиде до Скал, вдигна го с магия и го сложи на леглото. После излекува раните причинени опт морещиците и отиде пред вцепенената група. Рик вече незнаеше какво да мисли.
- Извинявам се за посрещането, но сестра Ултимеция гледаше и щеше да ви убие ако не го бях направила. Сега ще ви освободя, но ще ви поискам услуга - Рик само мигна в отговор - добре секунда.
След секунда цялата група беше свободна момичето падна на колене. Морещиците веднага се възползваха от възможноста и я притиснаха с агиели до врата. Момичето просто си стоеше когато Омиджис се обади:
- Чух слухове - каза тя - за малко дете родено със двете страни на магията - Рик веднага наостри ухо щом чу това - Сесртите на мрака я бяха заловили малко след като напуснах кулата, така че незнаех дали е истиня, но явно е. По-добре да я убием сега, чувала съм много страховити слухове за нея - каза морещицата и понечи да убие момичето.
- Спри - каза Рик тихо - ще я изслушам. Какво искаш, а и по важното как се казваш.
- Името ми е Елизабет - след това се случи последното нещо, което групичката очакваше. От очите на младата чародейка започнаха да се ронят сълзи и тя каза тихо - моля ви спасете ме. Помогнете ми да избягам.

Рик продължи да стои без да помръдва. Все още не можеше да осъзнае това, което чуваше. Човекът, който до преди малко запращаше магии по групичката, сега ги молеше за помощ. Възможно ли бе това да е капан. Но сълзите й не изглеждаха измамни.
Останалите реагираха по същия начин, само морещиците стояха до момичето и я гледаха, сякаш готови всеки момент на впият нокти в шията й.
Русият изповедник направи една крачка, а после още една, като бавно се приближи до плачещата чародейка.
-Вярно ли е това? Притежаваш ли двете страни на дарбата? - попита той.
Момичето леко надихна глава и вдигна ръка към едно от пердетата. То бързо започна да расте, разпростирайки се из цялото помещение. След миг ръката й трепна и пердето сякаш се взриви. Ала не се чу нищо. Сякаш просто се изпари. Една светкавица заигра на мястото, където доскоро стоеше виолетовият плат. След миг тя също изчезна.
Мимия промърмори нещо, ала никой не я чу. Елизабет продължи да плаче, а Кейлън също се приближи до Рик.
-Какво ще правим? - попита тя.
-Предлагам да я изслушаме засега, а после...после ще мислим за нататък... - отвърна той и се обърна към другите. Изглежда те бяха съгласни.
-Деството ми бе нормално, но когато разбрах за дарбата си, Сестрите на Мрака дойдоха, убиха брат ми и ме отведоха. Нямах право на избор. Няколко дена пътувах със завързани очи. След като пристигнахме тук, започнаха да ме обучават, а когато се противопоставех...- за миг спря. Сълзите продължаваха да се стичат по лицето й. - Накрая спрях да правя опити за бягство или каквото и да било, просто се примирих. Бях обречена, докато не разбрах че вие сте тук.
Всички гледаха към нея, завладяни от историята й. Мимия се приближи до нея и рече:
-Всичко ще се оправи!
Джеймс отиде до двамата изповедници и промълви:
-Истината ли казва?
-Ние не можем да разгадаен морещиците или по-силните магьосници и чародеи. -
-Но по думите й, мисля че казва истината. - Кейлън завърши мисълта и се огледа. Всички бяха вперили погледи в чародейката на пода.
-И все пак трябва да внимаваме! - строго каза Варан, който гледаше към каменните стени.
-И ние сме на това мнение! - морещиците прибраха агиелите си, но все още бяха готови да се отбраняват.
-Мисля, че ще ти помогнем! - заключи Рик и се приближи към нея, като й подаде ръка.

Варан пропадна през дупката в пода и се отзова в малка стая. Единственият изход беше заключената дебела врата. Тъй, като за момента нямаше как да излезе се задоволи да излее напрежението, като изреди всички псувни, които знаеше. Някъде към средата на дългия списък вратата се отвори и вътре нахълтаха група пазачи с приготвени оръжия. Сграбчиха Варан и го поведоха. По пътя, последната част от който групата бяха минали преди това неподвластния продължи да ругае, само че по-тихо. Което в крайна сметка му докара юмрук в корема. Накрая го вкараха в стаята от одеве. А там нещата взеха изненадващ обрат.
Варан се запозна с Елизабет, а малко по - късно се обади.
- Предполагам, че тук има доста, които се обучават. Какво ли ще е, да опитаме всички? Да знам, че е по-трудно.

Джеймс седеше и може да се кажеше че почти дремеше.Чакаше Рик да каже какво да правят сега пре това време другите си обменяха приказки с Елизабет а морещиците нещо недоволстваха от нея.МАгъосникът не обърна много внимание просто повдигна рамене и облегнал се на една стена наклони глава и затвори очи.Не бше сигурен че Елизабет казва истината все пак нормално тъй като той трудно се доверяваше.Не и вярваше напълно но вярваше на Рик и го покрепяше.Омиджис го гледаше и като се доближи до Рик го попита:
-Имаш ли представа защо въобще си го взел тоя мързел?
Елъди кимна в знак на съгласие.
Магъснокът ги игнорира и съвсем се отплесна в неговите си мисли.След време извади една книга и зачете.Ниикъде не намираше магия за призовавен на тези същества и той самият си я беше измислил.Тъй като обаче не беше завършена не можеше да я запише.Обмисляше как да я кръсти и да нарече създанията.ПРез това време морещиците го гледаха злобно и си шушукаха разни приказки от които едната тръгваш да се киска на това което е казала другата.Джейсм ги погледна и следк аот беше забил сериозно поглед в тях за около 3 4 минути наклони глава затвори очи повдгина рамене и си каза "все тая". И продължи да си мисли...

След като реших че достатъчно време съм се правил на ранен, се изправих на крака. Преближих се до групата и момичето, а те ме гледаха сякаш неможеха да повярват на очите си.
- Какво сте ме зяпнали така? Не разбрахте ли още от начало че тя не е лоша или че аз не съм ранен наистина, макар че от последната магия доста заболя. - отвърнах аз на обърканите им погледи с широка усмивка - Но другата сестра гледаше и неможех да кажа направо, че Елизабет е на наша страна, затова се направих че ме уцелва с магията си, но в този случай това наистина стана, за да я накрам да се махне от стаята и да спре да наблюдава. Нима не го разбрахте още от началото? - попитах ги аз и отново се разсмях.
Приближих се до момичето и 'и се представих.
- Здравей Елизабет, приятно ми е да се запознаем, аз съм Ерик Сайфър - казах и без да и подавам ръка за да се запознаем, защото не исках да я палаша.
Тя само кимна, а аз и се усмихнах и се изправих.
- Е какво ще правим сега? - попитах аз групата, докато прибирах меча си в ножницата.

- Ами - започна Рик и се замисли, после се обърна към Елизабет. -Кажи ми какво са намислили сестрите и морещиците?
- Ами в интерес на истиата незнам, не са ми казвали нищо до сега, но аз имах възможноста да ги наблюдавам, когато веднъж се опитах да избягам- след като каза това тя направи боелзнена гримаса."Какво ли се е случило" помисли си Рик, когато момичето продължи - дотогава ме бяха карали да създавам неща. Докато се опитвах да избягам разбрах за какво. Използваха ме да създават построени магии. Съдейки по какво съм правила нищо чудно да превземат Ейдиндрил без проблеми.
- Какво - каза Рик едвам - това е невъзможно.
- Но е истината - каза младото момиче с мрачен тон. После допълни - знам къде са магиите. И случайно знам как да ги унищожа.
Всички от групата се вторачиха в нея. Само Мимия попита:
- Как?
В отговор момичето слвали едната си обица. Оцата имаше малко тънмо синьо топче. Чак когато Рик видя топчето разпозна какво е " Сенчест свят " !!!
- Как го имаш - каза той едвам.
Всички отново я загледаха в очакване на отговора.
- Ами преди известно време ме бяха завели до Д'Хара. През повечето път ме държаха с Рада'хан и кърпа на очите но когато стигнахме града свалиха кърпата. Заведоха ме в библиотеката и ми накараха да изучавам стари книги. Изглежда нямало начин да ги вземат затова трябваше аз да отида при тях. Ако кажех нещо за коя съм и какво става щяха да избият малко градче затова си мълчах. Тогава една вечер докато си четях в библиотеката се появи млад мъж. Незнам кой беше но приличаше на него - каза тя и посочи Скал - тогава говорихме цяла вечер .Научи ме на няколко магии и призори ми подаде две обици една тъмна и една светла. След това се чуха викове, че търсят някого и той изчезна в сенките на библиотеката. Повече не го видях. А разбрах какво са обиците преди 2-3 седмици. Ако използвам тази магия ще унищожа всички построени магии заедно със кулата.
- Няма да я използваш - извика Рик - никой никога няма да използва тази магия отново.
- Това е единствения начин - започна момичето, но изведнъж Рик замръзна и се сети. Раницата на Артър. Магическата му бездънна раница.
- Измислих начин ще ги вземем с нас - заяви радосно Рик - ще използваме тази раница.
Докато обсъждаха всички изведнъж Мимия се сети.
- А някой знае ли къде са магиите?
Цялато група млъкна. Всички стояха тихи за около минута. После отново Елизабет се обади:
- Аз мога да ги усетя. Последвайте ме и го вземете с нас - каза и посочи Скал - няма да имаме време да се върнем. Скоро трябва да се събуди, а дотогава няма да му трябват - и му взе мечовете.
След това изведнъж се случи нещо познато на групиката. Ръцете на момичето започнаха да се променят в драконви, покривайки се с красиви бели люспи, както и части по цялото тяло!!! Щом отвори врата, веднага обезглави пазачите със светкавичен замах. След това повдигна Скал с магия и тръгна по коридора.

Отново тези каменни стени. Сякаш вечно бяха живели тук! Бяха в кулата от преди четири часа, а вече им се струваше, че никога не са напускали това място. Дали в това имаше намесена магия? Може би...
Стъпките отекваха по коридора и после потъваха в гробна тишина. Зловещите светещи очи на стените ги гледаха с прозрачен, мъртъв поглед. Всичко това предвещаваше смърт. Продължиха да крачат из дългия коридор, а след малко се понесе на нещо печено. Дали не приближаваха друга кухня. Трябваше да пренебрегнат глада и да продължат. След минута Елизабет ги поведе през по-малък и по-мрачен коридор, ала мирисът продължи да се носи безтегловно във въздуха както и Скал.
-Не мога да разбера как са обучили толкова много морещици?! - възкликна Мимия, но никой не каза нищо друго.
Скоро се спряха пред една врата, заключена с магия. Трябваше да влязат вътре.
-В тази стая...държат ги в тази стая. - продума момичето.
-Оставете тази работа на нас! Ще ви усетят ако използвате магия! - каза морещиците и на лицата им се появиха злорадстващи усмивки. Приближиха се до вратата и я отвориха бързо и лесно.
Всички от групата влязоха вътре, и се огледаха. Изглежда това беше кабинет или нещо подобно. Стените бяха от бял мрамор и отново с пердета. В средата имаше голямо месингово бюро, а на него имаше стотици листи, както и една малка фигурка на мъж на едно коляно, а на главата си държеше кристал, който светеше в оранжево.
-Куилион... - промълви Елизабет и го взе в ръцете си. Свети в оранжево, Сестрите са го използвали, за да абсорбират нечий Хан, на магьосник.
-Докато се обучавах в Ейдиндрил бях попаднал на книга, в която пишеше за него. Написаното не бе много, но бе достатъчно. Мисля, че ще е по-добре да го вземем с нас! - каза Рик.
-Съгласен съм! - рече Ерик и се обърна към останалите, които също закимаха.
-Добре, а сега да намерим магиите! - обади се Кейлън и бързо започна да оглежда. Търсеше свитъци, странни предмети и пр.
-Това, сигурна към за него, направих го преди две седмици! - младото момиче посочи един камък, във формата на слънце. - Има способността да превърне денят в нощ! Това също е построена магия... - посочи друг предмет, във формата на диамант...
Бързо започнаха да прибират построените магии в бездънната чанта на Артър, трябваше да съберат възможно най-много, бе за доброто на всички. А после...после трябваше да се махнат от това проклето място и да ог заличат...

- Това, това, това и това..- продължаваше да изрежда Елизабет посочвайки построените магии. После видя една която межеше да и потрябва, затова я прибра. Точно свършиха, когато изведнъж по тунелите се усети полъх и младата магьосница осъзна какво се е случило. Усещаше хана на Ничи. "Онези сестри са действали" - ТРЯБВА ДА СЕ МАХАМЕ СЕГА!!!!
- Какво има - попита изненадан Рик.
- Направили са нещо което не е трябвало. Призовали са Ничи - господарката на смърта - Рик замръзна - и по-лошо. Тя сега е лоша. Доколкото разбрах пазителя е направил нещо с душата й.
Докато Елизабет бързаше да обясни една черна светкавица се зададе по тунела.
- Проклятие тук е - извика младото момиче и издигна веднага щит.- Имам повече сила от нея, но не съм участвала в почти никакви битки, а вие нямате шанс - след това с магия вдигна всичко от стаята и го запрати по вратата за да я забави - отдолу има тунел!
След това с магия проби дупка в пода. Всички скочиха и тръгнаха по коридора. Не след дълга се чу взрив от към стаята. Ничи бе пробила щита и сега ги преследваше. Мимия и Джеймс заедно срутиха тунела зад тях но това щеше само дя я забави. След 10 минути игра на гоненица стигнаха до задънена улица.
- Проклятие - извика Мимия.
- Пази се - каза Елизабет и пристъпи напред - Позволено използване на построена магия " Мраморна Зала".
След това пред тях започна да се образува огромна зала в края, на която се виждаше друга врата. Всички се затичаха възможно най-бързо.
- Стигнем ли ли вратата сме спасени. Води до подземна река. Ако скочим в нея ще сме навън за няма и минута.
Каза момичето продължавайки да носи Скал със себе си. Малко преди да стигнат се блъснаха в невидима стена. Щом се обърнаха видяха, че в другия край на залата стой Омиджис и 5-6 сестри на мрака. Но всеки от групата можеше да забхелижи, че това не беше тя, а някой друг в нейното тяло.
- Тръгвайте - каза Елизабет разкъсвайки бариерата - аз ще я задържа.
- Какво искаш да кажеш. Сама каза, че нямаш шанс сама - започна Рик, но бе прекъснат.
- По-важно е вие да се спасите. И моля те опази Скал - каза тя и с магия ги прехвърли от другата страна на бариерата. После се обърна към сестрите - Хмм. Сестра Ултимеция няма да е доволна да научи, че се пренебрегнали заповедите й.
- Нито пък че ти си се съюзила с Рал. Чудно на кой ще е по-ядосана. На нас които съживихме най-силната от сестрите на мрака или на теб, дете което винаги може да бъде заменено.
Докато разговаряха изведнъж през залата премина светкавица и удари белокосата магьосница.
- Елизабет -извика Кейлън, мижайки заради праха.
На мястото й имаше само отломки. След секунда тя се появи пред Ничи и замахна с единя си меч. Господарката на смърта блокира с едната дакра, а с другата ръка изпрати магия по момичето.

- Проклятие залостили са вратата - каза Мимия - трябва да я разбием.
В момента който каза това Елизабет прелетя от другия край на залата и се заби в бариерата пред тях.
- Какво правите! Тръгвайте!
- Неможем блокирали са вратат..... .
В следващия момент всички залегнаха заради хвърчащите отломки, а белокосото момиче беше отново запратено по стената. Нямаше да се справи сама, а групата неможеше да помогне. Бяха в капан! Всички поражение, които Елизабет беше нанесла бяха няколко одрасквания, а тя самата беше цялата в наранявания. Някрая беше притисната от две сестри и запратена по стената. След това и вкарана в нея, за да неможе да мърда. Ничи се възползва от това и замахна да хвърли едната си дакра по нея. Последното което Елизабет извика беше:
- АРТЪРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРРР.
И дакрата полетя.

Рик гледаше отчаян. Нямаше как да помогне на горкото момиче. Тогава тя извика името на брат му. " Сранно не си спомням да съм го казвал. А тя неказа че го знае." След това изведнъж се сети, че нещо непасва. Защо косата на Скал беше бяла а очите червени. Също защо някои черти на лицето бяха различни от тези на Артър. Чак сега забеляза от кого са. Това бяха чети от лицето на белокосото момиче! "Какво става тук!!??" мислеше си той. Но изведнъж осъзна че няма да получи отговор. Всички щяха да умрат тук. И ето дакрата полетя от ръката на "Омиджис". Рик виждаше всичко на бавен каданс: как дакрата се върти във въздуха и как младото момиче се опитва да се освободи.
- НЕЕЕЕЕЕЕЕ - успя само да извика. Това беше краят им.
И в мига преди дакрата да я уцили. Стената гръмна и Елизабет падна. В дима се виждаше фигура. Когато прахът се разпръсна всички видяха, че там хванал в ръце Елизабет е Артър!!. Момичето само го погледна и мо извика леко:
- Идиот. Знаеш ли колко те чаках. Защо недойде по-рано, бях уплашена, толкова уплашена - каза момичето през сълзи.
- Съжелявам. - каза той и й се усмихна. - Сега съм тук и ще ти помогна. -След това се обърна към Ничи и сестрите, сваляйки момичето. - Тъкмо си мислех, че става нещо. Като не те видях в отвъдното, Ничи. Надявам се имате смелоста да се биете и с двама ни - каза Артър и в следващата секънда неговите ръце се покриха с черни, а тези на Елизабет бели люспи.- Сега сме равни.