Среднощно "забавление"

Нещата ставаха прекалено сериозни. Враговете влизаха от всякъде и не спираха да идват нови. Тогава Артър се сети за нещо но бе много опасно.
- Всички в другата стая - извика той.
Никой не попита просто ог послушаха щом влязоха веднага забелязаха изповедника и момиченцето - изглеждаха в много лошо състояние. След още 5 минутна борба нянк си се барикадираха, но това бе само временно все пак все някога трябваше да излязат.
- Много хитър план - заяви Омиджис с презрение.
- Спокойно - каза леко Артър - Мимия, Джеймс излекувайте я - каза като посочи Кейлън - Аз трябва да направя нещо.
- Какво си намислил Артър - попита Рик.
- Ще призова хора сенки (за тези които незнаят да прочетът поне първата книга) да се разправят с тях.
- Какво - излка Рик - ти добре ли си това е...
- Единствения ни шанс - заяви мнрачно Господаря Рал и докосна вратата на стаята.
След няколко секунди отвън започнаха да се чуват викове и падане на тела. Цялото това нещо продължи около един час, чак след това излязоха да видят какво е станало.
Сенките бяха изчезнали а навсякъде имаше трупове. Щом видя това Мимия спря момиченцето и не му позволи да погледне. След обстойно преброяване пребройха над 200 трупа а имеше следи и от коне, което означаваше че някои са избягали. Щом огледа отвън Артър веднага забеляза защо заклинанията не се бяха активирали изглежда някой ги бе премахнал, но нямаше да е обикновен маг който има само едната страна на магията( за тези който незнаят магията в света на "мечът на истината" има две страни Субстрактивната- магия от отвъдното (много рядка) и Адитивна магия на "живота" ( най-честата почти всички магове са с нея). Някой владеещ и двете страни като Артър я бе обезвредил. Нямаше да е маг от магическата кула в Ейдиндрил- никой от там не би нападнал Господаря Рал. Оставаше един вариант а като се сети на Артър му прилоша.
- Сестри на мрака - промълви той.
- Кои?- попита пак Мимия.
- Сестрите на мрака са чародейки като теб, но са с пъти по-силни. Те имат закрилата на Пазителя, този който владства над отвъдното. Надявах се да са изчезнали преди 80 години, но винаги се намира някой да се отдаде на мрака - ядосано заяви Рик.
- Така така а сега какво - отново почна Омиджис с презрителния тон.
- Тръгваме веднага от тук право към Ейдиндрил - извика Артър - приготвяите се след 5 минути тръгваме

Рик започна да оглежда труповете, в случай че намери нещо полезна за тях като някое оръжие или нещо такова. Започна да разглежда безжизнените тела по земята на дъревната къща и извън нея. След три минути се върна при останалите държейки четири ножа, два меча и един лък.
-Кейлън трябва да вземеш нещо, за да се защитаваш. Останалите също вземете... - остави предметите на земята, и отиде до раницата си, като си я сложи. Прибра оръжията си и изчака останалите да се оправят.
Джеймс вече се бе зъвзел и можеше да ходи, но все още беше изморен и вероятно нямаше да може да прави магии.
След още минута - две всички бяха готови за потегляне. Бяха оставили конете далеч от колибата, така че те не бяха повлияни от сенките.
-Време е да потегляме отново към Ейдиндрил... - рече Джеймс и леко се усмихна.
Групичката се качи на конете и потегли към Ейдиндрил, а къщурката остана назад сред дърветата. Слънцето отдавна бе изгряло и денят беше в своята кулминация. Подухваше лек ветрец, който охлаждаше пътуващите.
Конете препускаха с бърза скорост през гората.
-Скоро трябва да излезем от гъстата гора... - рече Кейлън, която изглежда познаваше местността.
Омиджис препускаше, без да продумва. Изглежда не бе в настроение за приказки.
След около час спряха до една рекичка, за да може конете да пият вода.
-Имаме почивка десет минути, а после тръгваме. Нямаме никакво време за губене... - каза Артър, който бе по-сериозен от всякога.
Русият изповедник се разхождаше из водата, като се бе замислил. Звукът бе заглушен от падаща вода, вероятно наблизо имаше малък водопад.
Неподвластната на магия стоеше встрани и не смееше да каже нищо, може би се боеше да говори с другите. Мимия говореше нещо с Джеймс, а Кейлън се бе осамотила на около десетина метра от реката.
-Хайде да тръгваме! - рече Рик и се качи на коня си. Останалите също последваха примера му и отново потеглиха на път.
Не знаеха дали ще им отнеме много...или малко време. Засега нямаха препядствия, но не се знаеше какво ще се появи...
-В какво са се забъркали отново сестрите на мрака...не беше ли достатъчно това от преди... - Кейлън се бе замислила, доказвайки знанията си за историята.
Морещицата само я изгледа и продължи напред.

След като вече потеглиха Джеймс извади от чантата си един бинт и уви с него ръцете си.След което си сложи едни стари ръкавици които беше намерил в дъното на чантата си срязани наполовина.Всички вървяха устремено напред без да казват и дума.Джеймс сам осе надяваше да не срещнат врагове защото имаше сила само да стои с отворени очи и щеше да е като мърдаща се мишена която вместо да помага ще забавя групичката.Най-отпред беше Арътр а след него Рик и всички останали като той се движеше най-отзад и оглеждаше горите и храстите които бяха на голямо разтояние от страни и както и се обръщаше назад доста често.Ръцете му се бяха прорязали заради честото изпозване на камъка който имаше в чантата си.Докато останалите бяха устрменеи напред той реши да се не взима толкова под внимание самото пътуване и да се опита да се концентрира и да събере колкото се можеше по-бързо силите си.От време на време мяркаше и един недоверчив поглед на Омиджис но съвсем на бързо,за да не забележи че я няблюдава.

От далечината се показаха изповедника и детето,което беше неподвласно на магия.Двете носеха в ръцете си риба,която щеше да стигне за всички.Така двете бяха посрещнати радушно от групичката,която беше изгладняла.Веднага сложиха рибата да се пече на огъня за да хапнат.Същевременно всички се разприказваха като за световно.Обсъждаха различни теми от сорта на времето да последните битки.Мислеха различни планове за защита от нападатели по време на път.Същевременно рибата вече беше опекана и всеки получи своато порция.Само Омиджис стоеше настрани и ги наблюдаваше.Мимия я спгледа и зе усмихна злорадо.Взе нейната порция с ядене и отиде до нея.Клекна до нея и и й подаде яденето.Тя от своя страна го взе и започна да го човърка.
-Надявам се да ти е сладко.
-Млъкни и умри.-беше отговора.
-Мне,благодаря.Но ако зависше от мен до сега ти щеше да си предала богу-дух.
-Не ми се отваряй!-изсъска.
-Както и да е...
След този разговор Мимия отново отиде при групичката.

Споменът от кръчмата, която бе посетила за последно докара, на лицето на Елъди смръщена физиономия. Кой ли се беше развихрил там и дали това бе част от някакъв план. Когато тя мина от там няколко жители изнасяха телата, нескопосано увити в мръсни ленени чаршафи, а собственика побегна с писъци щом я видя.
Тя потупа замислено хълбока на сивия си кон, нагласи дисагите и се метна отгоре с бързо, заучено движение. Конят не беше нищо особено на външен вид, но бе бърз и издръжлив, затова тя беше сигурна, че ще стигне бързо до целта си, за да докладва. Докато се отдалечаваше от покрайнините на града, дългата й плитка се развяваше зад гърба й в хладната утрин.

Яздеше около половин ден и слънцето преваляше за обед, когато дочу гласове, пукот на огън и из въздуха се понесе миризма на печена риба. Елъди стисна юздите раздразнено и сръга коня, за да завие по посока на глъчката. В далечината забеляза група хора и коне, събрани около лагерен огън. Тя се приближи бавно, почти сигурна, че са сбирщина селяни. Колко ли щеше да съжалява за необмислената си преценка.
Когато доближи достатъчно и те я забелязаха тя се свлече грациозно от коня и пристъпи бавно напред.
Един от мъжете се изправи и тръгна пред групата, другите започнаха да се оглеждат и след секунди беше успяла да привлече напълно вниманието им. Ръката й бавно се премести на агиела и кинжала й, а на лицето и се появи куха усмивка. Определено на втори поглед и седмината й изглеждаха определено като проблем, а не като кротки селяни. Още повече че с тях имаше и друга морещица, която за сега бе заета да размазва с ботуш нещо, което подозрително приличаше на риба по тревата.
-Коя си ти? – попита мъжът, който бе излязал най-напред
Елъди го зяпна учудено, силата на връзката между морещица и господаря Рал.
Учудването й се увеличи, когато сестра й се обърна и заговори:
-Какво сте се наредили като мухи пред мед?
-Омиджис?
-Елъди?
Двете си размениха бързи погледи, след което агиелът на Елъди се озова в ръката й, и тя повдигна разочаровано вежда.
-Какво става тук? Не ми казвай, че си позволила на групичка магьосници да те надвият така лесно? – гласът и беше тих, но пълен със сарказъм
Омидижис подбели очи и се усмихна злобно.
-Дошла си да се заяждаш или да помагаш? – изсумтя под нос другата морещица
-По добре не се опитвай. – обади се една от жените в групата – Може да се окажем по-голям залък за твоята уста.
Елъди я зяпна любопитно, докато мъжът пред нея вдигна предупредително ръка.
-Коя си ти?
Омиджис издаде раздразнен стон и пристъпи напред, към както изглеждаже - Елъди.

- Проклятие Кон Дар извика Рик - все пак бе изповедник и знаеше какво означаваше промяната на очите.
- Ти не се движи - извика Артър на Елъди - Кейлън - каза той тихо - спокойно няма нищо - казваше той като се приближаваше бавно - спокойно, тя няма нищо да направи.
Щом беше достатъчно близо за секунда извади Рада'хан и го заключи около нейния врат. Щом стана това магията и моментално изчезна и очите и се върнаха към нормално състояние. Изглежда Омиджис и Елъди бяха решили да използва временното разсейване, но късно щом се засилиха да тръгнат Рик ги хвана за рамената и ги накара да седнат ( никоя морещица не би пробвала магия на изповедник ):
- А вие къде?
- Агххх - изсумтя Омиджис.
Щом Кейлън се съвзе изведнъж осъзна какво бе направила и изпадна в паника. Ако небяха реагирали както трябва можеше цялата група да бъде изповядана.
- Аз съжелявам незнам какво ми стана изведнъж изпаднах в ярост и... - каза тя без да знае как да продължи.
- Значи преположението ми бе правилно все пак - обади се Рик - силата ти е найстина огромна да изповядаш двама наведнъж всички други жени изповедници небиха успели. Имаш потенциал да станеш Майка изповедик - каза тихо Рик.
- Аз н.........- опита се да каже нещо но бе пракъсната от Артър, който я приспа с магия.
- Почини си имаш нужда - каза той нежно после извика Мимия да наглежда от близо изповедника.- А сега - този път вместо нежност в гласът му имаше смъртна заплаха - коя си ти.

Омиджис се огледа, като изглеждаше доста ядосана...все пак планът й не бе успял. Елъди пък стоеше и не продумваше нищо. За момент бе настъпила тишина...Ала бързо бе нарушена.
Вятарът се засили бързо и за момент се завъртя около групичаката. На небето се появиха няколко облака и скриха слънцето. На три метра от Рик, до Артър, въздухът започна да трепти, След малко се чу звук, подобен на взрив... На не много голямо разстояние от Господаря Рал стоеше жена, красива, с дълга коса...
-Коя е тази и какво прави тук? - Мимия веднага се обади.
-Замълчи, чародейке! Не съм тук, за да говоря с теб... а с него! - вдигна ръката си във въздуха и посочи с пръст Артър.
-Шота! Никога не съмочаквал да те срещна! Какво искаш?
-Тук съм, за да съобщя нещо много важно...
Тя замълча за момент.
-Нека позная, някое пророчество, нали? - и Рик се включи в разговора.
-Ако това не е изповедникът Рал. Не очаквах да срещна и двама ви...донякъде. - всички бяха запазили тишина и слушаха думите на вещицата. - Та стигаме и до пророчеството. Много е важно и може да промени целия свят.
Всички затаиха дъх в очакване на думите на Шота. Тя изобщо не се вълнуваше толокова.
-Когато копието на кентавъра достигне първата звезда при второто пълнолуние, ще се случи голяма промяна. - в думите и прозвуча малка злоба, но какво трябваше да се очаква от една вещица.
-Хмм...промяна казваш. Е, каква промяна? - бързо рече Господарят Рал.
-Може да е нещо добро...или обратното - зло. Не знам каква ще е промяната.
-И откъде да сме сигурни, че думите ти са истина? - каза Джеймс, като в думите му не се усещаха чувства.
-Магьосникът от Първия Орден, Джеймс! Когато тъмните сестри се съберат отново, ще разберете, че думите ми са истина.
-А как да разберем дали пророчеството е добро, и ако не е - а го спрем? - промълви русият изповедник.

-Много просто двете нови продобивки.Те са двете "тъмни сестри".Другия вариант е да имаш сестри и да са такива каквито ги описа тази дама.
-Много умно.Няма що.-беше дръзкия отговор на Джеймс.
-Той е прав.-подкрепи го Рик.
-Добре де.Човек да не се обади.
Мимия се расърди и седна до Кейлън.Вирна си носа нагоре и нищо непродума.Всички останали изглеждаха много объркани.Какво ли означаваше това пророчество?Как трябваше да го разтълкуват?Това как щеше да им помогне?Толкова много въпроси без отговори.Или поне засега...
-С това трябва да се справите сами.А дали е за добро или зло...сами трябва да разберете.Бъдете предпазливи.Сега е време да тръгвам.
-Чакай...-промълви Артър-Не тръгвай имаме още въпроси към теб!
Но Шота изчезна така както се беше и появила.След като си беше тръгнала всички продължаваха да стоят така безмълвни и тихи.След около минута всички отново се раздвижиха.
-Когато копието на кентавъра достигне първата звезда при второто пълнолуние, ще се случи голяма промяна.Какво ли означава?-питаше се Кейлън.

Всеки си се бе върнал пак предишното настроение.Рик и Арътр бяха отделени на една страна и си говорихе като се долавашя че говореха за развитията преди минути.От време на врееме поглеждаха към 2-те морешщици и спореха за нещо.Кейлън и Мимия пък бяха седнали близо до едно дърво с малкото дете и обсъждаха същото като Мимия от време на време пащаше по някой крив поглед на двете морещици.Джеймс пък се беше отделил малко по настрани до едно дърво ио както всинаги прозявайки и гледайки нежелайки абсолючтно нищо мислише какво ще означава това пророчество.Нямаше и карти за което се ядосваше страшно много защото те му помагха да разпуска и някак си да мисли по чисто чрез тяхна помощ.Минаха минута две на Джеймс му светна една идея в главата.Така изведнъж както се беше втренчил в небето и сериозно и с чисто звучене сякаш ще го слушат половината свят рече:
-Според мен енда от идеите които ми хрумна туко шщо най-достоверна от всичките ми е че всъшност този кентавър може да е съзвездие.
Кейлън погледна някак си някак си очаквайи нещшо по умно и само измутя в знак на отговор.За разлика от нея Мимия още беше леко обидена и само каза:
-Само това ли успя да измислиш надявах се на нещо по-добро.
Рик и Артър обърнаха малко повечко внимание върху предложението му.Джеймс отиде до тях и започнаха да осбъждат пророчеството и откъде и идеята на Джеймс,като от време на време се чуваше по някое "Нека да помислим" или "Помислете за минута!".През това Време морещиците се възпозваха от това че двамата братя бяха заети да объсждат идеята на Джеймс със самия него и се опитаха да избягат.Когато изведнъж Мимия изкрещя нешо по техен адрес и започна да се кара с тях.

Елъди вече се бе покатерила на коня си, когато се чу пронизителният крясък на една от жените и групата се раздвижи. Омиджис, която нагласяше нещо по седлого на коня си се ухили злобво и се обърна рязко. Артър и Рик идваха към тях със скорост, която можеше да засрами някоя предпазлива костенурка. Елъди се смъкна от коня с раздразнена въздишка и измъкна агиела си, поразмисли и извади и камата.
-Изповедника е за мен. - съобщи й Омиджис
-Защо? Аз какво съм неспособна да го цапна с камък по главата така ли? - повдигна вежда другата морещица
-Просто аз съм по-добра, така че млъкни и ме остави да се оправя с него. - Омиджис си придаде аура на важност, която пие уиски и раздава пури - Ти гледай магьосниците, а?
Джеймс и Мимия бяха назад, но пък разстоянието за магиите не бе проблем.
Елъди заотстъпва назад, заобикаляйки конете и Артър се извъртя в нейната посока, докато Рик се обърна към Омиджис, само за да отскочи след секунда, тъй като тя запрати някакъв чувал към него.
Елъди ги изключи от личната си вселена и опитвайки се да държи под око и тримата магьосници се подсмихна дяволито на Артър.
-Чувала бях че магьосниците не се къпят, но не вярвах до сега. - тя пристъпваше бавно назад, но внезапно се понесе напред и опита да го удари с агиела, но той отскочи назад, измъкна меча си и я изгледа студено.
-Започваш да ме дразниш. - каза
-Чувствата са взаимни. - отговори тя, подбелвайки очи
-За последно те питам коя си?
-Всъщност съм тайната ти сестра, като малка ме продадохте за нова магьосническа роба! Която май и до сега носиш, а? - тя замахна отново и той успя да го избегне, като от своя страна бързо я изрита в корема и я отхвърли назад, където тя падна тежко на земята.
-Смотани магьосници войни. - чу я да изсумтява под нос той, докато се изправяше бързо - Използвай магия де!
Той се смръщи и отново пристъпи напред. Двамата се завъртяха в кръг, като Елъди беше особено разочарована, тъй като не можеше да види другите двама магьосници, но пък видя как Омиджис успява да цапне Рик по главата с някакъв тиган и как той тупва на земята, а тя измъква от колана му още един агиел и доволно го прибира.
Половината група се спусна към Рик, докато Омиджис раздразнено ги гледаше.
Това пък даде възможност на Артър да изрита Елъди отново и този пък да доближи мечът си до гърлото й, преди тя да се изправи отново.
-Гадост! - разстроено въздъхна морещицата и затвори очи - Добре, просто си минавах от тук и ви видях, все още не искам да ви правя нищо, така че ще си тръгна по мирно и тихо със сестра ми, благодаря много.

-Не, никъде няма да вървите с Омиджис! Оставате с нас! Ще починем и още преди изгрев тръгваме! Трябва да стигнем до Ейдиндрил скоро...много скоро... - това бяха думите на Артър и след това той направи някаква магия и всичко около групичката се превърна в голямо кално блато - нямаше измъкване.
Рик се изправи, хвана едната морещица за гърлото и каза:
-Ако направиш нещо подобно, ще получиш Рада'хан...или нещо по-лошо. - в гласът му се усещаше злоба, може би не го мислеше насериозно, а може би точно обратното.
Взе оръжието си и се върна при останалите заедно с брат си. Двете жени в червено пък се изместиха далече до едно дърво и започнаха да обсъждат нещо, като посотянно гледаха останалите. Неподвластната на магия излезе, защото беше безопастно за нея.
-Какво ще правим с тях? - попита Джеймс.
-Както казах ще ги вземем с нас. Може да са ни полезни. - отвърна Господарят Рал.
-Добре, но знайте, че не ги понасям... - допълни Мимия с леко отвращение.
Групичката започна да яде, а мъжът изповедник взе от храната и я занесе на морещиците.
-Може да ви потрябва... - и веднага се върна при другите, като започна да яде.
Кейлън се бе успокоила и вече беше както обикновено, и прегръщаше малката си приятелка.
Започнаха весели приказки, а някои си легнаха веднага селд като си легнаха. Мимия реши да остане на пост, бе изявила необичаен ентусиазъм. Джеймс бе решил да я държи под око, затова също остана на пост. Останалите си легнаха...

П.п: Пиша защото никой друг не изявава желание.

Чароздейката обикаляше насам-натам оглеждайки наоколо.Притесняваше я непрекъснатия надзор на Джеймс.Това,че беше казала нещо неозначаваче,че трябваше да го приемат в буквалния смисъл на думата.Седна на един камак и се загледа в двете момичета,които непонасяше.Чудеше се какво ги е накарало да станат зли?Защо предпчитаха да са такива?Въпроси без отговори.Надаи щеше а узнае тяхната психика.Въздъхна простичко и стоно.Отиде при Джеймс и се настани до него.
-Защо не си починеш?
-Защото те държа под око.
-Не е нужно.
-Ти така си мислиш.-беше краткия отговор.
Мимия пообиколи всичките като се уверяваше,че спят.Накрая се настани пред Омиджис и Елъди и ги наблюдаваше.Толкова много да не ги понасяше нямаше и накаде.Защо изобщо Артър ги мъкнеше с тях?С какво щяха да ни са полезни?Те повече пречеха отколкото да им помагат.Както и до е отново се изправи и погледна небето.Първата вечер без нападения от много дълго време насам.

Джеймс наблюдаваше много зорко така както и морещиците така и Мимия.Обикаляше назад напред назад напред така с часове.Картите му бяха свършили и нямаше с какво да губи6 времето затова тръгна да се опитва да прави магии с нетолкова голяма трудност да види до колко всъшност се е въстановил.3 от 5 от заклинанията му бяха успешни.4-то беше на по-малко от половина направено а 5-то се провали още преди съществената му част.По едно време една от морещиците заговори на ухо нещо на другата като се вглеждаха в Мимия която се беше унесла малко преди това.Едната погледна към Двеймс който се опитваше да запали един нож след това към другата и хукна към Мимия.През това време другата с бавни и много внимателни стъпки се отправи към Джеймс.Той успя да запали осттрието на ножа,благодарение на инстикта си той усети морещицата.Точно на две крачки спеше Рик.Джеймс хвърли нова и го заби на милиметри от Рик.Той веднага скокна и погледна двете морещици след което Джеймс който му направи някакъв знак.рик му кимна след което стана и каза:
-Я си стойте по местата веднага!Само още крачка и ще ви се случи подобното....
Веднага щом се поризнесе хвана Джеймс и го изповяда последва светкавица без гръм.Джеймс падна на колене и каза:
-Заповядай ми г6осподарю.
Мимия която беяе хваната от другата морещица каза:
-Рик какви ги вършиш!?
Рик погледна към морещиците и каза:
-Върнете се по местата си веднага или ще изповядам и аз.
И 3-те го гледаха изумено.

Настъпи момент мълчание. Никой не продумваше, но скоро Мимия го наруши:
-Рик, ти полудя ли? Изповяда магьосник от 1-вия орден! Изповяда Двеймс, твой приятел! Какво ти става?! - чародейката пишеще като побъркана.
Изповедникът се приближи до нея и я хвана за гърлото. Тя млъкна. Дишането й стана учестено, заедно с пулса й. Двете морещици стояха и гледаха. Радваха се, че единият Рал е съсипал магьосника, но у тях се усещаше уплаха.
-Някой друг иска ли да го последва? - попита той.
Никой не отговори. Направи няколко крачки следван от Джеймс и протегна ръцете си напред към двете жени в червено. Те бавно започнаха да отстъпват назад.
-Ако опитате нещо подобно, повярвайте ми, ще съжавялате! - погледна към магьосника и допълни:-Хайде Джеймс...
-Да, Господарю! - и двамата изчезнаха от погледа на момичетата.
-Хм, изглежа изповедникът се е побъркал! - каза Омиджис и се засмя.
-Може би, щом изповяда един от своите... - Елъди също продума.
Мимия отиде при Артър и го бутна.
-Какво има? - промълви той.
-Рик изповяда Джеймс.
-Сигурна ли си?
-Това видях... - изглеждаше разстроена.

-Добре се справи! - каза Рик и погледна приятеля си.
-Да, мисля че ги заблудихме!

Още щом Рик и Джеймс се показаха Артър веднага разбра, въпреки че Джеймс се стараеше да се държи като изповядан си личеше ако знаеш какво да търсиш. Господаря Рал реши, че е време малко да се позабавлява. Почти веднага лицето му прие страховито изражение достатъчно да изплаши и моорещиците. Още докато бяха далеко Артър протегна ръка и с магия ги предърпа. Изповедника и мага изненадани от магията паднаха по лице в краката му. След това Артър хвана Рик и го метна по едно дърво. Иповедника се удари в него и се строполяса на земета. Още преди Джеймс да реагира Артър запрати и него по едно дърво. В резултат, на което той припадна. Мимия го гледаше като ударена, Артър щеше да ги убие и двамата. Тя понече да се приближи но Артър прати по нея някаква магия, която не й позволяваше да мърда и направи земята под морещиците на много гъста кал за да немогат да избягат. В това време Рик започна да се свестява.
- Трябваше да се контролираш - каза словещо Артър като удари брат си с коляно в корема.- Трядваше да не се поддаваш - този път го хвана за гърлото и го вдигна във въздуха, беше ясно щеше да го убие.
- Артър спри!!- извика Кейлън и се опита да накара Артър да отпусне хватката си около врата на по-големния брат.
Артър беше готов да запрати и нея по-няколе дърво но видя малкото момиченце да го гледа с изплашено лице. "Как ли изглеждам в нейните очи" зачуди се той. Той пусна брат си и после слагайки му Рада'хан прошепна:
- За сега ти се размина. Поне докато стигнем в Ейдиндрил.
След това освободи Мимия, която отиде да провери как е Джеймс понеже бе ясно, че кърви. Щом се приближи до морещиците освободи и тях.
- Предлагам ви зделка - каза той - елате с нас. После ще ви възнаградя с каквото пожелате.
След това ги остави да си помислят и отиде до едно дърво на което се облегна и заспа.