Лутане из планините

Рик стана и каза:
-Аз ще се поразходя малко...-след това тръгна някъде из гората.
Мястото му беше горе-долу познато, затова нямаше как да се изгуби. Ходеше с не-много бързи крачки, като се оглеждаше постоянно. След малко усети, че нещо не е наред и се обърна вляво. Нещо го изблъска и той, започна да се търкаля, надолу по хълма. Падаше бързо и след малко стигна до ръба, и падна от около двеста-триста метра височина във езерото, долу.
Сянката, която го беше блъснала се обърна назад и тръгна към другите.
-Защо Рик се бави толкова?-попита Джеймс, който продължаваше да бърка картите си.
-Незнам, може би се е увлякъл в разходката...-промълви Мимия, която се огледа.
Артър се обърна рязко надясно към дърветата и се огледа.
-Незнам, има нещо нередно. Не би трябвало да отсъства толкова...-рече той без да се обръща към приятелит се.-Залегнете!
Към магьосникът и чародейката полетяха два кинжала, със отровен връх. За щастие Господарят Рал ги беше предупредил навреме и те успяха да залегнат. Ножовете се забиха в едно стеблото на едно дърво и цветът му веднага стана вишнево червен. Отровата беше силна.
-Време е за битка! - извика Артър и заедно с Джеймс и Мимия започнаха да се бият с нападателите. Имаше един стрелец и седем войника.
Чародейката замахна към единия и брадвата му го удари по главата с тъпата част. Той се струполи на земята. Джеймс хвърли няколко нарти и използва магия, за да ги взриви, заедно със стрелеца. Господарят Рал накара една гръмотевица да повали двама от нападателите.

-Човек няма и право на почивка?
Ядосано започна да ги замеря с магии.Използва всичката си мощ само да ги държи настрани,но както всичко останало и нейната магия свърши.Тя все още се обучаваше и за това не може да използва силите си правилно.Сега стоеше и се чудeшe какво да прави.Опита се още няколко пъти да използва магии но нямаше полза.
-Обса...
Тя пристъпи назад като противника и се доближаваше.накрая кaто нямаше накъде да избяга се загледа около себе си.Имаше само пръст,трупове и оръжия.Мимия бързо взе един тежък меч и започна да се отбранява.Нейните приятели също се биеха.Всички бяха заети,но къде се беше загинал Рик?Къде беше изчезнал?Вече без сили тя пусна меча на земята и отново се опита да направи магия.Магията трябваше да бъде лесна.Тя се съсредоточи и...
-Вцепени се!-беше изкрещяла.
Очите и бавно се отвориха и видя,че е подействала.изкрещя от щастие и се строполи на земята.Гледаше другите как се бият и от време на време им викаше за кураж.Отново се усети че Рик го няма и се изправи.Ядосвашe му се,че си е тръгнал така.Когато го намеришe много щеше да му крещи.Затова и тръгна из района да го търси.Няма да му се размине така лесно...

Джеймс заедно с Артър упорито се биеха с противниците си.Джеймс беше много ядосан защото мразеше някой да го вдига на бой когато се опитва да се усамоти и почине от тежктоо ежедневие.Бяха му останали само около 50 карти които трябваше да държи доста време.Затова ги сложи обратно в чантата си и извади две три забучени стрели от земята.След които ги забали и ги метна в три различни посоки.Едната запали едно дърво дугата прониза черепа на един от враговете му а другата за съжаления я блокираха.Артър през това време мелеше наред враговете си с голяма доза груба сила като от време на време добавяше по някой магически удар.По едно време Джеймс забеляза че и Мимия е изчезнала.ПОмисли дали не са я звелекли някъде навътре из гората,но за съжаления нямаше достатъчно вяреме да облисли каквяо да прави предопреди Арът и каза,че Мимия е няма след което избута враговете с коитро се биеше малко по-нбавътре в гората като се надяваше да срещене чародейката някъде.

Мимия вървеше възможно най-бързо,молейки се никой да не я следва.Оглеждаше навсякъде за Рик ,но не го виждаше.Започваше сериозно да се тревожи за него.Искаше и се да навлезе по-навътре в гората и да го потърси,но се страхуваше да се отдаличи от групата.Спря се да провери дали си е възвърнала силите и да си почине.Докато стоеше чу шум от лявата си страна и се обърна.Запъти се към този шум бавно и внимателно,едвам,едвам.Но докато идеше нещото беше изчезнало.Само на себе си момичето се нахока и тръгна напред.Изведнъж я побиха тръпки и студени вълни я обляха.Атмосверата около нея беше нажажена.Страхът изпълваше Мимия,а паниката обземаше изцяло разумът й.Пристъпи една крачка назад:
-Инкита Инфламаре.
Започна да замеря навсякъде с огън.А нещото сякаш се доближаваше към нея.Чародейката се завъртя кръгом и побягна на там откъдето е дошла.Тичаше с всички сили,нещото я следваше по петите й.Накрая чу шум на сражаващи се и тръгна по посока на битката.Накрая като видя Джеймс Се усмихнаоблекчено и започна да му помага.Заслуша се за онова,което я преследваше,но беше изчезнало както се беше и появило.





Инкита Инфламаре – от върха на магическата пръчка излиза кълбо огън

Към битката дойдоха още шестирима разбойници. Те бяха последните останали от противниците на групичката. Артър замахна с меча си и повали единия. Мимия подпали втори, а Джеймс събори едно дърво върху трети.
Тогава се чу лек шум. Единият от бандитите сеобърна към мястото на шума. Тогава към него със голяма скорост полетя кинжал, който се заби в гръдния му кош.
От храстите излезе Рик, от главата му течеше кръв, целият беше мокър, дрехите му бяха разпокъсани и в кал. Той се засили бързо към предпоследния мъж, скочи на него и заби единия си меч в гърба му. После се засили към последния от противнице, хвана го за гърлото и започна да го влачи към едно дърво. Притисна го там със всичка сила и го изповяда. До него удари гръмотевица без гръм.
-Заповядай ми изповеднико! - каза мъжът.
-Рик, знаеш ли колко се притеснихме за теб! - рече Мимия, като погледна зарадвана.
Артър също погледан брат си, като леко се учуди. Не го беше виждал такъв.
Рик се обърна към останалите и в очите му се четеше ярост, бяха червени, а той гледаше ядосано. ишаше тежко.
-Добре ли си? - попита Джеймс, като седна на земята.
Изповеднъкът кимна в отговор "Да" и погледна изповядания. Хвана го за косата и го изрита напред.
-Ти ме блъсна, нали?! Ти беше! После ти ме бутна от скалата, налИИ!? - след тези думи отново го изблъска .
-Ри...-понече да каже чародейката, но беше прекъсната от Господарят Рал.
-Ако го прекъснеш ще стане по-лошо...
Рик продължи да удря и да рита мъжа.
-Защо го направи? Кажи! - и приклекна над него е започна да го бие с юмруци и да го рита в лицето. После хвана главата му и започна да я блъска в едно дърво.
След това започна да бие с юмруци по корема му. Изповядания започна да плюе кръв, имаше рана на главата, по лицето и на още места.
-Рик достатъчно, като продължаваш времето няма да се върне назад! - извика Артър, като леко се приближи до брат си.
Изповедникът изрита вече мъртвия мъж и тръгна към брат си. Направи няколко крачки, вдигна ръцете си във въздуха, готов да удари, и спря. Леко се отпусна и падна на земята.
Останалите също се приближиха до него и започнаха да го лекуват.

- Трябва да се контролираш повече - каза Артър на Рик - все пак си изповедник незабравяй, че ако се отдадеш на емоции може да загубиш контрол и ще трябва аз да те убия.
Рик само кимна за съгласи. След като го бяха излекували всички решиха, че ще е най-добре да продължат с почивката си. След като се наспаха всички станха оседлаха конете и тръгнаха. Пътуваха в мълчание докато Артър, който се бе завърнал към веселата си страна разчупи тишината:
- Наблизо има град хайде да се отбием.
- По-добре да продължаваме- отвърна Рик.
- Аз съм на същото мнение като Артър - заяви момичето - хайде да отседнем в някой хан за разнообразие. Пук и много искам да си почина като хората.
- Добре - отвърна изповедника като видя, че и Джейм се съгласи дали да отседнат в градчето.
Бе малко градче с един единствен хан, който изглеждаше сравнително преазен. Щом влязаха веднага Артър отиде до собственика и плати за 4 стай, за вечеря, за пиене и всичко което се сети, че маже да им потрябва.
- Добре всички по стайте след половин час ви чакам долу за вечеря - заяви Артър и си отиде в стаята

Джеймс се качи на бързо остави си раницата и всичките си неща след което слезна долу и си поръча една халба бира.След което се озърташе бая но намери на бара 2 тестета с карти и ги купи.Видя една свободна маса на която имаше 3 стола,взе от една друга още един след което седна и зачака другите.След време му донесоха бирата.Прибра в джоба си двете тестета и отпи малко от бирата.Извади от задния джоб едноп от старите си тестета и започна да си реди пасианс.По едно време край него мина един човек с качулка който умишлено го блъсна.Джеймс се направи че не забеляза това,но след като непознатия му взе една от картите Джеймс го погледна малко накриво и рече:
-Ако ще играем сядай на масата имам малко време.
Човекътр свали качулката и каза:
-Чакам си реванпа от много дълго време.Помниш ли ме?
Джеймс не направи дори усилие да си спомни кой е този човек,а само каза.
-Щом съм те бил не съм длъжен да те помня.
Човека се ядоса и посегна към Джеймс който каза:
-Играем 2 от 3 щом си толкова надъхан ако ме победиш ще ти дам двойно от това което ще заложим плюс удоволствието да ме удариш щом толова искаш.
Непознатият се усмихна след което се усмихна злобно и рацепи тестето.Джеймс раздаде картите и изчака реакцията на противника си.Макар и да се опитваше да скрие вълнението от това че има силни карти непознатият не успя да прикрие добре реакцията сии Джейсм веднага го усети след което каза:
-Да направим така ако сега те победя ти ще заложиш двойно на залога си от тази игра във следваща.
Човекът леко се обърка но след като пак погледна какво имаше в ръцете си се съгласи и след кеото сложи около 200 златни монети на масата.Джеймс само се усмихна леко след което извади от джоба си 400 златни монети и ги сложи всичките на масата.Непознатият си помисли че блафира и извади още 200 които сложи на масата.Джеймс съвсем спокойно реагира на плаанетоп му след което сложи на масата още 400 монети.Качулатият му стар приятел се стресна и се отказа от наддаването.Първата игра спечели Джеймс.Играчът се понацупи след което както си беше обещал заложи двойно на масата тоест 800 златни монети и ги хвърли демостративно на масата още преди раздаването.Слдващата игра той раздаде карите,но по реакцията която Джеймс улови от него се разбра че този път карите бяха в полза на Джеймс.Той сложи всичките си 1200 монети които имаше и каза:
-Не рискувай ако не искаш да загубиш всичките си пари.
Човекът се ядоса страшно много и прие това като обида и извади всичките си монети че да можещше да плати на залога.След което трябваш да покажат карите си.Непознатият имаше само еидн чифт валета а Джеймс 4 аса и и един поп.Противникът му избесня и като стана излезе от заведението и още не беше затоврил вратата и се изкрещя толкова силно че всички които бяха вътре затаиха дъх.Джеймс прибра всичките вече негови 2400 монети събра карите приобра ги в джоба си и точно тогава висдя от стълбите да се задава Артър.

За разлика от момчетата Мимия беше излязла навэн и се мотаеше из улиците.Калдърените илички на малкия град бяха празни.Малко хора се разхождаха,а малцината които го правеха бяха въоръжени.Децата си играеха,но с тревожни изражения.По всичко си личеше че нещо се е случвало в града.Празните къщи и напрегнатата обстановка покозваше,че е имало голямо нещастие.Чародейката продължи да върви по пътя разглеждайки магазините.Намеи една сергия за дрехи и си накупи необходимите си неща.Отново тръна по улиците.Малките каменисти къщи и харесаха.Навяваха й хубави спомени.Продължи да върви и наново се върна в хотела.Качи се в стаята си и се оправи.Облече новите си дрехи и излезе.Вървеше бавно по коридора оглеждайки всичко около себе си.Дървеният под скъцаше и беше износен,а дебелите стени непозволяваха да проникне никакъв шум в стаите или в коридора.Всичко беше толкова различно.Тук се простираше тишина и спокойствие.Топлият въздух идваше от първия етаж,където имаше запалена камина.Единственото нещо,което не и харесваше беше аурата на хората.В малкото градче имише много тъжни хора,които разваляха и нейното спокойствие.Опита се да не мисли затова и започна да слиза по стълбите отивайки при момчетата.Усмихна им се и се настани удобно.
-Момчета като вечеряме и поспим,какво ще праим?Ще продължим да пътуваме или ще поостанем?Всъщност вмомента ми се ще да похапнем.Толкова съм гладна,че мога да изям цял вол.Ако имат разбира се.
Тя отново заоглежда мястото и се облегна на стената,която се намираше зо нея.Отпусна се и се заигра с едно коте,което се настани в скута и.
-Момчета,ако огладнеем повечко,а няма нищо за ядене можем да изядем нея.
Предложи им,а те се засмяха на шегата и.

Рик беше прекарал времето както обикновена - в размисли. През цялото време беше мислил колко невнимателен беше, щом се бе оставил на един обикновен крадец и измамник да го блъсне. Мисляше защо не се беше покатерил по-рано, за да помогне на останалите. Тогава връхлетя мисълта за битката, ако така можеше да се нарече, с мъжа, когото беше изповядал. В този момент се беше насъбрала такава ярост, че беше убил веззащитен човек. Беше се държал, като останалите мъже изповедници. Ами ако останалите бяха прави, ако изповедникът беше като останалите, можеше да стане много лошо. Все пак имаше и възможност да се наложи да го убият. Ами ако посегнеше на приятелите си.
Тези мисли не се откъсваха от главата му.
-Рик, хайде да слизаме долу! - се чу от вратата. Това беше Артър.
-Идвам! - извика изповедника, като бързо стигна до вратата и излезе.
Двамата слязоха долу по дървените стълби и забелязоха Джеймс
-Момчета като вечеряме и поспим,какво ще праим?Ще продължим да пътуваме или ще поостанем?Всъщност вмомента ми се ще да похапнем.Толкова съм гладна,че мога да изям цял вол.Ако имат разбира се. - каза Мимия, но по-големият Рал не чу и дума от това, което тя бе казала.
-Да, трябва да ни малко почивка! - допълни Джеймс.-Пък и всички сме гладни.
-И двата сте прави. Ще останем днес, а утре към 10 часа ще продължим. - рече Господарят Рал и леко се усмихна.
Поръчаха си храна и след около десет минути масата им беше пълна.
Рик беше доста гладен, пък и му трябваха сили да се осъзнае. Веднага започна да яде, заедно с останалите от групичката.
-Изповеднико, може ли да поговоря с вас! - каза някакъв мъж, на около тридесет и пет години, с тъмна коса и зелени очи.
-Да, разбира се! - рече Рик и стана, като се приближи до мъжа.
-Трябва да ми помогнете. Стражите обвиняват сина ми в кражба и измама, а трябва да разберем истината. Той е ето там. - изповедникът кимна след тези думи и отидоха при момчето. Баща му набързо разказа случката.
-Кажи ми, откраднал ли си двата коня и житото!
-Не, не съм... - отвърна момчето, което изглежда се страхуваше
По-големият от братята Рал се замисли и каза:
-Какзва истината. Кажете на стражата, че думите му са потвърдени от изповедник...
Тогава през вратата връхлетя един змей. Повечето от хората се разкрещяха и започнаха да бягат.
-СПРЕТЕ! Ако не се движите и не викате, змеят няма да ви нарани! - каза Артър и насочи ръката си към чудовището.
Част от хората продължиха да викат. Джеймс и Господарят Рал използваха огън и умъртвиха създанието, а Мимия го изкара с магия от сградата.
Тогава около двайсетина въоръжение мъже се нахвърлиха вътре и започнаха да избиват наред.
Джеймс започна да ги обстрелва с магии както и Мимия. Артър заедно с Рик и още няколко човека започнаха да се бият с разбойниците. По-малкият от братята Рал не ги жалеше.
Рик изповяда трима в бой, които започнаха да се бият на тяхна страна, уби няколко и после изповяда още двама мъже. Дойдоха още около десетина мъже.

На Артър почваше да му писва. Откакто бе тръгнал след тези морещици нямаше и ден почивка. След като се огледа внимателно освободи магия атакуваща само неговите цели и никой друг. Огромен брой светкавици се спуснаха от небето и покисиха всички врагове. След това Артър застана пред обгорените тела и започна да се прозява все едно това бе поредното скучно занимание за деня. Обърна се и се приближи до собственика на хана и го попита:
- Кои са тези?
- Амиии- започна човечеца - те сааааа.Оттт к...-и завърши думата толкова тихо все едно се стахуваше да не го чуят.
- ОТТТТТТТ?- започна Артър пак - виж сега май нещо не си схванал. Аз съм Господаря Рал. Владея всичко от Д'Хара до Западната земя и включително Старя свят, това тан е брат ми, който случайно е изповедник и АКО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА МЕ ИЗНЕРВЯТЕ. ИМАТЕ ДУМАТА МИ ЧЕ ТОВА КОЕТО СТЕ ИЗПИТАЛИ ДОСЕГА ЩЕ ВИ СЕ СТОРИ РАЙ - звучеше все едно бе готов да ги избие всичките при това бавно.
Докато всички от селото се чудеха какво да правят спътниците му за пръв път го виждаха такъв. Изражението му бе каменно а в очите липсваше следа от каквито и да е емоции. Докато Артър започна да прави нещо подозрително по котията Рик се приближи до него:
- Артър какво правиш?
- Нищо особенно ще отворя скапаната кутия и ще разберерм какво става - каза Господаря Рал и се засмя със зловещ смях, който накара всеки чул го да потрепери.
- Мисля че е по-добре да го спрем - най-накрая проговори Джеймс.
- Съгласна - добави Мимия а Рик само кимна.
В момента, в които всеки бе готов да направи своето действие Артър само издигна един щит от Субстрактивна магия защитавайки се от вички страни. Магиите на Мимия и Джемс нямаха ефект а Рик дори неможеше да се приближи. Докато всички се опитваха да накарат Артър да се вразуми и да не отваря потенциално най-разрушителната магия на съществувала някога, той просто счупи кутията на две..!!!???
- Какво!!!!-възкликна Рик - значи все пак е фълшива.
- Изглежда - допълниха Мимия и Джеймс в един глас.
- А сегаа - започна Артър отново прозявайки се - някой моля да ми каже какво става наоколу и да ми донесе нещо за ядене без месо ако обичате.
Докато всички се лутаха ханджията се приближи и каза тихо:
- Кулата е в планинските гори насевер.
- Добре решено е - извика самодоволно Артър - утре тръгваме към кулата на морещиците в горите насевер от тук.
После се върна в хана седна си намасата и започна да яде.

Джеймс се прозя отиде до масата взе бирата поръча си храна и една бутилка вино и каза:
-Аз ще се кача горе и смятам да поспя малко.Ако има нещо спешно ме викнете.
Качи се горе прибра се в стаята си изяде си всичко изпи две чаши вино,след което извади кристално червения си камък от джоба след което единия от свитъцитте и разбра че може да ги комбинира с всичките си огнени магии.След което видя че може да призове създадение бълващо огън и всяващо страх на врага чрез помоща на другие два свитъка.Селд тази полезна информация която можеше да му помогне както и на него самия така можеше да я комбинира с оръжията на приятелите си ги прибра и легна.Втренчи се нагоре и се замисли колко ли още битки ще има.Извади пак камъка и се загледа в него и видя че в него имаше малко пламъче което с времето нарастна и стана в голям пламък във ръката му.Сътресна се и си помисли че ръката му гори и посегна да го хвърсли а то се разпръсна и заобиколи ръката му.Сякаш имаше огнена ръка,но не осещаше болка от изгаране.След известни време сви ръката затвори очи и след това в ръката му пак си се озова кристално червения камък.След като разбра изцяло силата на камъка и се зарадва че ще е много полезна за нататък се обръна на другата страна на леглото сложи камъка на ношното шакфче отсреща и мигновено заспа.

-Където и да идем все едно и също!Трябва до се бием!-мърмореше Мимия.-Момчета излизам.
Та ги остави и излезе от сградата.Отново започна до се разкарва из градчето.Когато си намери едно място за почивка се поспря и погледна към небето.Беше осеяно със звезди както винаги и озаряваше наоколо всичко.Чародейката отново се изправи и тъгна да излиза извън града.Имаше малко работа която небиваше повече да чака.Намериси място и започна.около себе си направи магия.която отклоняваше всеки минаващ покрай нея и още една магия за по-сигурно.Омагьоса земята да изплете жив плет около нея.Сега вече беше готова.Извади си малката книжка с магии и зачете от нея.Имаше още толкова много за учене...
-Експекто патронум!
Изкрещя тя,но се появи само дим.Изруга опражнението и наново започна.Направиго още няколко пъти,но ефекта беше същия,а силите и на превършване.На единастия път вече езтощена и на превършване на магическите и сили от умора,тя се засредоточи.Мислеше си за най-хубавото нещо което някога и се е случвало и отново произнесе заклинанието:
-Експекто патронум...
Поогледа се и видя че пред нея стои един плъх.Животното изцвъка няколко пъти и се завъртя.Погледна собственика си и отново изцвили.Накрая се пръсна във въздоха оставяйки Мимия сама.От своя страна чародейката беше изпаднала в депресия.
-Плъх...Тренирах толкова време за едно нищожество...Мишка!
Отчаяното момиче махна магиите около себе си и тръгна към градчето.Настроението и беше ужасно,а тя отчаяна.Чувстваше се унижена.Все още неможеше да повярва,че това е нейния покровител.Когато влезе в стаята си и се настани в леглото веднага заспа.




Експекто патронум – магия срещу диментори, призоваване на патрон, покровител; от лат. – очаквам покровителя

Рик се качи в стаята си и седна на леглото. Седна и се замисли.
-Какво да правя?
След минута излезе от стаята и слезе отново по стълбите. Излезе навън и се огледа. Нямаше познати лица. Реши да не поразходи, затова тръгна из града. Можеше да си намери нещо интересно.
-Продаваме всичко, от което се нуждаете! - рече някой
Рик се приближи до него и огледа, но нищо не си хареса. Продължи да се разфожда, като нямаше цел. Беше се замислил върху последните случки...какво ли щеше да стане?
След половин час си бе купил няколко меча и други неща. Седна на една скамейка и се замисли.
-Здравей- каза някой познат глас.
Обърна се, но не видя никого. Стана и отново се запъти към гостоприемницата, все пак вече беше тъмно. Качи се по стълбите и влезе в стаята си. Легна на леглото и затвори очи. Нуждаеше се от сън...

Артър стана рано и събуди другите.
- Хайде ставайте всички време за закиска - извика пред вратата на всеки един от групата.
След като се събраха, хапнаха на бързо, станаха и оправиха конете си тръгнаха към кулата. В гората нямаше нищо нередно. Животни, дървета, поточета. Като цяло съвсем нормално място,
- Найстита ли има кула - попита Мимия.
- Няма лошо да проверим - обади се Джеймс.
- А междо другоро знаете ли за какво са използвали морещици - попита съвсем невинно Артър.
- Ами чувала съм, че са използвани да изтезават затворници - каза разсеяно момичето,
- Ами и да и не. Използвани са да залавят магьосници, след това да изкарват информация от тях и чак след месеци мъчения или ще те убият, или ще те направят свой роб. Ами като цяло това е - каза със спокойствие Рик.
- Ами тогава по-добре да не хващат - заяви момичето.
След нялколко часа езда стигнаха до една странна поляна със огромна кула в средата.
Спряха преди да излязат, за да неги видят ако има стражи. Огледаха областа, но не се виждаше никой.
- Странно - каза разочаравано Артър.
Тъкмо въздъхна когато една срела едва не се заби в рамото му. Артър отскочи и погледна към посоката от която идваше стрелата. На входа на кулата стоеше жена в червени дрехи а на китката и се поклащаше кожена пръчка.
- Морещица, просто няма какво друго да е.
Тъкмо се канеше да излезе и да я нападне, когато тя проговори.
- Господарката ми ви очаква....... .

Артър тръгна да я напада като си мислеше че това е някакъв капан,но брат му го хвана за ръката и го дръпна:
-Нека да я последваме да видим какво ще стане.
Артър го загледа и рече:
-Може би си прав но все пак внимавайте всички.
Всички тръгнаха след нея.Джеймс гледаше замислено напред и си мислеше дали да изпозва камъка и свитъците ако има нужда или няма да е добра идея тъй като противниците им са морещици.Дълго пътуваха по едно време Мимия подпупна леко:
-Имам чуството че обикаламя от толквоа време и че тя само ни разиграва сигурни ли сте дали трябва да продължим да я следваме?
Артър се обърна и леко злобно каза:
-КАзахте ми да я следвам така,че сега да не е момента да се разколебаваме.
Джеймс само леко промълви:
-Нека да я следваме все някога ще спре няма никаква логика да ни разкарва напразно.
Рик се съгласи с Джеймс.След известно време от дърветата се показа една висока кула и две три по малки зад нея.Морещицата се обръна и каза:
-Стигнахме съветвам ви да се поуспокоите малко,защото гневът няма да ви е добър съветник във кулата,а и няма да е особено мъдро от ваща страна да го направите.
След което слезнаха от конете и друго морещица чакаше на входа,тя пое конете и ги заедно с тях тръгна нанякъде.Джеймс,Рик,Мимия и Артър влезнаха заедно със морещицата която ги водеше.вяървяха по една тъжертсветна пътека с червен килим,пред тях седнала на трон ги чакапше главно командващата морещица.
-Поклонете се на нашата господарка що за маниери имате!
Каза друга морещица зад която имаше още 3 и около 20-на неопределена раса войници.Джеймс посегна към джоба с тестетата си и зачака реакцията на другите.Рик погледна към брат си и Мимия и после изчакаха да чуят какво ще има кажат без да взимат пребързани решения.

-Изповедниците не се кланят на морещици, нито пък Господарят Рал! - рече Рик без да се замисля. Беше свикнал повечето хора да се страхуват от него, заради силата му...защо тези морещици трябваше да са по-различни.( )
Една от морещиците се приближи леко, но главната отмести с ръка, в знак да се отдръпне.
-Какво искате от нас? - попита Артър, като вече бе започнал да се дразни.
-Както вече разбархме, вие се месите в нашата работа, а и сте убили няколко от сестрите ми! Затова ще бъдете наказани. - тя го бе казала толкова спокойно, сякаш не дава заповеди.
-Слушай сега, как си започнала да обучаваш морещици, откъде взимаш магията и ми разкажи всичко най-подроно. - рече Артър, като бе пристъпил с една крачка напред.
-Хмм, мислиш си че ти командваш. Ще отговора на част от въпросите ти. Магията я имам, донякъде по наследство...Искам да променя света към добро.
-Кое е доброто на това, да обучаваш морещици! - възкликна Мимия, която също едва се сдържаше.
-Я мълчи, рече една от морещиците, извади агиела си и се приближи до чародейката.
Беше на около метър и половина от нея, когато Рик я хвана за гърлото и отприщи силата си. Удари гръмотевица, но без гръм и жевана бе изповядана.
-Заповядай ми изповеднико! - рече тя и се обърна срещу сестрите си.
-Достатъчно!!! - извика главната морещица и се изправи на крака. - Ако си търсите проблеми, лесно ще ги получите. За ваше добро, ще е да не прибързвате. Имам предложение за вас. Можете да се присъедините към нас и да улесним нашата задача. А за целта, трябва ни магия, която се среща много рядко.
Джеймс беше готов да започне с нападението, но трябваше някакъв сигнал от някой от братята.

За разлика от Джеймс,Мимия скокна и се развика.
-Как смееш да ни говориш така!Нямаш си и наидея какво преживяхме досега!Мислиш си,че си по висшестояща от нас,но си много по долу...-крещеше й момичето,а морещата я слушаше без да издава и капка емоция.Това продължаваше да весява момичето.-Ако магията ми действаше щях да съм те подпалила!
Неможеше повече да ги понася.Яроста и стигна до там че отиде при морещата погледна я в очите и и зашливи една силна плисница,която отекна в цялата зала.Морещата залитна назад.Тя се подпря на една маса и се вгледа в Мимия.Яроста в очите и пламна.Дишането и се учести,а Мимия пристъпи назад.Преглътна шумно и престъпи назад.Артър се беше ядосал на тази постъпка,но стореното сторено.Рик погледна изненадано,а Джеимс се намръщи.
-В своя защита ще кажа,че мразя да ми заповядват и заплашват.-възкликна.
-По добре млъкни.-казаха и момчетата.
Пристъпи назад няколко крачки и застина на място.Това беше една огромно грешка от нейна страна.

- Да караме по същество- каза Артър.
- Добре искам кутията която е във вас- заяви морещицата -, но ще е по добре ако се присъедините към нас и ни позволите да използваме оригиналната магия на Орден.
- Няма да се присъединим за нищо на света - извика Рик.
- Да да а относно за копието кутията я няма - заяви Артър.
- Как тъка казахами, че вчера е била във вас.
- Ами то така беше, но кутията се счупи - заяви Мимия.
- МОЛЯ!!!!??????
- Просто - каза по-младия брат с тих глас - вложих огромно количество енергия в кутията за да разбера дали е изтинска. Еми не е.
След това момчето се разсмя възможно най-силно.
- ХВАНЕТЕ ГИ!! ИСКАМ ГИ С ЯКИ НА ВРАТОВЕТЕ, ОБУЧЕНИ И МОЛЕЩИ ЗА ЗАПОВЕДИ - извика главната морещица.
Всички се втурнаха към групата. Докато останалите трима се биеха Артър събра целия си гняв и запрати към огромната дебела врата на залата огнена сфера от течен огън, която направо взриви вратата. След това се обърна със заплашителен поглед към морещицата стояща на трона и каза:
- А се е време да..- докато всички го гледаха и немърадаха Артър се проближи до останалите трима и ги хвана за раниците, направи магия за безтегловност и извика - ДА ..... БЯГАМЕ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
След това дръпна останалите трима които бяха леки като перца и се затича възможно най-бързо към коридора оставяйки безмълвните морещици в залата. Няколко мига бяха нужни за да осъзнаят какво е ставало след като се осъзна Господарката извика:
- След тях!!!!!!!!!!

Артър продължи да тегли останалите, но скоро го пресрещна морещица, която прекъсна контакта с агиела си и магията спря да действа.
-Ами сега? - попита Мимия, като продължи да бяга с другите.
Дойдоха още морещици и нямаше път за бягство.
-Остава ни само да се бием! - рече Джеймс и извади картите си.
Тогава Рик си спомни, че бе изповядал една морещица, и тя сега бе на тяхна страна...но не за дълго. Скоро щеше да умре, така че трябваше да побързат.
Сестрите по агиел се приближиха още повече и битката започна. Артър азвъди оръжията си и започна да се бие, като използваше по някоя магия, но не насоена пряко към морещиците.
Чародейката правеше каквото можеше, но също не използваше заклинанията си пряко. Изповедникът изповяда няколко морещици, но една от тях падна мъртва, затова той взе агиела й. Магьосникът мяташе картите си насам-натам и следваше примера на останалите със способности, подобни на неговите.
Ала се появиха още морещици, и то с лъкове. Това беше доста голям проблем, защото не можеха да насочват стрелите към нападателите...
Битката беше в разгара си. Всички държаха поне по един агиел, спечелен в битката. Рик бе изповядал около единадесет морещици, но няколко бяха мъртви, заради изповедническото докосване. Картите на Джеймс много скоро щяха да свършат. Тогава на Мимия и дойде страхотна идея.
-Прикривайте ме! - извика тя и събра колкото можеше повече стрели от терена. След това събра агиели на мъртви морещици и ги завърза. Даде на всеки по няколко и допълни.
-Това ще е доста ефективно! - рече Артър, като започна да хвърля стрелите по нападателите.
Останалите го последваха. Те не само ги нараняваха, но и им причиняваха ужасна болка. Така щяха да се справят по-бързо със сестрите по агиел.

Така продължавах доста време да измъчват морещиците.По едно време на Джеймс му хрума една страхотна идея,беше забелязъл че имаха около 6 дървета които заобикаляха морещиците които бяха с лъкове.Той извади кристално червениоя си камък и чрез огъня който се появи в ръцете му запали стрелите си които имаше и подпали всички околони дървета.Няколко от морещицие успяхъа да изябгат но други не успяха да се измъкнат от пожара и бяха покосени в това число бяха повече от тези които се имзъкнаха.С огъня запали тревата срешу морещиците,а скоро повечето от полето беше станало на изгорено огнище.През това време Артър разклащаше земята с магически удари които бяха толкова мошщни че разцепваха на места земята.На моменти процепите бяха толквоа големи че морещици адаха вътре.Рик продължавша да изповядва и да запраща в огнищата и процепите своите подчинени като ги направляваше да хващат по още една не изповядана да умира с тях.Мимия правеше заклинание след заклинание което подсилваше атаките или магиите като добавяше по още една но без да засягат дирекнтно морещиците.

Продължаваха военните действия като съотборниците не се предаваха.Лагерите на добрите вземаха надмощие над злите.Магиите продължаваха своята ефективност,а морещите отстъпваха назад.От време на време отборът си служеше и с груба сила.Накрая когато си преправиха път групичката се отдалечи от морещите и се покри зад едни скали наблизо.Подпряха се и си починаха малко.Сега беше време за втори рунд.

Артър видя, че морещиците се прегрупират и каза:
- Тръгваме веднага. Все още можем да избягаме не сме изгодно положение да се бием, имаме прекалено много магьосници в групата. Имах видение преди малко, което ми каза да вървим натам - и посочи някъде на север.
- Добре щом така казваш - каза по-големия брат - нормално е при теб да има видения. Да тръгваме преди да са решили да ни нападнат.
Групата веднага тръгна на където им бе показал Артър. Докато бягаха ги настигна група от ездачи. За късмет нямаше морещици из тях зато Артър ги свали с една светкавица всичките.
- Чудесно коне - извика Мимия и яхна единия.
- Така вече можем да избягаме - каза тиха Джеймс.
- Стига прикаски мърдайте - извика Рик и подязди коняси.
Групата се движеше доста шумно, но нямаше какво да се прави зад тях имаше възможност да има огромна група преследвачи. След около дълга езда стигнаха до една река.
- Ще спрем да починем за малко - каза Артър и слезе от коня си - ще използвам магия и ще проверя дали ни преследват.
След това седна на земята и се концентрира. Другите от групата също го последваха и седнаха да си починат като оставиха конете да пият вода и да се нахранят с тревата покрай тях. След около половин час изведнъж Артър скочи на крака и извика:
- Тук са.
След няколко секунди чуха конски тропот. Конниците изглеждаха като малка армия. Рик неможеше да повярва, че това се е случило в Средната земя без той да разбере изглежда морещиците имаха много връзки. Щом първия конник се появи Артър моментално запрати към него огън и го изпепели заедно с коня му. Другите магове от групата направиха същото. Рик изповяда двама но те бързо поднаха в боя. След жестоката битка продължива изключително дълго време всички бяха капнали, но успяха да се излекуват с магия и да продължат пътя си.
Продължава на: Среднищно "Забавление"

ПС: Рик ти продължаваш пиши там