Лутане из планините

продължение от Дворецът на изповедниците
Бяха изминали няколко дни откакто бяха стигнали Ранг'Шада ,но от морещици нямаше и следа. Артър започваше да се изнервя.
- КАТО ЧЕ ЛИ СА СЕ ПРОДЪНИЛИ В ДЪН ЗЕМЯ - извика Артър на третия ден от пътешествието из Ранг'Шада.
- Спокойно ще ги намерим - направи опит да го успокой брат му - рано или кусно, ще се покажат.
Както се беше ядосал и готов да си го изкара на някого Господаря рал изведнъж се успокой и се огледа.
- Какво има - попита Мимия.
- Врагове? - зачуди се Джеймс.
- Или пук морещиците са на близо?- Попита Рик.
Артър ги изгледа със сериозно изражение и инзведнъж каза:
- Не. Просто съм гладен, а ми се стори, че чух поток наблизо може да си хванем закуска.
Другите го гледаха все едно току що самият Пазител се бе показал пред тях.
- Какво ви има - зачуди се Артър на израженията им.
- Ти си направо безнадежден - отвърна му по малкия брат и се запъти в посока на поточето.

-Това ще е върхът!Ще ядем и ще се наспим!Дори може да отседнем за известно време.Този път ме изтощи.-Мимия застана на палци и се протегна нагоре сякаш се опитваше да хване небето.затича се след момчетата с мрънкане под носа.-Един дребен въпрос-заговори деликатно-как аз и колегата ще ви помогнем като магиите се обръщат срещу нас?И как да ги намерим тези същества?
Момичето седна на поляната и се загледа в бистрата вода.Беше съсредоточена в думите си.Мислеше си че ако може да гледа гибелта на човечеството,би искала да стои най-отпред.Но от друга страна и се струваше забавно да помогне на другите.

Скоро стигнаха до поточето. То беше малко, но се мяркаха животни. Чуваха се звуците на птиците. Беше приятно. И вес пак трябваше да си хванат вечерята. Приключенците забелязаха една сърна. Щеше да е добър улов.
-Трябва да я хванем на всяка цена! Ако не успеем трябва да търсичм нещо друго за ядене!-каза Рик и погледна останали.
-Тогава да се надяваме да я хванем по-бързо!-рече Джеймс мързеливо.
Изповедникът извади два малки кинжала.
-Да нападаме!-каза тихо Артър.
Рик хвърли кинжалите по сърната. Единият не я уцели, но другият се заби в крака на животното. То направи опит да побегне, ала беше много бавно. Мимия направи някаква магия и сърната заспа. Артър заби меча си в нея, за да я омъртви. Сега оставаше да я пекат на огън.
-Вие с Джеймс отидете за дърва, а ние ще се оправим тук!-каза Господарят Рал и на брат си и след това се обърна към мъртвото животно.
Изповедникът и Магьосникът тръгнаха да събират дърва. Беше очевидно, че това не се харесваше на Джеймс.
-Хайде да свършваме по-бързо, защото съм гладен!-каза Рик и започна да събриа по-бързо. След няколко минути сметнаха, че тези ще са достатъчни и се върнаха при другите.
Мимия и Джеймс използваха магьоснически огън, за да запалят дълвата.

След по-малко от половин час месото стана годно за ядене.Всеки взе колкото му се ядеше и започнаха да ядат.Джеймс хапна съвсем малко колкото да засити глада си след което легна на тревата и се загледа в небето.Вече беше тъмно и се виждаха много звезди.Другите още се хранеха.Той ги гледаше почти с изумление и се чудеше как не преяждаха,но това не бе нещо новов за него тъй акто той почти ен ядеше.Рик се загледа към него и каза:
-Какво има Джеймс не си ли гладен.
Джеймс го загледа замислено и някак си сериозно за около минута след което се умисхна и каза:
-А не,не,че не съм просто ям доста по-малко от обикновенно.Но вие яжте не се притеснявайте за мен.
След което се прозя и отново се загледа към небето.

На Артър му бе все едно затова след като се наяде си избра едно хубаво място до едно дърво легна загърна се в наметалото си и заспа веднга. Брат му го гледаше от далеч:
- Как ли може да заспива толкова бързо?- се чудеше Мимия.
- Незнам, но винаги е бил така още от малък- отвърна Рик, който се настани до огъня.
След като всички се наядоха, можеха да си поспът, но някой трябваше да остане на пост. Докато се чудиха как да изберат кой Рик извика брат си:
- Какво правиш - попитаго момичето - нали спи.
- Не се притеснявай и без друго в момента се прави че спи - отвърна Рик.
- Не мога да излъжа собствения си брат явно - обади се Артър - и без това сега съм буден.
След това стана и отчупи един голям клон. Извади един нож и започна да си дялка нещо. След известно време другите заспаха, а той подсили огъня, защото чу вълци наблизо.

Когато момичето поспa няколко часа се събуди.Имаше уморен вид,който я караше дасе държи сърдито,но така си беше винаги.Отиде до потока и си изми очите,а след това се загледа в небето.Още беше нощ.Звездите блещукат в небето,а пред носа и летеше комар.Тя замаха раздразнено,a накрая изръмжа.Изправи се бавно с леко залите и отиде до Артър.Погледна го любопитно и наклони после глава:
-Свободно ли е мястото?-попита сочейки тревата.
-Да.
Мимия седна до него и погледна огъня.
-Защо не си починеш?Аз ще пазя.-Предложи му тя.-Може би вече наистина си уморен.







Послепис:Ваканцията свърши ама вече всички сме тук

Рик спеше спокойно, но понякога се въртеше наляво-надясно. Изведнъж се чу виене на вълци. Той се събуди и видя, че Артър и Мимия са будни. Отиде при тях и каза:
-Очевидно има вълци...-като леко беше раздразнен. Те бяха нарушили съня му.
-Да, така!-рече Артър, но не измести поглед от тях.-И все пак няма да ни нападнат. Страхуват се от огъня!
Мимия само кимна и каза:
-Да будим ли Джеймс?
-Не, да го оставим да спи.-промълви Изповедника и извади меча си. Започна да го оглежда.
Тогава Мимия стана и изстреля малко магьоснически огън към единия вълк и го подпали. Той изплаши другите и те побягнаха.
Рик извади от раницата си малко вода и пийна...
Изведнъж се чу вик на жена.
-Какво беше това? Да проверим!-извика Господарят Рал.
-Незнам какво беше, но и аз съм на мнение да отидем да проверим.
Мимия отиде до Джеймс и го събуди.
-Ммм...Какво има...защо ме будиш?
-Чухме вик на жена! Ставай и да тръгваме!
Джеймс стана и се оправи набързо. Всички се качиха на конете и тръгнаха към мястото на виковете. Препускаха бързо, за да стигнат навреме. Докато конете тичаха из гората на планините, се чуха още няколко вика, по-силни от предните.
-Наближаваме...-каза Джеймс леко намръщено.
След няколко минути стигнаха до няколко малки къщурки в гората. Пред тях имаше една морещица, която измъчваше една жена с Агиел.

-Какво прави!Да не е луда че я души!?-ядоса се момичето.
Мимия се запъти към борбата като подтичва и се готвеше да използва магия
-Инкита Инфламаре!
изкрещя,но ефекта беше противоположен.Кълбата огън замеряха,Мимия а не борещите се.Наметалото леко и се подпали и тя го съблече.Поспря се за момент за да загаси огъня и отново се обърна.
-Тази ми подпали наметалото!Сигурно е мореща.Да знаеш заради теб сега трябва да ходя само по магазините.Знаеш ли колко трудно намерих тази?
Ядосана тя хукна към борещи те се за да ги спре,но не се получаваше.Гневът за дрехата и я разконцентрира.

Джеймс и приятелите му започнаха да се бият сре шу морещицата.Заожбиколиха я и извадиха опръжията си като всеки тръгна да я напада от различни страни.До морещицата имаше високо дърво джеймс извади 5 карти от тестето си и запали ги и ги оптрави право към дървото.Кратите срязаха стъблото и преди морещицата да успее да избяга то я удари.Преди да се усазнае Мимия и хвана ръцете,а Джеймс каза:
-Рик сега е идеалния момент да я изповядаш!
Рик кимна на Джеймс и се отправи към морещицата.

Изповедникът се приближи до морещицата и я доксна със силата си. Удари гръмотевица без гръм. Тя беше изповядана.
-Трябва да я разпитаме бързо, защото скоро ще умре!-каза Артър и погледна брат си. Всички зачакаха.
-Защо измъчваше жената?-попита Рик.
-Защото ми бе заповядано да взема нещо от нея.-отвърна морещицата.
-Какво беше това нещо?-попита Артър.
-Много ценен предмет, който старата ми господарка заповяда да взема. Не знам името, знам само как изглежда.
През това време Мимия помагаше на жената.
-Защо старата ти господарка обучава морещици?-попита Изповедникът.
-За да може да събере армия, и да превземе Народния дворец и Ейдиндрил!-рече изповяданата, като гледаше Господаря си.
-Да завладее Двореца на изповедниците и Народния дворец...!?-зачуди се Джеймс.-Че за какво и е?
-Незнам. Знам само, че тя иска власт, както и мястото на Господаря Рал.-промълви морещицата.
-Колко още морещици има?-рече Артър.
-Дванадесет обучени, а се обучават още четири...
-Това е лошо...доста е събрала. Чудно ми е какъв е този предмет...-каза Рик.
Морещицата извади един лист от стара книга и го подаде на Артър.

Момичето помагаше на жената.Тя беше в шок.Лицето и бе бледо,кожата настръхнала,a тялото треперещо.Дишашe учестено като плачеше.Тийнейджърката и помогна да се изправи като я поведе към дома и.Къщата не беше особен голяма,но си имаше всичко.Подаде и чаша вода и я сложи да си почива.Като се увери че е добре излезе навън при момчетата.
-Тя е добре.В лек шок е,но всичко е наред.
В следващия момент морещата падна мъртва в скута на момичето.Тя направи погнусена физиономия и отиде зад гърба на Джеймс.

- Това не е на добре - измрънка Артър.
- Какво има ? -попитаха останалите.
Артър вдигна листа и го показа на останалите.
- Това е построена магия. Много са редки защото могат да се правят само от хора с дарбата за светлина и тъмнина. Имат невъобразима сила. Тази малка кутиика може да призове сила дастатъчна да помете 300.000 на армия.
- Наистина ли?- попита заинтересувано Мимия.
- Не се радвай могат да се използват само по-веднъж - допълни Джеймс.
- В такъв случей трябва да търси и други - замисли се на глас Рик.
Докато всички се бяха замислили Артър се обърна към жената.
- Здравейте Госпожо, а бихте ли ми казала какво имате общо с въпросната кутия?

Тя го погледна.По очите и се четеше раздвоение.Всички зачакахa отговора,но атмосферата се нажежаваше.Мимия взе листа от момче и го погледа.Беше и много познат.Сякаш го бе виждала и преди,но къде и кога.Варна листа на Артър.Реши да им каже че това нещо е виждала и преди,но се спря само се отдръпна назад мълчейки да си спомни за кутията.
-Е,ще говорите ли?-попита хладнокръвно Джеймс.
-Навярно не.-отвърна Мимия.-Колко жалко.Ще потърся в къщата,а ако ли не...е..ще видим...
Момичето се запъти натам мислейки за кутията.Кутията която тя бе виждала не приличаше на тази,но атмосферата която ги заобикаля я караше да настръхне.Изпитваше някакво страхопочитание,което бе неоместно в такива случай като този.
-Някой ще дойде ли да ми помогне?-попита,но никой не и обърна и капчица внимание.-Добре и сама ще се справя.-довърши си монолога.

Рик постоя няколко минути така. След това отиде при морещаца и си поговори с нея. Останалите бяах на страна и не чуха нищо от разговора, но личеше, че е кракът. След като се върна, морещицата беше легнала на земята.
-Какво и е?-попита Джеймс и я изледа гадно.
-Ами...мъртва е.-промълви Изповедникът и погледна Артър.
-Морещиците умират мъчително след като са докоснати от изповедник. Изглежда брат ми е спестил мъките й.-рече Артър.
Рик влезе в къщата да помогне на Мимия. Трябваше да намерят кутията. Търсиха десет минути. Накрая Мимия я намери.
-Рик, открих я, беше в дупка в пода!-извика чародейката.
Рик Рал отиде при момичето и видя кутията. Остана без думи.
-Артър ела веднага! Трябва да видиш това!-викаше изповедникът. Мислеше си "Това е невъзможно. Как се е озовала в тази жена!". Артър дойде и също онемя.
-Виждала съм я някъде!-каза Мимия.
-Разбира се, би трябвало да си чела за това.-каза спокойно Артър.-Ето какво са търсели.

П.П:Сега е Риван. После Девиъл Дийлър а после Мимолинка

Артър гледаше и неможеше да повярва. Кутия на Орден. Но какво правеше тук нали и трите бяха в Народния дворец в Д'Хара.
- Артър какво мислиш.Истинска ли е?- попита Джеймс.
- Оо да истинска е - отвърна Рик вместо брат си.
- Това де не е случайно част от магията на Орден?- попита Мимия заинтригувана. Разбирасе че беше чела за нея. Всеки магьосник и изповедник занаеха за нея.
- Трябва да тръгваме към Д'Хара на момента - каза Артър и обгърна кутията с магическа мрежа за де не могат да я намерят с магия.
Артър стигна до вратата и се обърна. После се запъти към жената приближи се до нея и я попита:
- От къде я имате?- Жената го гледаше с изплашен поглед. - Ако не отговорите ще накарам брат ми да ви изповяда и пак ще разбера.
"Това е лошо. Вече е сериозен" помисли си Рик.

Джеймс изгледа Арър след коетго той Артър и останалите се доближиха към жената.Артър се дожлижи най-близо след което я погледна хладнокръвно и и зададе още веднъж въпроса.Жената стресирана от погледа на Артър се паникъоса и за момент тя остана напълно безмълна.След няколко минути тя се съвзе и отвърна:
-Имам кутията от мъжа си от преди три години. Но той бе убит от морещици малко, след като ми я подари.- и след това погледна тъжно.
Джеймс и остналите благодариха за информацията която жената им даде след което всеки се качи на коня си и веднага потеглиха за Д'хара.

Много лошо я притисна.-Обърна се към Артър.-А и тази кутия...Какво общо е имал с тези морещици?А и как се е сдобил с тази кутия?Тази работа намирисва...
Момичето дръпна силно юздите на коня си.Конят се затича напред като в лицето му се удряше студения вятър.Съсредоточена Мимия се замисли за кутията.Усети че се е засилила прекалено много и се спря да ги изчака.
-Това е много мощна магия но и май прекалено лесно се разпространява.Трябва да спрем това,но как?Какво ще кажете отново да похапнем?И да разведрим обстановката?-Слизайки от коня се засмя.
-Нямаме време за глупости-отвърнаха и те.
-Но има време да се ежим-заяжданки се отново седна на коня и продължи пътя.

Рик продължи напред с коня, като от време на време поглеждаше към спътниците си.
-Може би Мимия е права. Може би ще е добре да спрем да похапнем! - каза Джеймс, като погледна Артър, а после Рик.
Изповедникът се приближи до Господаря Рал и рече:
-Мисля, че наистина ще е добре да спрем за малко. Всички сме гладни. А и скоро слънцето ще изгрее...
-Добре...-промълви Артър, като беше леко раздразнен, но не можеше да признае, че не беше гладен. Напротив - умираше от глад
Всички слязоха от конете и ги оставиха до няколко дървета. Извадиха храна от раниците си и започнаха да се хранят. Вече не беше така тъмно и след по-малко от половин час слънцето щеше да изгрее.
-Все още не разбрима как тази кутия се е озвала там. Трябваше да е в Народния Дворец...-каза Рик, като продължи да яде.
-И аз се чудя същото...как...-допълни брат му и стана.
-Предполагам, че е време да тръгваме.-продума Мимия и бързо се качи на коня си, последвана от Джеймс
Четиримата продължиха пътя си. Слънцето изгря и всичко се виждаше. Навлязоха в по-гъстата част от планината, за да стигнат по-бързо. Пътят, по който се движеха се стесни и бе заобиколен от високи дървета струпани едно до друго, сякаш наредени от някого. Усилиха темпото и се стрелнаха напред.
След около половин час конете забавиха темпото и се отдръпнаха назад. От дърветата излязоха около двадесет въоръжени мъже...

Мъжете изглеждаха като обикновени хора. Артър слезе от коня си и ги попита:
- Какво мога да направя за вас господа?
- Господарката иска кутията която носите-заяви най-големия по големина от тях.
Артър ги изгледа всички до един. Щом срещнеха очите му всички се отдръпваха назад. От изражението му се съдеше че бе готов да ги изпепели на секундата.
- За какво отстъпват така - попита Мимия.
- От погледа му - каза Рик и посочи брат си който беше на един метър пред тях.- Очите на един Рал могат да бъдат ужасявощо страховити. А тези на брат ми надминават дори и моите въпреки че съм изповедник.
Останалите виждаха само гърба му изведнъж Джеймс, Мимия и Рик видяха как черна светкавица порази всички без един. Артър се приближи до него, хвана го за яката и го хвърви към изповедника:
- Искам го готов да отговаря на въпроси - каза Артър на брат си.

-Рик може и да не изповядва.Не е нужно да си хаби силите за това.Господина е достатъчно изплашен че не му е нужно нищо такова.
-В момента не се меси-рече и Артър.
Мимия защити мажат.Макар и тя да беше една от групата това и се вижда прекалено.Въздъхна и слезе от коня.Погледна към групичката и поклати глава.Беше се ядосала.Изкара магическата си пръчка и и я насочи към Артър и мъжът.
-Мобиликорпус
Когато го изрече господина завися във въздуха и тя бавно и леко го местеше далеч от Артър.Накрая го пусна на земята и се усмихна сърдечно.Пое дълбоко въздух и заговори
-сега ще ни каже ли всичко господинът като го попитам?
Говореше му така сякаш е детска игра.С бавни крачки тръгна към него докато накрая не спря.Господuна бе така уплашен,че започва да се влачи назад.
-Е какво решават?
Вече се ядосвашe Джеймс.Който не беше проговорил дълго време.

Рик леко се приближи до мъжа, като го гледаше леко ядосано. Направи няколко крачки, протегна ръката си към него и го заби в едно дърво, отприщвайки силата си. Изповядания се струполяса в краката на Изповедника и каза:
-Заповядай ми, Изповеднико!
Отстрани личеше сякаш Рик иска да го изповяда. Колкото и да бяха изчезнали зличе чувства, окито имаха другите мъже изповедници, все пак понякога на брата Рал му се искаше да изповяда даден човек...
-Кажи му да каже коя е господарката му, защо го праща и т.н.!-каза Артър и погледна Мимия, после Джеймс и чак тогава спря погледа си на брат си.
-Хайде, отговори...-Дан подкани мъжа.
-Да...господарю! Господарката ми се казва Дария и...-думите му бяха прекъснати от едно стрела, забила се в сърцето му.
-Не сме сами!-направи заключение чародейката и започна да се оглежда.
Изповяданият беше мъртъв... От храстите полетяха няклко стрели насочени към Джеймс, Рик и Артър. Джеймс и Артър се защитиха с магия, а Изповедникът се оттърва с леко порязване по рамото...
Изведнъж излязоха около двадесет и пет мъже, водени от четири магьосника,, някои от мъжете бяха стрелци, две чародейки и три морещици. Изглежда се здаваше неизбежна и дълга битка.
Последваха няколко мълчаливи секунди и битката започна. Рик извади меча си и един кинжал, като започна да се бие. Мимия започна да хвърля магии наляво-надясно.
-Запомнете, не използвайте магия срещу морещиците!и-извика се Джеймс който се биеше с меча си и използваше някоя магия.
Артър също се биеше и изглежда знаеше, че това е енизбежно. Изповедникът изповяда двама мъже, единия от които беше магьосник и те започнаха да се бият на негова страна. След това хвърли кинжала по една чародейка и продължи да се бие. Чародейка откъсна няколко дървета и ги запрати по стрелците. Магьосникът извади няколко оръжия и с магия започна да ги хвърля насам-натам. Господарят Рал използваше меча си, но и също магии. Накара няколко светкавици от нищото да падната и да ударят част от въоръжените мъже...

Половината от тази част от въоръжените мъже падна мигновено на земята.Другата половина останаха със сериозни рани ,но все пак на крака.Чародейката продължаваше да прави магии със всички възможни опасни средства и умения които имаше.Джеймс заби всяко едно от оръжията които местеше с магия в на по един от въоръжените мъже крайници.След което извади 2 от тестета си разхвърли ги на всички възможни посоки запали ги и всички полетяха в рзлични посоки като някой се збаиваха във враговете други съубаряха дървета и ги затискаха.Артър и Рик през това врем ужестпочено водеха война от близък бой като Артър вкарваше и магия в някои от ударите си.И четиримата правеха всички по силите си да премахнат врага от пътя си,но не оставах и те ранени.Джеймс имаше няколко повърхности белези на лявата рака и една сериозна рана близо до дясното му рамо от стрела която той нямаше време да извади.Рик също не беше много добре като от на рамото му беше забита повторна стрела.Артър имаше леки повърхности белези, а чародейката беше с леки натъртвания и за щастие не много по сериозни

Битката продължаваше и Артър започваше да се изнервя тогава от някаде си изкочиха личната му охрана. Четиримата му височи над по два метра пазачи разхвърляха враговете все едно са от картон. След като се свърши се приближиха към Артър и Рик:
- Господарю Рал, извинетени за закъснението.
- Няма проблем- отвърна Артър - проверете раьона ако има някого не го убивайте доведете го жив.
- Да Господарю Рал- отвърнаха те в едни глас и се разпръснаха из гората.- А сега да се излекуваме - каза Артър и почна да вади стрелите от рамото на брат си.
- Кои бяха тези четиримата - попита Мимия.
- Това е личната охрана на всеки господар Рал- отвърна Рик, защото Артър се бе концентрърал над раната - за лична охрана се избират само чистокръни Д'Харанци.
- Аха -отвърна тя и се съсредоточи над раните на Джейнс ,а той над нейните.
Кагото свършиха с лекуването Артър каза :
- Какво ще кажете да останем тук до утре сутрин да си починем и наспим?
Всички бяха довлни от идеята и почнаха да разтоварват конете.

-Момчета ще се оправим,нали?-попита притеснено.
-Разбираcе,че да.-отвърнаха и бодро.
Когато се оправиха малко седнаха да си починат.Битката им беше много изморителна.Което означаваше,че сега бяха уязвими.Седящи на земята лекувайки своите рани те оглеждаха бойното поле.Имаше много трупове,а земята бе прогизнала в кръв.Обстановката беше много неприятна,а моментa подходящ за различни истории.
-На времето учителят ми беше разказал една история за боговете.Както сега са се водилu много битки в царствата.И когато вече било всичко в кръвопролития земните богове ca ce ядосали много и изпратили един дракон да унищожи воюващите.Така той унищожил много замъци,но на един имало съпротива.Така те насочили сволята си към него и се появила от нищото една кристална топка.В топката била събрана волята на народа.Така унищожили дракона.Край на историята.Тя мисълта ми беше,че ние ще сме най-великите.
Засмя се в ирония Мимия като всички я гледаха много странно.Изглеждаше си глупаво сигурно се чудехa как ли изобщо я познавахa.

Всички я гледаха нистина странно.ПО еднор време Джейсм се усмихна леко и каза:
-Няма лошо в това човек да вярва че е способен да победи,ова го прави почти неуязвим във всеки момент.
След което тръгна да прави обичайното прозя се леко подпря се на едно дърво и почна да си бърка картите които му бяха останали.През това време останалите продължаваха да си говорят разни историии които лично на него му се струваха мн интересни и пълни със всякакви емоции във тях."Хубаво беше че почнаха да си разкват аквиа истрории след битката добре ще ни дойде една почивка,а и така ще се сближим още повече.Мислеше си джеймс докато слупапе историите на приятелите си и бъркаше едно тесте карти облекнал се на дърво малко встрани от тях.