Дворецът на изпповедниците

Рик се качи горе в стаята и легна да спи....
Когато се събуди слънцете почти беше изгряло. Беше време да тръгват. Оправи се набързо и излезе от стаята. почука на вратата на Джеймс. Той излезе сънено и каза:
-Какво има? Време ли е?
-Да, трябва да тръгваме.
След това двамата почукаха на вратата на Артър. Той тъкмо беше станал. Тримата слязоха долу и потърсиха Мимия. Нямаше я в стаята й. Продължиха да я търсят но от нея нямаше и следа. Тогава барманът им даде една бележка. На нея пишеше, че Мимия е отишла да се разкара из града. Трябваше да се върне бързо, за да тръгнат възможно най-бързо.
-Какво ще правим сега?-попита Изповедникът.

- Как какво- изненада се Артър и погледана брат си- ми много ясно.Първо поръчваме си по една голяма халва бира сядаме на една маса и започваме да играем карти, докато не се върне.- Заяви бодро Артър.
Спътниците му го изгледаха.
- Артър добре ли си- запита Рик.
- Да изглеждате прекалено весел и бодър за разлика от снощи- заяви Джеймс.
- Много съм си добре- възпротиви им се Артър.- А сега отивам да взема бирите а ти Джеймс вади картите - след това Артър се запъти към бара. Когато беше достатъчно да лече за да не ги чуе спътниците подхванаха сериозен разговор.
- Мислиш ли че нещо не е както трябва?-запита Джеймс.
- Със сигурност брат ми никога не се е държал както сега. Или крие нешо, или някой му е направил нещо магия, а може би отрова незнам.
- Добре за сега да правим каквото той иска а с времето ще разберем какво става- каза Джеймс.
- Няма проблем а сега вади картите-започна да преиграва Рик.

Джеймс както винаги се прозя чак до сълзи след което двамата с Рик седнаха на една маса.Джейсм извади едно от новите си тестетета и започна да го разбърква.МАгоъсникът както винаги гледаше лениво,но всъшност той много наблюдателно гледаше Артър докато той поръчваше три големи халви бира.След като склони леко замислоено глава той остави тестето на масата и рече на рик:
-Цепи!
След което той много внимателно без да го забележе абсолютно никой сложи още едно тесте в ръкава си,за да се подсигури,защото не беше мн сигурен в намеренията на Артър.През това време той вече се запътваше с халвите към тяхната маса а Рик тъкмо беше свършил с цепенето.КОгато и двамата братя вече бяха готови за започването на играта Джеймс започна да раздава картите.

-Трябва да намерим бързо Мимия. Тя ще знае какво да прави...Но ако не се върне до половин час щще трябва да тръгнем без нея!-каза Рик и се обръна към Джеймс.
Магьосникът погледна Артър и му каза:
-Сигурен ли си че си добре? Имаш ли нижда от нещо?
-Добре съм.-рече Артър и играта на карти започна.
Изповедникът се чудеше какво да направи, защото не беше сигурен какво се е случило на брат му. Първата игра спечели Джеймс, втората Рик, а следващите три игри ги спечели Господарят Рал.
-Артър ти почти никога не си печелил на карти!-каза по-големият брат и погледна Джеймс.
Артър отиде за още бира.
-Близо сме до магьосническата кула. Не знам точно какво му е, но другите биха могли да ни помогнат...-рече магьосникът.
Господарят Рал се върна на масата...

Мимия влезе отново в заедението.Изражението и беше ужасно.Ръцее и трепереха от гняв.Видя момчетата и седна при тях.Изпльока кокълчеата на ръцете си и се подпря на масата.
-Да започваме деца.-беше натъртила над последната дума сякаш се опитваше да ги овиди-С какво мога а ви помогна и...-затаи дъх-кака е моята полза от всичко това?
Гласът и издаваше лукави намеци.В същият момент се появи и барманът.Той се наведе над ухото на младата магьосница и и каза нещо.Тя се усмихна леко злорадо и му отговои небрежно:
-Пишете го на негова сметка.Той ще поеме разходите за счупните прозорци.

- Ама разбирасе, че ще платим всичко. - отвърна Артър и извади кисията си от раницата и после я подаде на бармана.- предполагам това е достатъчно?
Собственика погледна Господаря Рал и отвори кесията.
- Само злато! -изненада се той.
- Естествено все пак съм Артър Рал - отвърна Артър като остави бармана без думи.- А сега бихте ли бил така добър да ни оставите за малко на саме?
Всичко което напреви собственикът беше да кимне и да се върне зад бара. След като се бе разбрал с човека Артър се обърна към Мимия.
- Както вече може да си разбрала аз съм господаря Рал а това е брат ми Рик Рал- отвърна Артър и посочи Рик.
- Това го разбрах но за какво съм ви?
- Ами чесно казано и аз незнам - замисли се на глас Рик - ще бъдеш ли най- накрая така добър да кажеш и на нас Артър?
- Ами добреде. Отиваме на важна мисия. При това много опасна и колкото сме повече толкова по-добре.- отговори просто Артър.- А сега се сетих Мимия имаш ли някакъв опит с оръжия за близъ или далечен бой?

-Хах-изсмя се-Аз съм начинаеща магьосница избяала от даскала си.При това умея да си навличам купища неприятности.Не сте попадали на такава като мен.И все пак...
Тя се втренчи в тях.
-Ако купона е на 6 ще имате и мен в глутницата ви.Е просветлих ви за мен.А сега вие си решавате дали ще ме включите.
Тя се отпусна назад олюлявайки се на задните крака на стола.

Джеймс загледа Мимия след което братятаа наведе глава след коет хвана халвата с бира и изпи на екс което беше останало и каза с прозявка:
-Добе щом така или иначе сме всичките тук,ако няма да играеме още ще тръгваме ли?
След коет магъосникът без да забележят върна картите които беше скрил в ръкава си, в тестето.
След което леко се почеса по главата и любопитно попита Мимия:
-А какво си правила,че си счупила прозорци ако не е тайна?
След което се замисли за нещо и погледна навън.Джеймс се чувстваше леко изморен и напълно изтощен макар,че беше спал като къпан,но не обърна много внимание понеже ой почти винаги се чувстваше изморен.След известно време пак се обърна сложи си ръката на масата и си подпря главата на нея.

-Ами нищо особено.
Изправи се и започна да имитира сощните си преживявания.
-Стоях си аз пред леглото иси четях заклинанията.После намерих едно което ми привлече вниманието.
Тя замаха с едната си ръка и след това впрегна мозъка си да се сети имито.Накрая и проблясна:
-Суинга!
Беше казала и отново всички прозорци се счупиха.
-Е пак се получи същото а пишеше че е за разушение.
Вдигна рамени отегчена и отново седна.

-Джеймс е прав! Колкото повече, толкова по-весело!-каза Рик и погледна брат си.
Артър беше сигурен, че Мимия трябва да дойде с тях.
-Добре съберете си багажа и се чакаме отвън след пет минути!-каза Господарят Рал и се качи нагоре, заедно с другите...След пет минути всички се бяха събрали долу. Джеймс се беше облегнал на коня си.
-Е ще тръгваме ли?-каза той и бавно се качи на седлото.
Рик погледна Мимия, а след това брат си и накрая се качи на коня. Другите двама направиха същото и всички потеглиха из планините.
Четирите коня препускаха волно покрай гори и поляни. След като се бяха отдалечили достатъчно от Ейдиндрил, Рик каза:
-Така, вече сме достатъчно далеч. Да припомня на всички да внимават с морещиците. Могат да обърнат магията ви срещу вас и с по-голяма сила. Ако успея да изповядам поне една морещица, ще имаме не много време, за ад разберем информация, защото не след дълго тя ще умре.-и след тези думи погледна брат си.
Артър беше сериозен. Той приемаше всичко това много насериозно и знаеше, че трябва да внимава.
-Е тази морещица или дори да са две все пак не би трябвало да имат някакъв шанс срещу нас.-каза Мимия.
-И все пак могат да ни причинят достатъчно болка с Агиела си!-рече Джеймс от коня.
-Да пордължаваме!-каза Господарят Рал и всички продължиха отново по пътя из планините.

продължава на Лутане из планините