Дворецът на изпповедниците

Интересно пътуване...
Времето беше хубаво и ясно. Двамата братя приближаваха Ейдиндрил бързо с конете си. Когато се приближиха намалиха малко скороста, за да не пострада някой по случайност. Дворецът се виждаше в далечината а градът гъмжеше от хора, от малки деца до старци. Всички бяха в радостно настроение.
- Хмм!?. Какво ли е станало ,че да са толкова радостни а ние да не знаем?-Попита Артър брат си.
- Ами нямам си и най-малка идея.-отвърна Рик- Сигурно е някой празник или нещо такова.
- Когато стигнем двореца ще попитаме и ще задоволим любопитството то Артър.
Артър направи кисело изражение и продъкжиха към двореца.

-И все пак не вярвам да са толкова радостни заради нас!-каза Рик и погледна към Артър.
-Да и аз така мисля...-отвърна другия.
Двамата продължиха напред като конете почти ходеха. След няколко минути спряха пред Двореца на Изповедниците. Слязоха от конете си и ги оставиха. Още щом ги забелязаха, стражите пред двореца се отдръпнаха. Артър и Рик влязоха вътре.
-Ще попитаме някого защо са толкова щастливи хората.-рече Артър и тръгна напред из коридора.
Изповедникът го последва. Разхождаха се без цел няколко минути докато не стигнаха един магьосник. Рик се приближи до него и каза:
-Защо всички навън са толкова радостни, магьоснико?

Джеймс повдигна леко сънено глава.Докато разбъркваше едно тесте каррти сънено каза:
-А, ми нищо кой знае какво днес е национален празник за всички магъосниоци.Цял ден ще е така.Най-големите веселяци ще продължат и цяла нощ.Чудя се как не ги изморява това цялото лудоване насам натам.
след което Джеймс показа тестето на непознатия изповедник и каза:
-Избери си карта,за да проверя колко си силен.
Изповедникът не разбра много намекът на Джеймс,но истегли една карта.Джеймс се замисли след което каза:
-Картата е вале купа!?
Изповедникът го погледна очудено и в знак на съгласие кимна с глава.Дцеймс се усмихна и го попита:
-Как се казваш изповеднико.Според картата ти си много силен.

-Аз съм Рик Рал. А това е брат ми Артър Рал!-каза Рик и посочи брат си. Той не беше виждал досега този магьосник. Замисли и след няколко секунди допълни: -А ти кой си?
-Джеймс Редфилд, магьосник от Първия орден.-отвърна другият и погледна към Артър. След това се поклони на Господарят Рал.
-Приятно ми е да се запознаем.-рече Артър.
Навън започнаха да се чуват още повече викове и песни. Джеймс погледна през прозореца и каза:
-Навън става голяма веселба...Искате ли да отидем там?
-Добре, но първо трябва да свършим една работа!-каза сериозно Изповедникът и погледна брат си. -Ако искаш можеш да дойдеш с нас, Джеймс.
Господарят Рал го погледна леко намръщено и тримата тръгнаха из двореца. Скоро стигнаха до една врата. Пред нея имаше двама стражи. Те отвориха и пуснаха вътре Артър, Джеймс и Рик. В Стаята имаше още двама стражи и двама магьосници. Те се поклониха на новодошлите. В единия ъгъл на стаята стоеше вързан мъж. Имаше следи от удари. Беше с наведена глава.
-Да го направим!-каза Изповедникът и погледна брат си. Той кимна в съгласие. Рик се приближи до вързания мъж и го хвана за врата. Удари гръмотевица без гръм.
-Заповядай ми изповеднико!-рече мъжът и погледна Рик...

Джеймс гледаше развиващите се действия опрян до стената и с кръстосани ръце.Гледаше странно рик и макар и да се беше бил с много други изповедници и да е наблюдавал как изповядват,Джеймс мислеше,че този е по необичаен.В едната си ръка държеше тестето а крайната карта беше валето купа което беше изтеглил изповедника.Изповедникът заповяда на мъжа да каже дали се обучават морещици.Мъжът каза:
-Обучават се тайно и на скрити места.
Джеймс слушаше внимателно докато обмисляше предложението на Рик и бразт му и се чудеше къде ще да е това скрито място в което се обучават морещиците.Той затвори очи и леко отпусна главата си на стената.

-Продължавай!-каза Рик като гледаше изповядания в очите.
-Засега обучените морещици са около дванадесет, но обучението продължава и скоро ще станат много повече.-рече мъжът.
-Кой е отговорен за това?-попита Артър.
-Незнам името, но знам, че е влиятелен човек. Има и други хора освен морещиците...
-Къде се обучават!?!-каза изповедникът на мъжа пред себе си.
-Незнам, господарю. Някъде в пещерите надолу към Дивото...Незнам точното местонахождение. Съжалявам ако съм те провалил Господарю.
-Поне сега обсегът на търсене е по-малък.-рече Джеймс. Досега той не беше продумал откакто бяха в тази стая.
-Да, така е. И все пак ни трябва още информация!-каза Артър и погледна Рик.
Рик се замисли и след една минута мълчание попита изповядания:
-Къде можем да намерим морещици?
-Наблизо в планините Ранг`Шада ми бе заповядано да се срещна с две морещици утре вечер, на петнадесет километра оттук.
-Ще ни покажеш пътя, а ти Джеймс можеш да дойдеш с нас ако искаш, ще ни бъдеш полезен.-каза Артър и погледна към магьосника.

Джеймс продължаваше да стои облегнат на стената погледна тестето и картата вале купа най отпред и рече:
-Ще бъде изморително и ще трябва да вложа доста от себе си както се очаква.Това винаги ме е дразнило...
Магъосникът говореше сякаш му беше неприятно че го канят,той обичаше по спокойни и тихи прикючения.Но след това погледът му стана леко сериозен и се в тренчи в двамата братя като знаеше,че има нещо по-особено във тях и най-вече в Рик след което каза:
-Но така или иначе няма какво да правя може и да е интересно,следовотелно ще дойда с вас.
След което се прозя чак до сълзи и пак си подпря главата на стената.

-Добре ще изчакаме празнеството да свърши и тогава тръгваме.-каза Рик, отиде до един от стражите и му каза да приготвят коне.
-Да отидем навън.-рече Артър и тримата тръгнаха надолу.
Скоро излязоха от двореца. В града весеблата беше станала още по-голяма. Имаше клоуни, кукловоди, които изнасяха представления, музиканти и много други. Също така имаше и много малки пътуващи магазинчета, които бяха тук заради празника. В тях се продаваха най-различни предмети.
-Хайде да разгледаме!-каза Изповедникът и тръгнаха към сергиите. Започнаха да разглеждат. Имаше предмети от всички краища.
Артър се спря на един меч и започна да го разглежда. Рик също разглеждаше.
-Джеймс хареса ли си нещо?-рече той.

-Има хубави предмети които биха ми свършили добра работа,а и на една бутка имаше карти.А на мен така или иначе ми трябваха нови карти и освен това ми трябват минимум по две тестета.Сега имам само едно.Все пак това е любимото ми оръжие.
Каза Джеймс като гледаше своето използвано тесте с разпокъсани краища на някои карти.и допълни:
-А ти?

-Ами харесах си тези кинжали...-каза Рик и показа два кинжала в едно магазинче. След това се усмихна на магьосника. Артър вече стоеше отстрани и гледаше забавата. Другите двама се присъединиха към него...
Скоро слънцето залезе. Ставаше късно, а трябваше да се наспят добре. Все пак щяха да яздат коне целия ден. Тримата се запътиха към един голям хан. Влязоха вътре. Още щом ги видя, собственикът им даде три ключа и рече:
-Храната ще ви бъде донесена в стаята.-и той тръгна нанякъде
-Да се качваме.-каза изповедникът, като подкани другите двама.
Артър, Рик и Джеймс се качиха по стълбите. Стигнаха до три съседни стаи и влязоха вътре...
Изповедникът влезе в своята стая. Имаше малко диванче и масичка. В стаята имаше още една врата. Тя водеше до спалнята. Рик огледа всичко и седна на диванчето, когато на вратата се почука. Отиде и отвори. Там имаше момиче, което току що беше дало поднос с храна на Артър и държеше още два. Младежът взе подноса и затвори вратата. Отиде и сложи храната на масичката. После започна да яде. След като свърши отиде и легна на леглото...

На вратата на Джеймс се почука.Той отвори и видя момиче което държеше поднос с храна.Джеймс и благодари очтиво като и намигна закчаливо и след това я оптрати мило.Затвори вратата остави храната и понеже не беше гладен легна на леглото и замислено се вгледа в тавана.След време смъкна 4 тестета с карти от джоба си и ги сложи в нощното шкафче до него.След това извади и три свитъка и един кристално червен камък и ги сложи до тестетата.След като си свали нещата които беше купил от сергиите, Джеймс затвори очи,прозя се и заспа дълбоко.

Същевременно Мимия беше излязла от гората и вървеше.Влезе в някакав град и започна да оглежда.
-Тук има храна и място за спане!Страхотно!
Говореше тя докато вървеше по главната улица.

Артър неможеше да заспи. Това че някой създаваше морещици без той да знае го побъркваше. Вече бе обиколил стаята безброй пъти затова реши да се разходи из прелестния град. Излезе от стаята визможно най тихо и излезе пред хана. Навссякаде имаше веселяци залитъщи наляво надясно държащи ботилки. Веселбата изглежда беше заразна защото Артър също се развесели накар и почти незабележимо. След малко покраи него мина едно момиче и влезе в хана. "Това е странно. Имах усещането, че владее магия но не е от тук. По- добре да я наблюдавам за известно време." И Артър отново се върна в хана за да събере информация.

ПС:mimolinka92 пиши малко по дълги коментари.

Рик се събуди и стана от леглото. Погледна през малкото прозорче и видя Артър. Зачуди се какво прави, затова се облече бързо. След това отвори вратата и тихо излезе навън. Слезе по стълбите и се озова долу. Имаше още хора, които ядаха и пиеха. Изповедникът забеляза едно момиче, което Господарят Рал следваше. Момичето влезе през някаква врата. Рик отиде при брат си и го попита тихо:
-Защо не спиш?
-Ами не успях да заспя и реших да се поразходя. А ти какво правиш тук?
-Ами събудих се и те видях. Затова дойдох...Защо следваш това момиче?-каза Изповедникът и погледна към вратата, където беше отишла непознатата.
-Не е оттук и ми излежда странна. Затова реших да я наблюдавам...-рече Артър и погледна към брат си.
-Ами да я последваме тогава!-и Рик се засмя.
Двамата тръгнаха отвориха вратата. Озоваха се в още един коридор пълен със врати.
-Мисля че тук също спят хора.-каза Господарят Рал.
-И аз съм на същото мнение...-и се замисли малко.-Сега какво?

Джеймс спеше дълбоко и като пън,докато не се чу шулен тропот от горната стая който го стресна и той падна от леглото.Магъосникът стана почеса се по главата прозя се и след като си изтърка очите събра всичките си предмети и тръгна надолу към хана.Когато слезна поръча си една чаша вода и излезе и седна на енда от масите навън.Гледаше напилите се веселяци като половината му махаха за добрпо утро, а той с леко повдигната глава им отвърна и отпи от чашата си с вода.Чудеше се дали братята Артъ и Рик още спят.През това време извади старото си тесте и започна да нарежда пасинанс.

Младата магьосница се настани в една стая и легна на леглото.Беше капнала от умора.Почти беше сутрин,а тя лежеше по корем.В едната и рака се появи малко светещо кълбо,а в другата малка книжка.Трябваше да я прочете.Беше си обещала.Затова я сложи на възглавницата и въздъхна отегчено.
-Може би после.Сега съм гладна.Като вечерям долу ще се върна и може би...
Тя стана.Светлината и книгата изчезнаха.Излезе от стаята предизвикателно и започна да върви по дългия коридор.Лицето и се намръщи.Търсеше интересни места,с които да се забавлява,а беше се намираше тук.Когато слезе долу видя,че всичко е заето.Малко маси бяха с по един или двама души,а всички те бяха пияни.
-Каква чудна гледка.Нямам думи.
Мимия отиде на една маса,където спеше едина пияница и седна срещу него.Отвращаваше се от подобни гледки.Вдигна ръка за да извика келнера и зачака.



ПП: Толкова стига ли?

Артър и Рик се запътиха към масата на която стоеше момичето.
- Трябва да разбера от къде е немога да се спра любопитството ми е прекалено голямо- Каза Артър на брат си.
- Добре но се дръж нормално да не заподозре нещо.
- Окидоки.
Приближиха се до масата и Артър попита момичето:
- Свободно ли е ?
Тя ги огледа и двамата и ги покани да седнат. Артър също погледна към пиянцата и го избът в другия краи на масата за да не пречи. През това време Рик и момичето даваха поръчки на сервитьорката, която беше дошла.
- А между другото забравихме да се представим- каза Артър.- Аз се казвам Артър а това е брат ми Рик.
- Приятно ми е - заяви по-малкия брат.
- А вие сте ...- попита господаря Рал


ПП:да така е по добре

Рик се беше замисли когато чу:
-Аз съм Мимия. Приятно ми е.
-Здравей Мимия.-каза Рик и се усмихна. Не беше чул и дума от това, което беше казал Артър преди няколко секунди. Беше се замисли какво ще правят след няколко часа. Обърна се надясно и видя Джеймс.
-Хей Джеймс, ела при нас!-изви Изповедникът.
Магьосникът се приближи и седна на тяхната маса.
-Кога стана? Не те забелязахме?-рече Господарят Рал.
-Ами преди малко...Аз съм Джеймс Редфилд.-каза магът и се погледна момичето.
-Аз съм Мимия-отвърна му тя.
Скоро донесоха поръчаното. Рик погледна брат. Артър се позамисли и рече:
-Откъде си Мимия?Не ми изглеждаш да си оттук.

-Аз и не съм.Идвам...да кажем от много далеч.А вие откъде идвате?Защо седнахте точно тук?И защо ме разпитвате?
Започна да нараства.Имаше чувството че я следят.Искаше да разбере какво става.Имаше чувството че нещо не е наред.Започна да вечеря и да оглежда момчетата.Изглеждаха и странни.Набързо налапа какво има в чиния и си избърса със салфетка устата.Изпи сока в чашата и стана.Усмихна се леко и заговори.
-Беше ми приятно момчета.Надявам се да се укажете кавалери и да платите сметката.Е довиждане.
Тя им махна с рака и отново се запъти към стаята си.
"Дори не ги оставих да кажат каквото имат да казват.Все тая.Надали щяха да го направят."[/quote]

Джеймс разбъркваше тестето си карти докато си беше подпрял стоал на стената и облекнал спокойно на него.Той си мислеше,че момичето беше леко стреснато от внезапните въпроси с които двамата му нови приятели я нападнаха.ПО едно време се усмихна леко след което попита:
-Е защо я разпитвате?Ако искате ще я върна?
След което Джеймс се повдигна леко и се загледа след Мимия,а след това отново погледна към братята.

Артър се огледа после отговори:
-Ами не знам тояно просто нещо ме накара наречи го людопитство ако искаш, но не можах да се спра. Нещо сякаш ме подтикваше да разбера от къде е.
Рик погледна брат си който сега изглеждаше страшно уморен.
- Артър почти се съмна защо не отидеш да подремнеш малко преди да тръгнем??-попита по Рик.
- Аз също мисля, че трябва да го направиш-заяви Джеймс.
- Добре. Но ви казвам имам странно усещане, че трябва да я вземем с нас на пътешествието.
Това беше последното нещо което каза преди да отиде в стаята си и да се стополина пода.
В това време долу Рик попита магьосника:
- Какво мислиш?
- Чесно казано незнам. Възможно е да е всичко.
- А видение- продължи да за дава въпроси изповедника.
- Както каза - всичко.
" След последната му реплика съм сигурен, че нещо не е наред" мислеше си Рик

-Има два начина да вземем Мимия. Единият, който е по-добрия, е да я върнем и да говорим с нея. Другият, който никак не е препоръчителен, е да я изповядам. Лично аз предпочитам първия.-каза Рик и погледна Джеймс.
-И аз мисля, че трябва да говорим с нея.-рече магьосникът и се огледа.
-Все пак Артър и Господарят Рал. Това трябва да е видение или знак, или нещо такова...-каза Изповедникът и заедно с Джеймс тръгнаха към Мимия.
Отвориха вратата, през която беше минала, и се озоваха в големия коридор. Джеймс видя как момичето отваря една врата и влиза. Двамата се затичаах към нея. Рик каза:
-Мимия почакай! Не искахме да те плашим така. Съжаляваме...
-Аз съм от Средната земя, а Рик е от Д'Хара както и Артър. Все пак са братя. Искахме да поговорим с теб. Артър имаше нещо като видение и каза, че трябва да дойдеш с нас утре. Това не е заповед. Ела само ако искаш.-каза Джеймс.
-Ако си съгласна ще ти обясним къде ще ходим и защо.-рече Изповедникът и я погледна.

-Като се наспя.Става ли?А и май и вие имате нужда от сън.Доскоро.
Тя им трашна вратата под носа и легна отново в леглото си като четеше малката книжка.Вътре имаше доста мьгии за призоваване,но и за унищожаване.Точно докато четеше една такава видя че има и предопреждение.
-Магия коята не е добре да се използва.Яко!Това е точно за мен.Сега...
Тя се изправи и зачете заклинанието.С другата ръка започна да го призовава.
-Суинга!
Изкрещя се тя но само успя да счупи всичките прозорци на заведениетоа лицето и бе в сажди.
-Апчих...Нещо май нестана.

Джеймс се прозя пожела леки сънища на Рик и след като слезе да си вземе три бири си отиде в стаята.След като влезе вътре изпи една от бирите излезе на терасата и се замисли.След това се върна в стаята влезе легна на леглото и заспа мигновенно.

След около два часа момичето не я сдържаше да стои в стаята.Затова се пооправи като се освежи и излезе навън.Погледа коидора и тръгна да върви по него.Обувките и издаваха лек звук от токчетата.Слезе на първия етаж и даде някаква бележка на бармана и накрая си тръгна от заведението.Щеше да поразгледа градът.Искаше да види какво интересно може да се намери.Сложи си наметамо и тръгна.