Вечната мързеливка

Слънцето печеше силно,а лек вятър духаше клоните.Мимия седеше на един клон и спеше.Това бе любимото и занимание.Тя обичаше вятъра да гали косите и,които бяха станали дълги.

-Ммммда...кифлички с шоколад.-говореше тя насам.
Завъртя се и падна на друг клон.Това я събуди и раздразни.Винаги когато се събудеше беше в лошо настроение поне половин час.Слезе от давото и и се протегна,после се прозя и тръгна на дългия си път.Небеше изминала и 100 метра разтояние и се спря.Беше вече капнала от умора.Легна този път на земята и се загледа в синюото небе

Коато се събуди пак продължи по пътя си.Самата тя се чудеше къде да иде като напусна вече убежището си.Беше гладна изморена,магията и слаба,а кожата бледа.Погледна греещото слънце и се прозя.Беше пладне,а нямаше нищо за обяд.

-Браво момиче ще си умреш гладна и млада на това място.Кой дявол ме накара да напусна даскала и а тръгна да си търся щастието и късмета?-говореше сама на себе си.

Изправи се и се замисли.Можеше чрес магия да има храна.Веднага изрече някакво жаклинание и нещо на земята светна.Когато светлината изчезна на нейно място стоеше само някаква тиня.
-ААААААААааааааааааа.......
Избяга мигом от нея младата магюосница.Тичаше колкото краката и държат само и само да се махне от гадното нещо.