Интересно пътуване полетата

Началото на...

Докато пътуваха и необятните простори на полетата Азрит двамата братя баха сравнително мълчеливи. Когато се отдалечиха още малко Артър каза:
- Трябва да побързаме.
- Защо?
- Нехаресвам да имам гардове по петите. Предпочитам да се измъкна докато още са далечко.
- Възможно, но не мисля, че ще се приближат.
- Може и да не го направят но все пак ще спрем чак вечерта.
- Както кажеш братко-заяво Изповедника.
След като двамата братя се бяха разбрали продължиха пътя си обсъждаики различни случки, които и са се случили.

След няколко минути Рик каза:
-Май ти харесва да бягаш от вониците?
-Да, харесва ми.-каза Артър и се засмя.
-Добре тогава-и с усмивка на лицето Изповедника замахна с юздите и конят му тръгна бързо напред.
Господарят Рал направи същото. Двамата препускаха из полетата Азрит. Гледките бяха хубави. Скоро небето стана розово на места с оранжеви отенаци. Рик се спря за да наблюдава залеза. Артър спря до него и каза:
-Както като бяхме малки...
-Да, така е.-отвърна другият брат. След малко продължиха по пътя. Щом напълно се смрачи те спряха и запалиха огън. Може би стражите до няколко часа щяха да пристигнат. Поне знаеха, че няма да ги притесняват, поне така си мислеше Изповедникът. Хапнаха от храната, която бяха взели сутринта на тръгване и после легнаха. Войниците ги пазеха цяла нощ.
На сутринта братята се оправиха и тръгнаха. След известно време ги последваха и стражите. Ако се придържаха към тази скорост и не спираха до следващия изгрев трябваше да са в Средна земя. Артър хапна по време на язденето, но Рик не напарви същото, защото не беше гладен. И двамата бяха мълчаливи.
-Харесва ли ти разходката?-попита по-големият брат.
-Да, разбира се. Малко отклонение от работата...-И двамата продължиха да препускат напред. Пътуването се отразяваше добре на Господарят Рал, защото той не пътуваше много често. Рик се досети, че скоро трябва да стигнат едно малко градче, където щяха да преспят........
След дълго пътуване двамата Рал спряха конете в селото. Всички се бяха събрали до тях и се кланеха. Дадоха конете и влязоха в един хан. Там ги настаниха в най-хубавата стая, но първо поостанаха долу. Всички погледи бяха насочени към тях. Рик си взе питие, а Артър си поръча пиле. Поръчката пристигна почти веднага. След като хапнаха, двамата се качиха горе и легнаха да спят.

На сутринта Артър стана рано и тръгна да излезе. Щом отвори вратата гледката не му хареса. Имаше по двама гардове на неговата врата и тази на брат му.
- Какво правите тук?-Попита Господаря Рал Д'Харанците.
- Ами пазехме някой да не влезе-отвърнаха всички в един глас.
Артър ги изгледа и се запъти към вратата на брат си. Щом влезе го намери още да спи.
- Странно. По принцип ти си по-ранобуден от мен- каза на брат си Артър.- Добре ли си?
Дан седна прозя се и се огледа. Щом видя брат си му се усмихна и каза:
- А не просто съм уморен малко това е. А ти добре ли си? Изглеждаш някак сърдит.
- Да гардовете са пред вратата.Можеш ли да си представиш, а трябваше да сме им избягали-каза той поклащайки глава в изумление.
- Добре да тръгваме.
Щом се оправиха и си събраха вещите тръгнаха към Двореца на изповедниците.

Рик и Артър отново тръгнаха на път. Този път не знаеха дали войниците са след тях, но нямаше и много голямо значение. Двамата препускаха из Полетата Азрит. Скоро щяха да стигнат до Средната Земя. Рик постоянно се оглеждаше...
След още два часа вече бяха в Средната земя. Насочиха се надолу към Ейдиндрил, защото имаха важда работа. Артър помисли малко и каза:
-Ако увеличим темпото до утре вечер,най-късно на следващия ден сутринта, ще сме пристигнали.
-Добре. Тогава да го направим.-каза Изповедникът и двата коня започнаха да бягат още по-бързо. Времето беше хубаво. Слънцето ту се показваше,ту се скриваше зад планините. Братята бяха устремени в целта си и бързаха колко можеха. След още половин час спряха до едно езерце, за да починат конете. дан извади малко храна и започна да яде. Господарят Рал последва примера му и също започна да хапва...
Когато отново бяха готови, Рик и Артър Рал отново впрегнаха конете и продължиха по пътя си. Скоро навлязоха в гъстата гора и слънцето почти не се виждаше. На места се промъкваха самотни слънчеви лъчи. Братята усилиха скоростта на максимум, за ад може да стигнат възможно най-бързо...
След четири часа слънцето залезе. Трябваше да продължат и вечерта, за да стигнат.
Месечината беше изгряла. Скоро излязоха от гъстата гора и тя осветяваше пътя им. Към единадесет часа вечерта стигнаха Ейдиндрил.

Продължаваме в Ейдиндрил