Началото на приключението

Рик ходеше из коридорите на двореца. Той се беше върнал от пътешествие преди няколко дена. Изповедникът ходеше с бавни крачки. Скоро забеляза Артър Рал на около двайсетина метра. Зад него имаше четирима стражи, които го следваха навсякъде. Те бяха високи, руси и мускулести. Рик срещна погледа на брат си и по него личеше, че не е в най-доброто настроение. Артър не обичаше стражите да го следват. Той си мислеше"По-добре е от колкото морещици. Добре, че отмениха обучението им". Скоро Рик беше достатъчно близо, за да каже:
-Здравей Артър!
-Здравей Рик!-отговори Артър като беше леко удовлетворен, че не вижда още от стражите. След това леко се усмихна.
Изповедникът отвърна със същото. След малко мълчание рече:
-Трябва да се приготвим за пътуването.-и се огледа. Трябваше да внимават да не би някой да подслушва.
-Ще тръгнем утре по изгрев слънце. Ще поговорим после. Сега си събери багажа, аз ще сторя същото.
Рик кимна в отговор на съгласие и продължи по пътя си. Брат му също продължи по пътя си следван от стражите...Скоро Изповедникът стигна до стаята си. Взе раницата си и започна да вади най-различни предмети, докато не я изпразни. След това огледа изваденото. Оттам взе един златен джобен часовник. Вътре беше гравирано името му. Това беше подарък от баща му. Младежът много ценеше часовника, затова го сложи в джоба си. След това взе от купчината една пелерина и я сложи обратно в раницата. Сложи още няколко предмета в раницата, а останалите прибра в един шкаф. После сложи и други неща там. Взе меча си и го огледа. След това взе един нож и също го взе за пътуването. След като беше готов, излезе и се отправи, за да вечерят с брат си.
Часовникът

Артър тръгна към стаята си, а след него бяха стражите. Когато стигна стаята си им каза със заплашителен тон:
- Никой да не влиза! РАзбрахте ли?
- Да господарю Рал- казаха те в един глас.
Артър влезе в стаята си и веднага взе раницата си. Беше празна отдавна не бе я използвал. Първо сложи в нея една кожена торбичка пълна с остри остриета за хвърляхе. после сложи в нея мях с вода и и няколко торбички със сушено месо,които предвидливо бе взел от кухнята. После сложи по един кинжал в всяка от обувките си. Взе два меча и ги сложи на колана си. После се замисли какво още му трябва. Веднага се сети. Отиде до гардерода си и взе едно тъмно зелено наметало и го сложи при другите неща в раницата. След като всичко бе готово взе раницата и изезе от стаята си. И тръгна към трапезарията за да вечеря с брат си.

Рик влезе в залата. Навсякъде имаше свещи. По средата на стаята имаше маса от дъб. В дървото бяха издълбани ралзични фигури. Масата беше отрупана с пищна храна. Стените на стаята бяха в светли тонове. Имаше няколко картини. Младежът седна на един стол и зачака брат си. Скоро вратата се отвори и влезе Артър. той седна на другия стол и се усмихна. След това направи знак на стражите да излязат и те го сториха. Вече бяха сами в стаята. Двамата започнаха да ядат. След като свършиха с ястията Рик каза:
-Приготви ли си багажа?
-Да, приготвих го. Взех всичко необходимо!-и Артър си взе десерт.
-Аз също приготвих багажа си. Утре трябва да станем рано преди да изгрее слънцето. До изгрев вече трябва да сме готови и да тръгваме!-каза Изповедникът и също си взе десерт.
След тези думи и двамата започнаха да хапват сладко сладко.След като привършиха с вечерята те станаха и излязоха. Всеки се отправи към стаята си.
Рик влезе и седна на леглото. После се замисли. Скоро легна на леглото и заспа...

На сутринта Изповедникът стана и се облече. Изми се и взе багажа си. След това взе от трабепезарията храна, която изяде на път към двора. Там го чакаше Артър, който също привършваше с закуската си. Двамата се качиха на конете си и тръгнаха към Ейдиндрил. След около 10 минути след тях тръгнаха двама стражи.